290 лв. на месец за несъкратен шофьор дава държавата (Обзор)
Условието е фирмата да е спряла дейност, помощта е за 6 месеца
Малки фирми вече са поискали 136 млн. лв., вдигат бюджета на програмата с още 20 млн.
Пакет от мерки за над 700 млн. лв., за да се стабилизира бизнесът в причинената от пандемията с коронавирус икономическа криза, представиха вицепремиерът Томислав Дончев, социалната министърка Деница Сачева и икономическият министър Емил Караниколов.
Първата нова ясна мярка е помощ от 290 лв. за запазено работно място в сектор “Транспорт”. От 1 до 15 юли компаниите, които са регистрирани в икономическите дейности “Пътнически градски и крайградски транспорт” и “Друг пътнически сухопътен транспорт, некласифициран другаде”, могат да кандидатстват за помощта. Тя ще е за срок от 6 месеца, обясни Сачева. Условието е компаниите да са преустановили дейността си или част от нея по време на извънредното положение или след него. Допустимо било и да са възстановили работа с непълно работно време за всички служители или за част от тях.
Заявленията ще се подават в бюрата по труда, а Агенцията по заетостта ще извършва плащания след преглед на документите. Всички работодатели, които получат помощ, ще бъдат
длъжни да
запазят
работните места
за съответния период на подкрепата. Така, ако получат помощ за заплатата на конкретен шофьор за 6 месеца, трябва да го задържат на работа за поне още толкова време.
Заетите в сектора са около 29 000 души. За транспорта са отделени 40 млн. лв., а общият размер на помощта по тази мярка ще е 85 млн. лв. Тепърва се водят разговори и се правят разчети кои да са останалите браншове, които ще имат право на помощта. Очаква се до две седмици те да са ясни и правилата да се разпишат в постановление на Министерския съвет.
Схемата 60/40
ще продължи
да действа
след 1 юли,
но с нов дизайн,
каза още Сачева. Само преди дни парламентът прие тази мярка да действа до 30 юни. До момента за нея са подадени 12 187 заявления, които да покрият 60% от заплатите и осигуровките на 191 344 служители.
По тази мярка има отделени над 1 млрд. лв. във фонд “Безработица”. Схемата може да има само два индикатора за оценка - колко души се очаква да запазят работата си и колко е спаднал ръстът на регистрация на безработни, а всички други сметки нямат значение, защото това е мярка за подкрепа на заетостта, отговори Сачева на съмненията, че 60/40 е неефективна схема.
Истински фурор предизвиква процедурата за безвъзмездна помощ за микро- и малкия бизнес. Кандидатстването започна тази седмица, като за дни са подадени
16 500 проекта
на обща стойност
136 млн. лв.,
обяви вицепремиерът Томислав Дончев.
Бюджетът на програмата е 173 млн. лв., но вероятно ще бъде увеличен с поне още 20 млн. лв., уточни министърът на икономиката Емил Караниколов. Приемането на заявления ще продължи поне до края на следващата седмица.
Първите плащания към малките и микро фирми се чакат през юни. Обмисля се сходна програма да бъде отворена следващия месец и за по-големи фирми. По оперативна програма “Иновации и конкурентоспособност”
има осигурени
600 млн. лв.,
съобщи още Караниколов. Първо ще оправим най-малките предприятия, по-натам по-големите, ще осигурим ликвидност. Трябва да създадем продукти и услуги с висока добавена стойност, има предприятия, за които са необходими иновации, обясни Караниколов.
Още в началото на кризата бяха отделени близо 45 млн. лв. за социален патронаж и 42 000 души се възползват от тези услуги. Ще продължи и програмата за топъл обяд. 26 000 души пък ще получат над 450 тона храни, голяма част от тези хора са в затруднена социална ситуация, предстои втори етап на тази програма, отчете още Сачева.
800 000 лв. ще получи допълнително и Българският червен кръст за осигуряване на храни на хора в затруднено положение. Към 30 април 1498 души, които нямат доход и нямат здравни осигуровки, са получили възможност да получат здравна помощ - усвоеното финансиране по това перо е 1 162 895 лв.
С 35 000 лв. от дарението на БАН ще бъдат купени таблети за деца от социалните институции.
Само 3753
родители са
поискали от
еднократните
помощи за
отглеждане
на деца,
въпреки че за програмата са отделени 20 млн. лв. Имало вариант заявления да се приемат до края на годината. В последните дни кандидатстват по 300 души дневно, обясни Сачева.
