Адмирал Емил Ефтимов: 30 милиарда лева би струвала пълната модернизация на армията
Търсим всички механизми да намалим тази цена, казва началникът на отбраната
- Адмирал Ефтимов, защо армията досега не се включи в помощ на полицията при опазване на реда по време на епидемията?
- Армията е готова да се включи, но досега не е било необходимо. Включването на армията трябва да се извърши с акт на Министерския съвет в посока подпомагане на органите на МВР, за да може полицията да се концентрира върху области, където има пряка работа с граждани. За да сме готови за включване, разработихме операция “Своевременна подкрепа”. Следвахме модела за опазване на границата, определихме военнослужещи и технически средства, с които да участваме.
- Какви задачи за армията предвижда планът на тази операция?
- Устройване на контролни пунктове, контрол върху придвижване на лица, контролиране на райони и населени места, пътния трафик. Това са неща, за които сме подготвени. Ние извършихме някои операции – първоначалното устройване на военнополеви болници, подпомогнахме с маски и средства за защита. Тези средства може би не са най-съвременните, каквито предоставя в момента индустрията, но в този първоначален момент реагирахме адекватно.
- Като нов началник на отбраната какви са първите ви задачи?
- Началникът на отбраната има една постоянна задача – да търси консенсус в обществото за развитие способностите на армията. Аз трябва да дефинирам военните нужди и да ги предам към политическото и държавното ръководство, за да разполагаме с отбранителни способности. Ще ви дам пример. Ако не беше инвестирано в здравеопазване и образование, ако не бяха подготвени специалисти, ако ген.-майор Венцислав Мутафчийски не беше специализирал, не беше участвал в мисии, не беше развивал лидерските си качества, нямаше да може тези системи да реагират. Така е и с армията. За да бъдем адекватни, трябва да разполагаме с необходимите ресурси и се готвим по съвременни стандарти.
- Готови ли сте със Стратегическия преглед на отбраната и какви ще са нужните ви ресурси за следващите години?
- Ние сме във финалния етап на прегледа на отбраната. Съществуващият план за развитие на въоръжените сили е до 2020 г. Амбицията е да изработим план за развитие до 2032 г. И това, което не беше правено досега, тази програма да бъде подкрепена и от инвестиционен план за този период. Т.е. не само да кажем какво е необходимо за армията до 2032 г., а какви ресурси са нужни и какви способности ще постигнем с тях. И разчетите ни са построени на няколко обективни реалности – плана за достигане на разходите за отбрана до 2% от БВП до 2024 г. и прогнозите за икономическите показатели на страната до 2032 г. Реалността логически води до прецизиране на тази рамка, като се съобразяваме в планирането и със сценариите за развитие на средата за сигурност и нуждите за отбрана на страната. Оттук нататък следва най-тежката стъпка – да разчетем ресурсите върху набора от способности, които трябва да постигнем.
- Колко средства са нужни за модернизация на армията до 2032 г.?
- В момента всички материални активи на армията са на стойност около 50 млрд. лв. - въоръжение, бази, логистика, всичко. Трябва да уточним, че повечето техника е придобита през 70-те и 80-те години на ХХ век. Когато определихме пълния набор от сценарии, излезе нуждата от постигането на 180 способности на стойност 30 млрд. лв. до 2032 г. Т.е. от общо активи за 50 млрд., за да постигнем нужните отбранителни способности, трябва да модернизираме активи за 30 млрд. лв. Естествено, тази цифра не е достижима. Затова извършваме т.нар. компенсация от недостиг на способности. Т.е., ако една много скъпа платформа допринася за определен ефект, с какви по-евтини платформи може да бъде постигнат същият или близък. Ние сме член на НАТО и ЕС и следвайки политиката по отношение на колективната отбрана, анализирахме механизмите, в които можем да участваме, за да постигнем достатъчен набор от способности под тази цена. Нужно е освобождаване от излишни въоръжения и техника, утилизация на боеприпаси, да се разделим с всичко, което не носи реална отбранителна способност.
- Кои са най-спешните нужди, като изключим течащите проекти за бойни машини и патрулни кораби?
- Предпоставката за изграждане на отбранителни способности е наличието на политически консенсус. Той беше постигнат през 2015 г., когато Народното събрание одобри трите основни проекта. С уговорката, че около тези проекти трябва да се гради. Факт е вече договорът за F-16 и имаме потвърждение от САЩ, че въпреки епидемията производството на самолетите върви по график. F-16 е стратегически избор и този проект не е само в интерес на ВВС. Този изтребител не се купува само за охрана на небето. Ако сме изхарчили 2 млрд. лв. и последващите инвестиции само за това, не е правилно. Уникалните способности на този самолет дават огромни възможности на системите ни за командване и управление. Предоставят се опции да бъдат свързани в информационно-мрежова среда потребители от Сухопътни войски, ВМС, Специалните сили и да се повиши тяхната бойна ефективност. Това е основен приоритет на оперативно-тактическо ниво.
