След 11 г. подготовка България тръгна към еврото
Страната ни на две последни стъпки
България започна да се готви за еврото от 2009-а и 11 г. по-късно ще направи първата реална крачка към въвеждането му.
До края на месеца страната ни ще подаде документи за влизане във валутния механизъм ЕРМ-2, известен като чакалнята на еврото. “Смятам, че големите икономики, които действат заедно, ще са много по-подготвени за посрещане на предизвикателствата, отколкото малките, които действат самостоятелно”. С тези думи преди дни премиерът Бойко Борисов обясни решението.
За първи път България заяви официално желанието си едновременно да влезе в ERM -2 и Банковия съюз миналия юли. Стандартният престой в “чакалнята” е около три години. Но реалната смяна на лева с еврото зависи както от стриктното изпълнение на Маастрихтските критерии, които ние отдавна покриваме, така и от реалното сближаване на доходите и жизнения ни стандарт със страните от еврозоната.
Престоят трябва да установи стабилността на националната валута на съответната държава. Допустимите отклонения от курса, с който се влиза в ЕРМ-2, са плюс-минус 15%.
България е една от малкото държави, която ще влезе в чакалнята с фиксиран курс, защото е във валутен борд. За това дори бе гласувано решение от парламента.
Въпросът защо да влизаме в еврозоната има простичък отговор - наше задължение е, записано в договора ни за членство в ЕС, а повечето икономисти и финансисти виждат поне 8 други причини.
Въвеждането на еврото ще елиминира разходи от курсови разлики, за което по експертни оценки в момента отиват 0,3-0,5% от БВП. Това означава да се спестяват между 400 и 600 млн. лева на година. Еврозоната означава по-висок кредитен рейтинг и предполагаемо по-ниски лихви, доколкото ипотечните заеми там са с годишно оскъпяване от средно 1,5% при 3,5% у нас.
Обратно на схващането, че еврото ще вдигне цените, при повечето държави в еврозоната инфлацията се понижава в годините след приемането. Страните с евро се ползват и с по-високо доверие от инвеститори, които освен работни места внасят и ноу-хау. Еврозоната гарантира участието в спасителен механизъм, от който можем да се възползваме при нужда чрез Европейския механизъм за стабилност и Банковия съюз.
Елиминира се и нуждата от поддържане на такъв огромен валутен резерв, който имаме в момента, и след като си внесем вноската в капитала на ЕЦБ и в Европейския механизъм за стабилност, пари от резерва за валутния борд биха могли да се използват за финансиране на проекти. Членството ни гарантира и достъп до новите инструменти за финансова подкрепа.
Има и някои неудобства - например БНБ няма да може да провежда самостоятелна парична политика, въпреки че управителят на централната ни банка ще участва във вземането на решения. Страната ни ще трябва да прави вноски в Европейския стабилизационен механизъм, а фондът за гарантиране на влоговете и фондът за преструктуриране на банки ще се слеят с тези на другите страни от еврозоната.
Но, както каза преди две години финансовият министър Владислав Горанов, “присъединяването към еврозоната не преминава по железопътна линия с гари и чакални, а е процес на организиране на собствената икономика, изчистване на неефективности и нерешени проблеми, успоредно с изпълнението на конкретни изисквания, и следване на процедури. Днешното виждане в еврозоната е, че вече в нея трябва да бъдат допускани единствено подготвени страни, чиито икономики не изпитват структурни проблеми”.
Как се влиза в чакалнята
Няколко стъпки трябва да бъдат направени, за да може България да се присъедини към т.нар. чакалня на еврото.
Първо трябва член на финансовия комитет на ЕК да заяви, че страната ни има интерес, а след това започват консултации с държавите членки. Има серия от неофициални срещи, в които се сондират мнения. След това идва ред на консултациите на българския финансов министър и управителя на БНБ с колегите им от ЕС и ЕЦБ.
Подготвя се програма за реформи, която е неделима част от писмото за намерения. То се адресира до председателя на Съвета на финансовите министри и се подготвя от кабинета. След това се чака становище от ЕЦБ и страните членки, че са удовлетворени от програмата и се изпраща писмото. Те се разглеждат от Съвета на финансовите министри без да се гласува.
Ако и тук няма забележки, се възлагат на докладчик да ги внесе в Еврогрупата, където се гласува. При положителен вот ни се изпраща уведомление за влизане в ЕРМ-2. В него престоят е по преценка на съответната държава, няма определен срок.
Щом България реши, че е готова за еврото, изпраща писмо за оценка дали покрива маастрихтските критерии. Ако това е така за период от поне две години, се повтарят стъпките, но този път за въвеждане на еврото.