Помощта от 375 лева е предназначена за родители в неплатен отпуск.
Причината за слабия интерес е, че много от семействата не отговарят на завишените критерии и нямат право да получат помощ, въпреки че трябва да си гледат децата вкъщи.
Вече направихме два пъти промяна в условията, като в момента единственото изискване е хората да бъдат в неплатен отпуск. Продължава да има подоходен тест, защото това е важно, но той е доста висок - 610 лв., което е минималната заплата. Готови сме да преразгледаме още веднъж мярката, ако е необходимо, но на този етап интересът е устойчив, отговори Сачева на въпрос на “24 часа”.
Няма все още политическо решение за допълнителен платен отпуск за родителите, които са принудени да си гледат децата вкъщи. Една подобна мярка
би струвала
между 250 и
300 млн. лв.
на бюджета,
обяви още Сачева. И обясни, че това е мярка, която трябва да се дискутира в по-голям мащаб.
Вариант за връщане на работа било бавачка от държавата. Програмата стартира наново, а наличните средства за нея са 17 млн. лв. До момента са назначени около 4000 безработни, а са подадени над 7000 заявления. За деца до 5 г. бавачката е за 8 часа на ден, а до 12 г. - до 4 часа на ден. Семействата сами избират кой да се грижи за децата им, като това могат да са и безработни баба или дядо.
Вече се признават 60 дни неплатен отпуск за трудов стаж.
Сачева предостави и информация за домовете за социални услуги. 52-ма са заразените потребители и 44 души от персонала. Единствено Видин е областта с голяма концентрация на заразени хора, изтъкна социалният министър.
Отпускат 120 млн. лв., за да наемат фирмите безработни служители
120 млн. лв. ще насочи държавата за подпомагане на фирми, които наемат безработни, съобщи социалната министърка Деница Сачева. Тази мярка ще заработи през втората половина на юни.
Без работа от 13 март са останали 99 755 души. Преди началото на извънредното положение стартирахме с около 201 хил. безработни, а към днешна дата те са 300 хил., каза още Сачева. Равнището на безработицата през април е 8,9%, показва статистика на Агенцията по заетостта. За сравнение - през същия месец на миналата година то е било 5,6%.
Новите безработни през април са били 87 063 души, като
58 774 от тях
са загубили
работата
заради COVID-19
Три са най-засегнатите сектори - хотелиерство и ресторантьорство – с 37,1% от новорегистрираните през април безработни, следват търговия с 18,6% и преработваща промишленост с 15%. Секторът култура, спорт и развлечения е генерирал само 3% от новорегистрираните безработни през месеца, показват данните на АЗ. Регистрираните през април, завърнали се след работа в чужбина, са 1932. При тях не се наблюдава съществен ръст, защото през април миналата година са били 1377 души.
Заради повечето безработни Националният осигурителен институт ще плаща два пъти през май.
В петък НОИ
преведе 56 млн. лв.
на 124 011
безработни
за април. В тази сметка влизат и хора, които са останали без работа и преди извънредното положение. Не се знае обаче още колко души ще получат обезщетения на втората обявена дата за този месец - 29 май. Така част от хората ще останат без пари още 14 дни без никакви доходи. Подадените заявления за отпускане на парични обезщетения за безработица през март са 16 908, а през април са нараснали до 68 151. През април пък са преведени 54 млн. лв. за обезщетения за предходния месец.
По време на кризата общо 28 271 души са намерили работа.
Заявените свободни работни места през април са 10 228, като 79,5% от тях са в частния сектор. Най-търсените професии през този месец са работници в селското стопанство, персонал, полагащ грижи за хората, работници в добивната и преработващата промишленост, строителство и транспорт, метачи, металурзи, машиностроители, занаятчии и др.
Данъчна реформа и управление без интимна близост с едрия бизнес поиска Радев
Президентът похвали правителството за бързото въвеждане на дистанционното образование
ЛИЛЯНА КЛИСУРОВА
Решителни реформи, включително в данъчната политика, и нов тип управление, което да изключва интимната близост между изпълнителната власт и едрия бизнес. Това поиска президентът Румен Радев на кръгла маса за социалните и икономическите измерения на кризата с COVID-19, организирана от него в Дом 2 на резиденция “Бояна”.
На дискусията бяха вицепрезидентът Илияна Йотова, членовете на Стратегическия съвет към държавния глава проф. Александър Маринов и Живко Георгиев, експерти като икономическия съветник на КТ “Подкрепа” Ваня Григорова, десния юрист доц. Атанас Славов, адвокат Александър Кашъмов и др. А Радев изрази надежда, че властта ще се вслуша в техните експертни мнения, защото “всички трябва да помагаме на правителството”.
