ИПК "Родина" - безсмисленият символ на соцжурналистиката
*Новият собственик на 56-те декара земя до “Цариградско шосе” - “Изток плаза инвест”, иска да направи нещо красиво за София
*Международна компания изследва възможностите на имота и ще даде варианти
От 29 март до 2 април 1976 г. в София се провежда ХІ конгрес на БКП. Девизът му е “Ефективност и качество, качество и ефективност!”.
Аз бях студент първи курс журналистика, но вече сътрудничех във в. “Поглед”. Помня, че след конгреса се заговори как на 8-и километър ще се строи нова печатница - най-модерната в Европа, последната дума на техниката.
А свързана с нея ще се извиси впечатляваща сграда, която ще стане дом на всички столични редакции. Издателско-полиграфическият комплекс (ИПК) ще се казва “Родина” и ще е като боен символ на социалистическата журналистика.
Говореше се, че под триетажната сграда на печатницата ще има две подземни нива за гаражи и дори плувен басейн. А в редакционния корпус - над 600 стаи. Събрано в тях, журналистическото братство с обединени усилия ще се бие срещу империализма и ще осветява успехите на социализма.
Тогава всекидневниците бяха 5-6 - “Работническо дело”, “Земеделско знаме”, “Народна младеж”, “Труд”, “Отечествен фронт”, “Кооперативно село” и май толкова.
Само България и Албания нямаха спортен всекидневник - “Спорт” излизаше 3 пъти - в понеделник, четвъртък и събота.
Имаше няколко седмичника - “Поглед”, “Антени”, “Стършел”, “Старт”, “Литературен фронт”, “Пулс”, месечни списания като “Космос”, “Жената днес”, няколко издания за “подрастващото поколение” - “Дружинка”, “Славейче”, “Септемврийче”, “Средношколско знаме”...
И много ведомствени вестници - нямаше отрасъл без многотиражка - “Горско дело”, “Рудничар”, “Техническо дело”, “Транспортен глас”, “166” (на МВР) и още, и още...
Нямаше как всичката тази журналистическа многотия да се побере в двата билдинга, макар че единият трябваше да е на 17 етажа, а другият на 9. Но пък авторът на идеята за ИПК-то може да е знаел като как това да стане. Не се съмнявайте, че тази идея е била обсъждана на най-високо място - Политбюро на ЦК на БКП.
Другарите там
знаят, че
медиите са
изключително
важен фактор - “колективен агитатор, пропагандатор и организатор в изграждането на социализма и комунизма”. Това във факултета ни го набиваше в главите като някаква мантра проф. Стефан Станчев.
Подозирам, че в двата корпуса е трябвало да бъдат събрани водещите издания. А когато те са на едно място, и контролът върху тях е по-лесен и сигурен. То и творческите клубове на тогавашната интелигенция - кинаджии, писатели, архитекти, журналисти, имаха за цел следене и контрол. Но това е друга тема.
Строителството
на ИПК “Родина”
започна някъде
през 1980 г., когато нашият випуск се дипломира. През 1987 г. печатницата беше завършена, но не и двете редакционни сгради. Вече беше започнала перестройката, новият силен човек в Кремъл Михаил Горбачов рязко ограничи безвъзмездните благини към България и държавата затъна в дългове. А строителството на ИПК “Родина” беше замразено.
Заработи само печатницата. След 1989 г. започнаха да излизат много вестници и те се печатаха на нея, защото тя наистина бе модерна за времето си. Там през април 1991 г. излезе и първият брой на “24 часа”. Вестникът, който промени българската журналистика и вестникарство.
През 2001-а при управлението на СДС премиерът Иван Костов обявява търг за продажба на “замразения ИПК” с първоначална цена 7 млн. лв. Бизнесът не проявява никакъв интерес към сградата и мястото. През 2003 г. е обявен нов търг. Той е спечелен от консорциум “Обединени български вестници”, който придобива 51% от дяловете на дружеството с оферта от 6 млн. лева. А дялове в консорциума имат вестниците “Монитор”, “Новинар”, “Дума”, “Мередиан мач”, “Банкеръ” и “Виж”.
При управлението на тройната коалиция (2005-2009) е решено недовършеният ИПК да бъде съборен и на негово място да се построи сграда, в която да се настани НАП (Националната агенция по приходите). Идеята е това да се осъществи чрез размяна на имоти. НАП дава на консорциум “Обединени български вестници” трите си сгради в центъра на София срещу бъдещата голяма сграда на 8-и километър. След многократни обсъждания и критики вариантът за размяна пропада.
Следва нова идея - грозно стърчащият скелет на ИПК да бъде достроен с пари от Световната банка. Обявен е търг, но се оказва, че парите няма да стигнат. През 2012 г. бизнесдамата Ирена Кръстева купува ИПК “Родина” и земята около нея.
На 18 юли 2018 г. “24 часа” съобщава, че собственикът на най-голямата верига болници у нас
д-р Михаил Тиков
купува
недостроената
сграда
на бул. “Цариградско шосе”. За 56-те дка са платени 40 млн. лв. Покупката става чрез фирмата “Изток плаза инвест” на д-р Тиков и семейството му. “Това е интересен имот във важна част на София. Още не сме решили напълно, предстои анализ на състоянието на имота, но целите са инвестиционни. Освен всичко друго имотът е в близост до основната ни клиника”, казва тогава д-р Михаил Тиков пред “24 часа”.
Часове преди взривяването на ИПК "Родина" в неделя Николай Митов, управител на “Изток плаза инвест”, обяснява, че е възложено на международна компания да изследва възможностите на имота, както и да направи анализ на пазара на недвижимите имоти в България, след което да предложи варианти.
“Искаме да направим възможно най-хубавия проект и нещо красиво за града. Когато сме готови, ще представим пред всички проекта, който ще реализираме”, обясни Николай Митов.
Рухна за секунди
За секунди чрез контролиран взрив изчезна 17-етажната сграда на ИПК “Родина” в София в неделя след 9,30 ч. Събарянето стана с един взрив от 14 серии през няколко секунди, като се взривяват първите 4 етажа на сградата, обясни шефът на общинската дирекция по аварийна помощ и превенция Красимир Димитров. Полицията и общината осигуриха безопасността на хората и сградите наоколо.
Кой е д-р Михаил Тиков?
Д-р Михаил Тиков е роден в Пещера. Завършва Медицинския университет в Пловдив през 1988 г. През 1992-а започва частен бизнес в сферата на здравеопазването и фармацията. През 1998 г. учредява и става управител на фирма “Булфарма”, която стартира с основна дейност дистрибуция на лекарства на едро за българския и международния пазар. Магистър е и по здравен мениджмънт. От 2000 г. “Булфарма" инвестира в областта на здравеопазването в България.
Д-р Тиков притежава верига от болници, в която са “Софиямед”, пловдивската “Пълмед”, “Бургасмед”, УМБАЛ “Здраве” в Пазарджик и Велинград, МБАЛ “Д-р Д. Ранев” в Пещера... Има и бизнес с хотели. Михаил Тиков е женен, има четири деца.