- Закупуването на триизмерни радари и модернизация за ПВО фигурират ли в тези важни проекти за следващия период? Защото има опасност през 2023 г. да пристигнат първите F-16 и те няма да могат да летят със старите радарни системи.
- 3D радарите са важна част от информационно-комуникационната среда на отбраната и за ползване на пълните възможности на F-16. Не е 100% вярно твърдението, че без тях не могат да летят. Те и сега летят като част от отбраната на НАТО и работят със съществуващите в България сензори. Но е крайно необходимо да пристъпим към замяната на тези радари, защото съветската техника, с която разполагаме, предоставя ограничени възможности. Така че придобиването на нови радари е действително критично важен проект.
- В началото на извънредното положение финансовият министър Владислав Горанов спомена за отлагането на проектите за нови бойни машини и кораби. На какъв етап са те и готови ли сте да ги забавите?
- В никакъв случай не сме готови да забавим тези проекти. Но нека бъдем реалисти. В проекта за придобиване на патрулен кораб вече имаме избран победител, имаме одобрение от правителството и сме на етап преговори за подписване на договор с германската фирма “Люрсен”. Преговорите обаче се бавят заради ограниченията на пътуванията във време на пандемия. Така че чакаме да отпаднат ограниченията и най-оптимистичният сценарий е да сключим договор в края на 2020 г. Оттук 171 млн. лв., заделени за тази сделка в бюджета, е възможно да бъдат препланирани за догодина. С бойната машина на Сухопътни войски все още сме на етап избор на победител и очакваме плащането също да бъде прехвърлено за 2021 г.
- Изпълняват ли се договорите с Русия за ремонта на МиГ-29 и с Беларус за Су-25, защото ВВС все още нямат достатъчно готови самолети и не могат дори да си изпълняват ученията напълно?
- Ако кажа, че не се изпълняват, няма да отговаря на истината. Но има определени обстоятелства около тях. Договорът с РСК МиГ бе сключен през 2018 г. и в рамките на разчетеният ресурс за 82 млн. лв. без ДДС бяха сключени 5 договора за доставка на части, агрегати, стойки и ремонт на 4 двигателя. Но по различни причини очакваме изпълнението на тези договори да бъде в средата на тази година, най-късно до края. И ще можем да задържим летателната годност на изтребителите в определени граници, но това няма да ни реши основния проблем. МиГ-29 е хубав самолет, но неговият междуремонтен ресурс е малък – 350 часа. За да се осигури подготовката на летците и да покриват стандартите на НАТО, са нужни повече изправни машини. По отношение на Су-25 очакваме през август да пристигнат първите два ремонтирани самолета от Беларус, с което започва поетапното възстановяване на щурмовата авиация.
- Ще искаме ли помощ от съюзниците в НАТО за охрана на небето с оглед на малкия ресурс на МиГ-29?
- Надявам се да не стигнем дотам. Не че е проблем да поискаме помощ от НАТО. Има няколко модела. Трите балтийски държави нямат авиация и съюзниците по схема охраняват тяхното небе. Други държави като Словения и Албания ползват осигуряване от съседните съюзни държави. В нашия случай никога не е ставало въпрос за прилагане на такава мярка. Беше приложена усилена охрана на небето във връзка с регионалната отбрана. Тя бе изпълнявана два пъти, но и тогава основен носител бяха българските ВВС. Да стигнем до такава стъпка, трябва да сме лишени от възможности за охрана на небето.
- Продължава ли засилената активност на руските ВВС в Черно море?
- Да, в последните години тя е постоянна и изисква поддържането на способности за противодействие от наша страна. Циклична е руската активност и е свързана с присъствието на натовски кораби в Черно море.
- Докъде стигнаха разговорите за военноморски координационен център на НАТО във Варна?
