Как оздравя от COVID-19 лекарят от първа линия в “Пирогов” д-р Димитър Валериев
Докато бяха зле пациентите, им ограничавахме разговорите по телефона – задухът им се влошаваше дори от говоренe
Вече съм с два отрицателни теста, успокоих се още като си видях рентгеновата снимка без патологични промени
Готов съм след карантината да се върна да работя в “средата”
Д-р Димитър Валериев е специализант по кардиология в “Пирогов”, а в последните 2 месеца - лекар на първа линия срещу коронавируса и... излекуван пациент. Ето историята му, разказана без поза.
“Оказа се, че
аз съм приел
първия пациент
с COVID-19 в
“Пирогов”
на нощното дежурство на 8 март. Оплакванията му бяха такива, каквито чуваме всеки ден в кабинета: задух, тежест в гърдите, температура, които може да са симптом за много заболявания. Трябваше да се уточни състоянието му и постъпи за лечение, но не знаехме, че става дума за новата инфекция.
След два дни, отново на нощно дежурство, при колегата д-р Венков идва жена, която съобщава, че е със симптоми, каквито е имал съпругът ѝ, който е приет за лечение при нас. Това насочва съмненията към пандемичния вирус, вземат се материали за изследване и те се оказват положителни. Аз научих, че в “Пирогов” има болни с доказан COVID-19, от извънредната емисия новини по телевизията. Разбра се, че клиниките по вътрешни болести и по кардиология ще бъдат изолирани, а самата кардиология ще бъде преместена. Обадих се на началника на клиниката проф. Мария Миланова, че съм готов да помагам в извънредната ситуация. По-късно вече организирахме преместването. Стана ясно, че контактният медицински персонал ще бъдем под карантина – тогава тя беше 14 дни. Останахме в болницата заедно с всички пациенти в клиниката до два отрицателни PCR теста. Моите и на други колеги бяха негативни и се върнахме на работа по новите правила – с триаж на влизащите и с новосъздадено отделение за лечение на коронавирусната инфекция. В нея влязох на 5 април като част от екип за лечение на пациентите с COVID-19. Помогнахме на много болни. Имаше и по-леки пациенти, и такива, които бяха в сериозно състояние, но всички се концентрираха какво ще покажат изследванията. “Резултатите от теста не са толкова показателни за състоянието, колкото личното усещане как се чувстваш, дали се подобряваш. Ако се чувстваш все по-добре, всичко е наред, отрицателният PCR ще дойде естествено като резултат,
не се фиксирай в
теста – лекуваме
болестта, не
теста”,
казвах на пациентите.
Пациентите в COVID отделението едва ли не се чувстват обречени. Голяма част от тях се концентрират в резултатите от PCR теста и неглижират клиничната картина и динамиката в състоянието им. Многократно им обяснявахме, че същината е те да се подобрят клинично - нещо, което те проумяват едва след няколко дни. В повечето случаи се вълнуваха кога ще се вземе следващата проба, като начинът ѝ на вземане е крайно неприятен за пациентите. Когато влизахме да вземем пробите, бяха със смесени чувства - от една страна, че ще им се вземе нова проба, т.е нов шанс да докажем, че вече не са вирусоносители, от друга, притеснение от неприятния и болезнен начин на вземане. В даден момент повечето от тях започнаха да се вълнуват от контролните образни изследвания: дали пневмонията се резорбира, ще има ли трайни последствия. В деня на изписването си тръгваха със смесени чувства. Бяха безкрайно доволни, че вече са излекувани, че се чувстват добре и че се прибират в домовете си. И в същото време
се притесняваха
дали ще имат
рецидив
на оплакванията, с които са постъпили, както и към кого могат да се обърнат. Но най-много се тревожеха дали като се върнат в домовете си, ще бъде безопасно за семействата им. Имаше и много въпроси за карантината и последващите контролни прегледи.
Близките им ежедневно получаваха информация по телефона. Те бяха силно притеснени от новата болест, че не могат да ги видят, че ограничихме телефонните контакти. Това беше необходима мярка, защото дори при разговор задухът им прогресираше.
При напускане на изолираната среда всички лекари, сестри, санитари подлежим на тестуване, взеха ни материал за PCR изследване и се прибрахме в домовете си. На другата сутрин вдигнах температура 37,5 градуса. Обадиха ми се, че съм позитивен, и директорът на болницата проф. Асен Балтов настоя да се върна в болницата за диагностично уточняване. Направиха ми пълния набор от клинико-лабораторни и образни изследвания. Останах в отделението като пациент. Изкарах инфекцията изключително леко и това ми вдъхваше увереност да не се тревожа особено. Отдъхнах си, когато видях рентгеновата снимка на белите ми дробове - нямаше патологични промени. Така, без да се притеснявам, изчаках два отрицателни PCR теста, които вече са факт (бел.авт. - в четвъртък.) Нямам търпение да се върна на работа, но трябва да изтече карантината, за да няма риск за хората, с които ще общувам.
Коронавирусната болест в никакъв случай не бива да се подценява. Това, което прави впечатление за повечето пациенти в “Пирогов”, е, че
идват при
напреднала
инфекция,
когато е по-трудно лечението. При много хора протичането е леко, някои дори не му обръщат внимание, но когато има симптоми, не трябва да се неглижират, защото своевременното лечение дава много по-добри резултати. Докато работих с тежките пациенти, видях колко сериозна може да е пневмонията от вируса. Затова съветвам хората да спазват дистанция и хигиена, да ползват предпазни средства, а ако усетят задух, температура, кашлица, да се обадят на лекаря си, за да се прецени дали са необходими изследвания, рентген, PCR.
От скенерите на белите дробове на излекуваните се убедих с очите си, че дори и при благоприятен изход за живота пораженията може да са сериозни. Защо отидох там, при тези пациенти? Не може да се обясни, но който е работил в “Пирогов”, знае, че веднъж изпитал този адреналин, го търсиш, а COVID зоната в момента е най-горещата му точка. Иначе специализирам кардиология – много увлекателна област на медицината, предизвикателна с бързото си развитие. От малък си мечтаех да стана лекар. Аз съм първият във фамилията с тази професия. Щастлив съм от това, което правя, и благодарен на родителите ми, че ме подкрепиха, без тази подкрепа нямаше да се осъществи мечтата ми да стана лекар.
Моят престой в клиниката протече в изолация. Чувах се с моите близки, колеги и приятели, които бяха силно притеснени въпреки уверенията ми, че съм добре. Често се чувах с моите началници, както и с директора на болницата. По време на изолацията имах време да компенсирам съня, който ми беше необходим. Но най-важното е, че съм здрав, както и че се чувствам добре. Сега за мен започва обратното броене на тези 28 дни карантина, на които всеки с COVID подлежи.
Във връзка с обвиненията, че много медици са заразени, искам да кажа, че ние бяхме изцяло подсигурени с лични предпазни средства. Не сме били небрежни при използването им. Много хора се разболяха навън, та какво остава в среда с 30-40 позитивни пациенти. Медиците също сме хора и всичко може да ни се случи, дори и да се инфектираме. И нека да се знае, че личните предпазни средства не гарантират 100% предпазване.
Гордея се от факта, че бях от екипa на COVID отделението. При първа възможност отново бих влязъл в тази среда.