Проф. Иво Петров: При COVID-19 често други органи са по-засегнати от белия дроб
Текат проучвания на 20-ина обещаващи терапии, до 2 седмици очаквам да стартира проект и у нас
Ваксината може би ще е решаващото средство, но ще е продължителен процес
Испания включи озонотерапията в протоколите за лечение на пациенти и за профилактика на лекари
Най-добрата система в света за проследяване от разстояние на температурата, пулса, дишането, електрокардиограмата в реално време е българска иновация
След края на мерките обтегнатият ластик ще се отпусне и вероятно ще ни залее вълна от пациенти, които имат нужда от помощ
Това казва в интервю за "24 часа" проф. Иво Петров, дм, медицински директор на "Аджибадем Сити Клиник Сърдечносъдов център". Завършил е медицина през 1992 г. в МУ - София. Има 4 специалности - по вътрешни болести, кардиология, инвазивна кардиология и ангиология. Завършил е и здравен мениджмънт. Специализирал е в Германия и Аржентина. През 2012 г. основава високотехнологичната “Сити Клиник”, където е медицински директор и оглавява екипа по кардиология и ангиология. Многократно е национален консултант по кардиология и инвазивна кардиология. Член е на наши и чужди научни дружества и професионални асоциации. Автор на над 100 научни публикации, лектор на конгреси, учен с активна изследователска дейност. Член на лигата “Лекарите, на които вярваме” от самото ѝ създаване.
- Проф. Петров, пандемията как влияе върху сърдечните болести?
- Оприличавам го на обтегнат ластик. Във фазата на задържането сме на сърдечните пациенти, които посещават лекар. Въпреки че имат проблеми, избягват физическия преглед, опитват се да се консултират по скайп, по телефона, методи, които са част от използваната и от нас телемедицина. Но не всички имат възможност да ги използват, а немалко хора с дългогодишни сърдечносъдови заболявания – клапни заболявания, сърдечна недостатъчност, имат нужда от контрол и много често от коригиране на терапията. Тези заболявания не са настинка или шарка – да минат за 2 седмици, изискват постоянно наблюдение. Има и друга рискова група – на хората със стеснение на артериите на сърцето, които могат да се проявят като миокарден инфаркт особено ако се дестабилизира някоя плака. След края на мерките обтегнатият ластик ще се отпусне и вероятно ще ни залее вълна от пациенти, които имат нужда от помощ, и такива, които са отлагали да я търсят. Вероятно за някои забавянето ще е било фатално или ще е довело до усложнения.
- Има ли полезен ход?
- Със сигурност тези, които се нуждаят от лечение, може да разчитат на всички клиники и отделения с акцент сърдечносъдови заболявания, защото сме перфектно подготвени. Предвиждаме, че след 3-4 месеца сред пациентите, които ще лекуваме от сърдечносъдови заболявания, голяма част ще са инфектирани или преболедували. Разполагаме с всичко необходимо да ги пазим тях и да пазим медицинските екипи. Пациентите, които имат належаща нужда и усещат, че нещата не вървят добре, трябва да се обърнат към лекар.
- Какво знаете към момента за връзката сърце и кръвоносни съдове – коронавирусна инфекция?
- Няма заболяване, което да предразполага към зараза с вируса. Когато се появи обаче заразата, хората с едно или няколко хронични заболявания, включително съдечносъдови, са по-уязвими и прекарват по-тежко инфекцията.
- Какво ги прави по-уязвими?
- Тъй като вирусът е нов и имунната система на човека няма опит с него, е особено вирулентен, заразен. Тези, които прекарват заболяването тежко, правят впечатление не защото са висок процент, а защото заразените общо са много. За щастие, това не касае в момента България, а страните, които не взеха мерки навреме.
Освен че е много вирулентен, вирусът предизвиква екстремен отговор от страна на имунната система, която не го познава и реагира като на максимална заплаха. Не е виновен толкова вирусът като частица, а нашата извънмерна имунологична реакция. Тя се изразява в свирепа възпалителна буря с тежки усложнения на няколко нива. Категорично се доказва при аутопсии в Италия, Испания и Китай, че в много случаи се откриват микро- и макротромбози. Освен това се виждат възпалителни фокуси в много органи, но, за съжаление, и в самото сърце. И в много от фатално завършилите случаи един от таргетните органи е сърцето. Голяма част от пациентите имат дифузни и многоорганни промени от тежкият недостиг на кислород в тях.
