Милен Цветков през 2002 г.: "Здравей, България" никога не е имало концепция
Моята обективност се оценява от зрителите
Ако в ефир прекрачат границата по телефона, просто изключвам копчето
Човек се чувства по различен начин, когато има отношение към него, а не когато някой политически назначен льохман го подминава по коридорите
Това интервю с Милен Цветков е взето през 2002 г., когато той започва да води "Здравей, България" - сутрешния блок на Нова тв. Всъщност предаването стартира с журналиста, дотогава този сутрешен блок го няма в българския ефир. По това време тръгва и "На кафе" с Гала. Идеята за двете предавания е на гръцкия екип, който управлява Нова тв по това време, тъй като собственик на медията е гръцкият магнат Минос Кирияку и компанията му "Антена".
Публикуваме отново интервюто с Милен Цветков, тъй като в него ясни личи колко принципен, последователен и честен журналист е той. Независимо на колко години е, колко дълъг е професионалният му опит или къде работи.
- Чия е концепцията на предаването "Здравей, България"?
- Предаването никога не е имало концепция. Оставихме го да се направи в ефир. Преди това ми бяха показали сутрешния блок на гръцката "Антена".
- "Здравей, България" било същото като гръцкото.
- Не е вярно, въобще не е същото.
- Какви хора се обаждат сутрин, едни и същи ли са?
- Не. Има един контингент от хора, които се обаждат редовно, но има и такива, които се обаждат за първи път.
- Какъв е социологическият портрет на хората, които ви звънят?
- Те са от най-различни възрастови групи. Преобладават хората в пенсия, тъй като те не бързат за никъде. Набирането на "Здравей, България" става след дълго чакане. Останалите хора все пак бързат за работа и нямат време. Забелязъл съм обаче, че ако темите и въпросите са насочени към конкретна група, хора от тази група отделят време и също звънят в предаването.
- Какво ги провокира, за да ви се обаждат? Все пак вие не раздавате награди.
- Каква по-голяма награда от това да се чуе твоето мнение. Провокира ги
възможността свободно
да се изкажат в ефир,
знаят, че телефонът не се проверява,
знаят, че всичко е достоверно. Аз също съм дразнителят. Понякога получавам съвети да не ги дразня, да се съгласявам с тях. Ако се държа така, те просто ще спрат да се обаждат.
- Колко интелигентни са зрителите, които ви се обаждат?
- Средна степен на интелигентност.
- Цензурирате ли ги?
- Не. Много пъти в ефир се чуват нецензурни неща. Ако прекрачат границата, просто изключвам копчето. Много хора са ме поздравявали, когато това се случи. Веднъж една жена се обади, за да обясни, че лагерите са били много добро нещо. Хората, лежали вътре преди 89 г., си го били заслужавали. Изключих я, след това получих поздравления.
- Вие също изказвате свободно мнението си. Страх ли ви е?
- Всеки човек го е страх, но това нещо се преодолява. Оставям се свободно да реагирам.
Не мога да съм меродавен за истината, за истинското състояние на политиката, на обществото. Старая се максимално да се доближавам до истинността. Никой не може да е обективен 100 процента. Всеки е субективен, но не се притеснявам от това. Моята обективност се оценява от зрителите.
Свободата, която проличава от началото, дава усещане за достоверност. Максималният брой обаждания дава максимален брой мнения. Така човек може да си изгради неточна, но социална картина.
- Как избирате въпроса, който да зададете на зрителите?
- Намирам го от вечерта в новините. Гледам ги почти винаги. Е, понякога ми натежава и пропускам. Но, общо взето, с тях се ориентирам.
- Как избирате мненията, които показвате?
- Получаваме купища писма, навремето четяхме почти всяко. Понякога попадаш дори на елементарни неща, които обаче стават за смях.
- Изглеждате винаги доста убедителен на екрана, как става?
- Аз съм като тв "Дискавъри". Тоест предаването е такова. Целта му е да информира, да търси, да съобщава. Когато подчиниш съзнанието си на тези принципи, успяваш.
- Как се подготвяте за всяко издание?
- След предаване обмисляме темите заедно с редакторите Ина Василева, Валя Гиздарска, Мирослава Христова и Николай Горанов. Те канят съответните гости по темите. За трите рубрики "Тема", "На светло" и "Рожден ден" подготвят по едно листче с около десетина изречения. В тях е нахвърляна най-общо темата и са описани акцентите.
- Има ли натиск върху вас кого да поканите?
- Получавал съм молби от хора, които искат да популяризират нещо.
- Каква е политическата ви ориентация, знам, че синеете?
- Както казва един приятел, ако СДС мислят като нас, какво лошо.
Възгледите за това
как да се развива и функционира
едно общество не са собственост
на никоя политическа сила
Един човек може да е ориентиран политически, но да не е пристрастен.
- Как определяте политическата обстановка сега?
