Доц. Данчо Дилков: Кризата увеличи невротичните разстройства и паникатаките
Добавяме видеоконсултации към телефонната линия за психологична помощ на ВМА
Подполковник доц. д-р Данчо Дилков е хабилитиран доцент към катедра “Неврохирургия, нервни болести и психиатрия” и началник на Kлиниката по психиатрия и военна психология във Военномедицинската академия.
Завършва медицина в Плевен през 1996 г. Работил е в психиатричните болници в Карлуково и Нови Искър, а от 2003 г. е във ВМА. Придобива специалност по психиатрия през 2004 г. Завършил е здравен мениджмънт и е сертифициран за работа в екипи за медицинска помощ по време на кризисни ситуации. Специализирал е в Канада и САЩ.
- Доц. Дилков, колко човека потърсиха помощ в първите три дни работа на телефонната линия за психологична помощ на ВМА?
- Във вторник, когато заработи телефонът, се обадиха 40 човека, в сряда - 35, а в четвъртък - 27. В първия ден звъняха хора, които бяха много объркани и които търсеха някакъв контакт. Дълго време формулираха проблема си, трудно изказваха това, което искат да се направи за тях. Още на втория ден обаче забелязахме тенденция, че разговорите станаха много структурирани, минаваха гладко. Обаждат се хора, които смело заявяват какво преживяват, вслушват се в съветите ни, дори си записват. Ако се налага, ги насочваме към подходящи специалисти.
- За какво най-често ви питат?
- Има разнообразни въпроси, включително и свързани с икономическите последствия от пандемията и ограничителните мерки. Хората са потиквани да ни се обадят от това, че изпитват страх, прекомерна тревога, натрапливости, безсъние, потиснато състояние вследствие на коронавируса и всичко около него - пандемията, икономическите последици, здравословните предизвикателства и други.
Обаждат се хора, които са собственици на фирми в много затруднено положение или пред фалит, което е дало отражение върху психичното им състояние. Имаше хора с такъв бизнес, боледуващи от години от различни психични разстройства като тревожност и депресия, които сега са в много по-тежко състояние, и търсеха помощ. Направихме всичко по нашите възможности и ги насочихме към колеги в региона, в който живеят.
- Кои разстройства на психиката преобладават – свързаните с тревожност и депресия или по-сериозните психични заболявания?
- Най-вече звънят хора, които имат обща завишена тревожност, която стига до паника, с пристъпи от изпотяване, тръпки, зачервяване на кожата, болки в сърдечната област, главоболие и мускулна слабост и болезненост, които са се появили за първи път. Те казват, че са търсили най-различни лекари, преди да се насочат към психолог или психиатър.
Има и хора, които се обаждат във връзка с тяхна съществуваща психоза. Те звучат много по-объркано, а и при тях се наблюдават освен психични и социални проблеми, свързани с недостатъчна подкрепа от близките, затруднени битови условия, липса на жилище и др.
Сегашната ситуация е много подходяща да започнем да обръщаме внимание на душевното си състояние. Сега всеки има възможност да се усамоти, да преосмисли това, което се случва или се е случвало с него. Да види къде не е направил така, както би трябвало да направи според него, т.е. от дистанцията на времето да прецени своите действия и постъпки и да си направи план за бъдещето.
- Колко от обаждащите се споделят, че изпитват подобен проблем за първи път сега?
- Около 80% от обадилите се имаха симптоми за първи път, което е добре, защото това показва, че още при първите си олаквания са решили да потърсят помощ. Мисля че новината за разкритата телефонна линия по тези въпроси се прие много позитивно, защото хората ни благодаряха за тази инициатива. Явно е имало нужда.Това е вид превенция на такъв тип заболявания.
- На каква възраст са хората, които ви търсят?
- Между 40 и 55 години. Предполагам, че по-младите се информират доста повече от интернет, а пък по-възрастните имат по-ограничен достъп до такива средства, а и те са по-мъдри и уравновесени и по-добре преценяват събитията.
- Принципно през пролетта се обострят психичните разстройства. Какви са наблюденията ви сега, когато това е комбинирано и с извънредната за всички ситуация?
- Прави впечатление, че се увеличи броят на невротичните разстройства във връзка с кризата, но нямам впечатление да се е увеличил броят на боледуващите от биполярни разстройства или повтарящи се депресии. При тях има обаче обостряне, което е тенденция в световен мащаб.
- Защо пролетта и есента обострят тези заболявания?
- Има много хипотези. Най-сериозно внимание се обръща на това, че има промяна в хранителния режим през тези два сезона, което е вид стрес за организма. През пролетта се преминава от един тип хранене, свързан предимно с консервирани или месни храни, или такива, които са бедни на витамини, към друг с по-свежа храна и това по някакъв начин е отново вид стрес за организма, който изисква адаптация. По същия начин е и през есента, когато се преминава от свежите към консвервираните храни.