Българите вече излизат от
състоянието на хипноза след
насажданата паника
и все повече си задават въпроса какво се случи около пандемията и защо събитията се развиха по този начин, заяви президентът.
Липсата на адекватни мерки ни изправя пред много голям проблем - задълбочаване на бедността и неравенствата. Ако не успеем да преодолеем тази тенденция, рискуваме да има дълбоки обществени преломи, деградация и засилваща се престъпност, предупреди държавният глава. Според него, ако няма бърза и адекватна намеса на държавата с ясен план и действащи мерки, последиците от тази криза може да бъдат много по-опустошителни от самия вирус.
Най-важният ресурс за справянето с която и да е криза било доверието в институциите. Но тази криза извадила на преден план силата и добродетелите ни като общество.
Радев обясни, че целта на инициираните от него дебати е да се говори не само за социално-икономическо възстановяване на България след кризата, но и за това какви реформи са ни необходими като обществена система, нормативна база и социален климат. Големият въпрос е накъде ще се движим оттук нататък, а това зависи от общата ни амбиция като нация - дали си поставяме за цел просто да се върнем към живота и параметрите отпреди кризата, или си поставяме и друга цел - за социално-икономическо възраждане, коментира държавният глава.
Сега
е време да се правят
решителни реформи,
отлагани от много време, призова Радев и посочи на първо място данъчната реформа, която да въведе принципа на солидарност в държавните финанси.
Той поздрави правителството за въвеждането на дистанционното обучение, но критикува, че това не е постигнато по отношение на електронното правителство.
Трябва да се борим за нов тип модел или стил на управление, който да изключва интимната близост между изпълнителната власт и едрия бизнес, каквато наблюдаваме в момента, поиска още държавният глава. И уточни, че става дума за едрия бизнес, който “дебелее от крупни обществени поръчки”.
Нужни са управление, което да има ясни приоритети - благоденствието на българите, на отделния човек, и европейски стандарти - прозрачност, отчетност и отговорност, каза президентът. Първата предпоставка това да се случи била, като обществото намали прага на чувствителност към своеволията на властта.
Радев обясни, че в друга ситуация щял да наложи вето на промените в Закона за здравето, с които се разписа въвеждането на извънредна епидемична обстановка. Но сега това би означавало държавата да изпадне в правен вакуум, в който да бъдат застрашени множество социални плащания, ЧСИ-та щяха да са с развързани ръце, хората щяха да пострадат. Затова решил да сезира КС за възможността на Министерския съвет да обявява извънредна епидемична обстановка. Така правителството придобива права
да ограничава
конституционни права
на гражданите по неясни критерии,
убеден е президентът.
Докторът по конституционно право доц. Атанас Славов също критикува правната рамка на обявяването на извънредното положение и новата извънредна епидемична обстановка и “издаването на заповеди в 12 без 5, които влизат в сила от 12 ч”.
Нормативността се подменя в движение с някакви устни разпореждания, а това е недопустимо в правова държава, каза юристът. Той обясни, че законодателят не изпълнявал докрая конституционните си задължения по време на извънредно положение. И критикува, че не е имало консултации с президента за обявяването на извънредното положение.
А в политически контекст доц. Славов видя умисъл във времето на обявяване на извънредното положение, защото в този момент рейтингът на правителството спадал, а президентът бил обявил намеренията си за дискусия за конституционни промени. Правителството натисна ядреното бутонче и видяхме какво се случи - спря да се говори за къщи и скандали, обясни той.
Доц. Славов очерта и рисковете за демократичния процес - прекъсването на работата на Народното събрание, липсата на парламентарен контрол, което водело до форма на авторитарен режим.
Дали изобщо ще имаме парламентарни избори? Защото конституцията дава възможност парламентът да работи и след мандата си в извънредна ситуация, коментира още юристът. И попита кога НС ще изпълни ангажимента си за въвеждане на дистанционна форма на гласуване - дали ще е електронно, или по пощата.
Кризите са нещо, което трябва да се управлява, а не да се запълват дупки ден за ден, заяви пък вицепрезидентът Илияна Йотова и поиска да има и втори икономически щаб след санитарния. И същевременно предупреди, че здравната опасност още не е преминала, затова трябва да се направи анализ на състоянието на болниците и здравната система.