И най-вероятно основният механизъм не е белодробна недостатъчност. Доказа се, че много често не белият дроб е пострадал най-много, а по други механизми се стига до намалено насищане на тъканите с кислород и оттам се получават вредни вторични компоненти на възпалението. Неслучайно промените, които се виждат в белия дроб, са и в двата бели дроба – нещо, нехарактерно за възпалителните пневмонии. Наблюдаваното т.нар. облачно небе в двата дроба не е резултат на локалното възпаление от вируса, а по-скоро е резултат на разпадните продукти от влиянието на вируса върху другите циркулиращи клетки. В крайна сметка те се виждат най-добре в белодробната циркулация на рентгеновата снимка и са предизвикани от натрупани токсини, желязо, разградили се клетки. Неслучайно лабораторните резултати включват увеличение на феритина и числото на макрофагите в кръвта. Организмът реагира мощно с макрофаги – нашите защитни клетки, които имат роля да “изяждат” вируса, и той постъпва както в тях, така и в червените кръвни клетки и ги уврежда необратимо. Продуктите от разпадането им се откриват на много места в организма, включително се виждат в белия дроб.
Но при тежките случаи реално става въпрос не за локален проблем в белите дробове, а за генерализиране на процеса. Това води до мултиорганните увреждания. Увреждат се сърцето, черният дроб, панкреасът, слезката, наблюдава се невротропизъм – вирусът има афинитет и към невроструктурите, и затова част от пациентите първо усещат загуба на обонянието и вкуса. Когато попадне в носа и гърлото, вирусът успява да проникне в синапсите – връзките между нашите нервни структури, и в резултат нарушава усещането за вкус и мирис.
- Какво може да извади медицината срещу многоликия противник?
- Ваксината ще е решаващото средство, но ще е продължителен процес. Няколко биотехнологични компании започват пилотни проучвания, но дори при бърз старт са нужни много месеци за безкомпромисни доказателства в клинични изпитания за ефективност и безопасност.
- Кои експериментални терапии са по-обещаващи?
- И за това ще трябва време да се отсеят по-перспективните. Регистрирани са над 240 проучвания, които залагат на над 20 лечебни агента от различен тип. Върви се в различни посоки, тъй като врагът наистина е многолик. Най-големи надежди се възлагат на типични антивирусни медикаменти, които биха могли да блокират или намаляват поне репликацията, размножаването на вируса или пък да не го допускат да влезе в клетките ни и така да му отнемат възможността да се копира. Друг проучван таргет са молекули с много мощен противовъзпалителен ефект. Има и проучвания върху различни стари антиоксидантни средства, каквито са витамин С и озонотерапията – много стар и доказан лечебен метод.
Китайските учени още от времето на епидемията от тежкия остър респираторен синдром SARS, който генетично е близък с новия коронавирус SARS-2, са установили, че озонотерапията има имуномодулиращ ефект и подобрява насищането на тъканите с кислород. Има и противовирусно въздействие.
- Практикува ли се и сега?
- Доказан е подпомагащ ефект. Въпросът е да се намери точната доза, която има силен противовирусен ефект и в същото време да не уврежда човешките клетки. В Испания, където колегите натрупаха болезнен опит от хиляди пациенти, се родиха и блестящи идеи, включително да се приложи озонотерапия като допълващо лечение. Може да се обясни и с това, че още преди новата инфекция Испания имаше богат опит с озонотерапията и апаратура за прилагането ѝ. Страната е един от най-големите производители на озоногенератори. Всичко това плюс китайските протоколи, които сочат предимства на метода и при COVID-19, подтиква испанските колеги да опитат. Първото проучване е от екип на Балеарските острови и резултатите са впечатляващи. След това го прилагат няколко клиники в Барселона, оказва се много успешно. Пациенти буквално на косъм от интубация се стабилизират и насищането с кислород не налага изкуствена вентилация. Другият ефект е намаляване на броя на вирусите в бронхиалната промивка. Това накара болниците да направят не просто протоколи за лечение, а и протоколи за профилактика на медиците на първа линия. Преди дни Испания утвърди на национално ниво протокол за лечение на коронавирусни пациенти с озонотерапия и за профилактично приложение при лекари.
- Има ли рискове?
- Тънкостта е в дозата. Когато се прилага в конкретната доказана в проучвания оптимална доза и периодичност, озонотерапията е безопасна. Доказано е дори за т.нар. голяма озонотерапия, която представлява автохемотрансфузия – изваждане на известно количество кръв, което се озонира и се връща обратно в тялото. Когато се прилага по испанския протокол, който е ясен и прагматичен, честотата на усложненията от озонотерапията е 0,0007%. В историята на медицината са много малко терапиите с толкова пренебрежим риск.