На следващо място е слънчевото греене, което също има значение. Количеството светлина, което постъпва през ретината на всеки от нас, има значение за поддържане на нивото на емоциите и баланса между тях, мисловния процес, волята и всички останали сфери на нашия психичен живот.
Не е за пренебрегване и хронобиологията на човека. Както имаме циркадни ритми, свързани с процесите в организма и бодърстването през деня и сънливостта през нощта, така има и годишни цикли в организма, които определят нашата активност.
Причината пролетта и есента да имат подобно влияение е съчетание от всички тези фактори.
- Има ли зачестяване на паникатаките, както споделиха от Спешна помощ?
- Да, вярно е. Тъй като ние осъществяваме консултации и в спешната помощ във ВМА, бих казал, че при 98% от спешните случаи, при които има необходимост от психиатрична консултация, става въпрос за панически пристъп. Това е пряко свързано със ситуацията, в която се намираме.
- Докога ще работи телефонната линия?
- Първоначално обсмисляхме да работи, докато трае извънредното положение, но ако продължава да има интерес към нашите консултации, ще работим и по-дълго. Това е съвсем доброволен труд, решили сме да го направим в полза на обществото.
- От следващата седмица предвиждате да допълните тази ваша дейност. Как?
- От понеделник ще отворим онлайн платформа и ще дадем възможност за конферентна видеовръзка между психиатри и психолози от нашата структура с лежащо- болните в инфекциозните отделения в страната или хора под карантина.
- Как ще работи тази платформа?
- Ще обявим телефоните на нашите специалисти и всеки, който иска и има смартфон, ще може през вайбър, зуум или скайп да се свърже с нашите специалисти.
- Защо е важно и не е срамно да се потърси специализрана помощ още в началото?
- Механизмите на развитие на психичните разстройства са такива, че колкото по-рано бъдат нормализирани, толкова по-добър ще е изходът от това психично разстройство, т.е. няма да се стигне нито до хронифициране, нито до някакви трайни неблагоприятни последици за личността. Ние винаги сме апелирали това нещо да се прави. От 2001 г. диспансерният отчет за психичните болести в България не е задължителен, за да може, ако хората искат, да се запази анонимност. Въпреки това виждам, че когато наближи някаква криза, стигмата става все по-изразена и за съжаление, това се наблюдава дори и сега в условията на пандемията от коронавирус, което не би трябвало да е свързано. Но като че ли страхът от психично болния е дълбоко вкоренен и не може да се отървем толкова лесно от него.
Затова много ми се иска да се направи малко повече за просветата на хората. Да получат повече здравна култура в областта на хигиената на психиката и общото здраве – какво да се прави, какво да се избягва, на какво да се обръща внимание. В кабинетите ни е пълно точно с хора, които казват “аз бях досега с желязна психика”, но това всъщност е капанът. Когато хората вярват, че са непоклатими, че са много корави и няма да се провалят никога, точно при тях често се проявява психичен проблем в някакъв момент от живота.
- Въпреки че положението сега е наистина извънредно и ново за цялото човечество, досега е имало и други извънредни ситуации. Можете ли да дадете такъв пример, дали у нас или по света, и как са реагирали хората?
- Имаме повече косвени наблюдения от чужбина, а от Бълагрия имаме наблюдения от наводнението, когато преля река Искър и заля големи участъци, включително блокира психиатричната болница в Нови Искър. Нямаше как нито да се излезе, нито да се влезе. Тогава с помощта на гражданска защита направихме евакуация на пациентите и те бяха настанени в други психиатрични отделения и болници и не се получи сериозно сътресение в работата или пък здравето на болните. Това беше показателна ситуация. От тогава се направиха много изводи.
Имам и други наблюдения, макар и косвени, но твърде подробни за терористични актове в други страни, като атаката със зарин в метрото в Токио. Там паниката сред хората доведе до повече жертви и пострадали, отколкото самото отравяне. Имаше ситуации на локални зарази в други страни, така че имаме наблюдения. Като структура ВМА от много години се занимава със случаи на природни бедствия, аварии, катастрофи и терористични актове имаме разработки в тази насока и обучаваме и специалисти.
- Споменавайки терористични атаки, какъв отклик имаше върху българите атаката от 11.09. в САЩ. Това също беше извънредна и невиждана за човечеството ситуация?
- Имам лични наблюдения от този период. Тогава много хора си помислиха, че започва Третата световна война и изпаднаха в ужас. Казваха „край”, „свърши се”, „жалко за децата ни и за всичко, което сме направили”. Наистина беше много сериозно и това може да остави тежък отпечатък върху психиката на много хора, защото това са ужасни събития.