- Той е част от адаптираното предно присъствие на НАТО в Черно море и това е политически приоритет, заявен от България още през 2016 г. България участва в този пакет за предно присъствие и с наши представители в многонационалната дивизия в Румъния, имаме хора в многонационалната бригада. Работим и по презгранични въздушни операции – т.е., ако трета страна носи усилен ер полисинг в Румъния или България, тя да може да изпълнява задача от Румъния в интерес на България и обратно. С Румъния имаме споразумение за презгранични операции. По отношение на морския координационен център в наш интерес е да имаме видимост в НАТО за активностите в Черно море. За да задействаме НАТО в наш интерес, трябва да предоставяме достоверна информация. Заради това искаме България с този център да допринесе за общата морска осведоменост на алианса.
- А ще има ли възстановяване на подводния флот, внедряването на морски дронове?
- България като член на НАТО трябва да осигурява достоверна информация, а информация на море се придобива с авиация, с кораби, с подводни лодки, с безпилотни системи. Това е набор от способности, които трябва да развиваме. Морските дронове са много добро решение, но тяхното развитие още не доказано като ефективност, което налага и ползването на традиционни методи. По отношение на подводница не преговаряме в момента, но проучваме възможността за придобиване на подводни лодки. Естествено, това зависи от възможностите ни, това, което може да се намери и съответства на нашите способности. Ще продължим да търсим, но мисля, че трябва да мислим и за решения, които не са свързани само със строене на нови, но и за нещо, което може да бъде придобито на политическа цена.
- Как планирате да решите проблема с липсата на хора в армията, имате 5000 души некомплект?
- За три поредни години доходите на военнослужещите се повишават средно с по 10% и стартовата заплата на войниците вече гони 1000 лв. Преди 3 г. беше 600 лв. Но ако досега винаги сме подчертавали връзката между липсата на кадри и доходите, аз бих преместил акцента малко. Модернизацията има пряка връзка с липсата на хора. Има много млади българи, които искат да служат във въоръжените сили, но технологичното ниво, с което се сблъскват, има отрицателен ефект. Така че технологичното развитие на армията е в пряка връзка с некомплекта. Армията предоставя възможности за кариера, доходи, сигурност на младите хора, но за да бъдем напълно привлекателни, техниката, с която тези хора боравят, трябва да отговаря на нашето време. Хората могат да бъдат привлечени с предизвикателства.
- В тази връзка ще смените ли калашниците?
- Ако се питат Сухопътни войски, въпросът не е еднозначен. 5,56 мм е по натовски стандарт, автоматът е по-лек, по-удобен е, но пък далекобойността на 7,62 мм, какъвто е нашият “Калашников”, и ударната му сила са по-големи. Ако говорим за специалните сили, вероятно е по-добре те да разполагат с ново оръжие. Но калашникът има удачни модернизации и Сухопътни войски изпълняват няколко такива проекта. Подобни проекти се предвиждат и за танковете Т-72. Това е прекрасен танк, дори Русия още разчита основно на него. Тази платформа има бъдеще, докато вижте примерно съветските кораби не могат да бъдат модернизирани.
- Обмисляте ли да дадете на военните възможността да работят на втори трудов договор извън армията - подобна практика съществува в други държави от НАТО?
- Така е. Ако кажа, че сме го обмислили и структурирали, не сме го направили още. Но имам амбицията да проучим тази практика, защото конкуренцията на пазара на труда няма да отпадне и не виждам защо да не предложим възможност, която е едновременно в интерес на хората и в интерес на армията.
- Увеличиха се възрастта за прием на войниците и пределната възраст за служба на офицерите. Каква е целта?
- Ако погледнем проблемите на армията с липсата на хора, ще видим, че досегашните законови текстове бяха насочени към края на кариерата и изхода към пенсия. За съжаление, не се обръщаше внимание на хората в началото и средата на кариерата. Тези мерки целят адаптиране на кариерния модел. Кампанията “Бъди войник” ни даде достатъчно информация, че има хора над 28 г., които притежават умения и искат да станат войници. Защо да не им дадем тази възможност? Защо непременно армията трябва да е привлекателна само с ранното пенсиониране? А по отношение на пределната възраст за офицерите - така реално отслабваме натиска върху пенсионната система. И без това пределната възраст в България е на едно от най-ниските нива в НАТО. Имаме подготвени хора с потенциал, защо да не останат на служба още три години. Възможност да останат бе дадена и на хора, които са упражнили право на пенсия, но са нужни на армията със своите умения.
- Вие самият упражнили ли сте правото си на пенсия?
- Не, не съм го ползвал, както и много други генерали от армията.
- Защо се отказахте от парада на 6 май?
- Обстановката не позволява парад по традиционния начин. Но се постарахме да запазим традицията, като ще отбележим празника нестандартно. С телевизионни включвания ще покажем демонстрация на способности от Велико Търново, Граф Игнатиево, Варна, полигона Црънча.