- У нас може ли да се провежда такава терапия?
- Без съмнение. Обаче в България до момента тя е била предимно метод от рехабилитацията и физиотерапията. Нищожна част от болниците имат озоногенератори. Но наскоро видях, че имаме наша фирма, която произвежда уреди за озониране на вода и е един от най-големите производители на такива генератори в световен мащаб. Не виждам голям проблем такава компания да “превключи” и да започне да произвежда озоногенератори с медицинско предназначение. Разбира се, няма да стане бързо, трябва да се види дали е практически възможно и ще можем ли да покрием европейските стандарти. И тази опция може да се огледа в перспектива. Вероятно няма да ни се наложи в спешен порядък да прилагаме протоколите, тъй като засега като държава се справяме много добре, управлението на процеса е несъмнено успешно.
- Има пилот в самолета и оперативният щаб показва майсторство в навигацията?
- Дано тези пътувания и празнувания от последните 10 дни не влошат картината, но един от страничните ефекти на пандемията е, че видяхме колко добре можем да стоим като справяне с неочакваното и чудовищно предизвикателство. Не просто добре по наши представи, а много добре в сравнение с редица други държави, с много по-големи възможности от България. Целта към момента е постигната – инфекцията се разпространява бавно, нуждаещите се от сериозно лечение имат достъп до опитни екипи и вече добре оборудвани болници. Осигуряват се доказалите някакъв ефект терапии. В извънредната ситуация на вирус на 4 месеца няма откъде да извадим терапия по стандартните правила. Цял свят в момента комбинира антивирусни средства, противовъзпалително лечение и дихателна терапия.
- А антиоксидантите и озонът?
- Те са вдъхновяваща помощ, но не са панацея, която ще излекува коронавирусната инфекция. Високите дози витамин С и озонотерапията имат роля на подпомагащи средства, едни допълнителни протоколи, които излизат от експерименталната фаза и влизат в реалната клинична практика. При това могат да подобрят прогнозите в онзи стадий на заболяването, който налага интубиране, а всички лекуващи искат да го избегнат поради високия риск.
- Антивирусните, които се ползват експериментално, не са специфични, не са ключът за тази ключалка. От това, което четете, видяхте ли потенциал за антивирусно лекарство, което може да послужи като шперц?
- Обещаващи нови данни има за ремдесивира – антивирусно, към което инфекционистите по света посегнаха от самото начало. Съобщава се, че спира репликацията, съкращава боледуването и намалява симптомите. Но както при всяка антивирусна терапия, трябва да се вземе още в началото, преди вирусите да са превзели изцяло организма.
Големи надежди се възлагаха и на хлорохиновите препарати, но трябва да се прилагат под контрол на кардиолог, защото може да предизвикват фатални ритъмни нарушения.
Започват и проучвания на антипаразитни средства, за едно от които – ивермектин, австралийски колеги установиха, че убива вируса инвитро.
Тръгна и мащабно френско проучване за възможни лечения.
Очаквам скоро и в България да започне проучване с някои от потенциалните агенти. Вероятно до 2 седмици ще може да се стартира. Първо обаче трябва да се вземе одобрение за експериментална употреба и да мине през националната етична комисия и Изпълнителната агенция по лекарствата.
- Очаквате ли пандемията да ускори навлизането на телемедицината?
- Има такива заявки. Злощастието ще ни накара да се обърнем към високите технологии и в интерес на здравеопазването в момента. Да не е необходимо пациент да се разкарва на стотици километри за второ и трето мнение от специалист. Да отидат в миналото класическите възклицания: “По дяволите, папката с епикризите остана вкъщи!” Подобни архаизми отдавна са забравени в много от модерните държави. В Израел цяло едно поколение е стигнало зрелост без дори 1 хартиен медицински документ, Естония и прибалтийските държави от 10 г. имат електронно здравеопазване.
Смея да твърдя, че най-добрата система в света за телемедицинско наблюдение на пациенти е българска иновация. Тя следи в реално време от разстояние телесната температура, насищането на кръвта с кислород, дихателната и сърдечната честота и прави електрокардиограма. Тези физиологични показатели са ориентир и за лекарите, които консултират пациенти с коронавируса. Със съдействието на кмета на София г-жа Йорданка Фандъкова такива системи бяха предоставени на Втора градска болница. Лайънс клуб дари системи за телемониторинг на още 3 столични болници. Това е модерната медицина и животът ни принуждава да я следваме.