- Като междучасие. Много ми харесва тази дума. Тя спокойно може да опише ситуацията. Оня ден гост ми беше депутатът Мирослав Севлиевски по повод една година управление на кабинета. Той обясни, че основното нещо, което се е случило през тази година, е, че хората са получили спокойствие. Аз обаче от 4-5 дни си общувам с хората по жицата и ги питам какво конкретно се промени за тях за тази година.
Отговорите, които получавам, са:
1. увеличиха се данъчните ставки
2. увеличиха се налозите
3. увеличиха се цените на повечето стоки
4. увеличиха се и възнагражденията, но с незначителен процент.
В общ план се очерта липса на такова спокойствие.
- От какво имаме междучасие?
- От връщането на двуполюсния модел. Не съм подготвен, за да кажа какво ще се случи. Преди 2001 г. никой не би могъл да предскаже появата на толкова ярка политическа сила, каквато е НДСВ, както и спадът в рейтинга им от 43 процента на изборите до 11 процента сега. Най-важното е хората да са обединени от една идея, така наречената българска мечта.
- Каква е тя?
- Мога да я опиша с две думи - просперитет и модернизация на държавата и на всеки един от нас. Ако всеки се стреми към просперитет и модернизация на собствения си живот, това ще се случи и на цялата страна. Никоя класа - бедна, средна, не би се отказала от това. Идеята може да бъде опакована в политически пакет и да се управлява с нея.
Пътят на България е един, не може да бъде променян. Много важен е не пътят, а кой ни води по него. Като проверяваш едно по едно нещата, се оказва, че те не променят политиката, просто се променят хората, които ще я правят.
Миналата година се запознах на морето с едни норвежци, на които им предстояха парламентарни избори. Те се чудеха за кого да гласуват, тъй като всички говорели едно и също и правели едно и също.
Това време ще доживеем и в България. Всички вървим в една посока и сме задължени да вървим в нея.
- Каква е тя?
- Вървим към пазарна икономика.
- В началото много хора възлагаха надежди на младите мъже в кабинета.
- То е същото като във футбола. Виждаш някое младо момче в юношеския отбор и си казваш "Я, че той ще стане като Майкъл Уолън". Оценката на работата на един човек не се прави по надеждите, които си възлагал, а като видим какво е свършил.
Аз дори помагам на управлението,
като пускам оценките на хората
Добро междучасие е, дълго. То ще си продължи през целия мандат.
- Тъжно е това, защото междучасието всъщност е едно нищонеправене.
- Няма тъжни работи в политиката. Българският народ и нашите политици схващат политиката като битка. Тя е шахматна игра. Политиците са виновни, защото не обясняваха през цялото време, че ще става все по-лошо. И когато хората стигнат дъното, ги чака още по-лошо.
Ако използвам пак модерната сега футболна терминология, всички разказват как ей-сега вкарваме гол и отиваме на финалите. Вместо да обясняват, че трябва дълги години да се тренира, после да бием слабите отбори и чак след това някой да ни забележи и да се класираме за световното.
Това, което се случва у нас, е синдром на недоносените очаквания. Все едно бебето да се роди седмаче.
- Някои от световните гении са седмачета.
- Това е друг мит, с който българинът трябва да скъса - за своята уникалност. Три са заблудите на българина - че е уникален, че е работоспособен и че е ученолюбив.
Българите не са уникални. Това е схема, насадена в главите, за да си вдигаме самочувствието. Липсата на идеята за уникалност ще създаде по-голямо самочувствие и ще направи живота ни по-лесен. Огнян Дойнов много хубаво го обяснява в мемоарите си. Там разказва за създаването на българската компютърна индустрия. Заминава делегация на изложение на компютри в чужбина и получава поръчка едва за 20 компютъра.
Уникалността е свързана с ученолюбието.
Всеки у нас е уникален и научен,
не желае да се учи от другия
Бях в Севлиево на семинар и там един човек беше изненадан защо никой не иска да черпи от техния опит. Никой кмет няма да отиде да пита как го е направил, защото си мисли, че знае всичко.
Българинът не е и трудолюбив. Ако беше, нямаше да има морета от частни таксита във всеки град. Обажда се и казва, че бил гладен, а не се връща на село, където ще изкарва достатъчно, за да не гладува. Но, слава богу, вълната на глобализация ще ни залее и у нас навсякъде ще стане като в Севлиево, ще влязат чуждите инвеститори.
Тежките заблуди влачат тежки проблеми за всички. Проблемите ни са на психическа основа, а не на материална.
- Канят ли ви от други телевизии? Ще се местите ли?
- Засега няма да се местя. Подписах изключителен договор с Нова телевизия и се чувствам добре тук.
- Къде се работи по-добре - в държавна или в частна телевизия?
- В частна. Тук съм свободен. С преките си шефове съм имал едва 4-5 обсъждания по съдържанието на предаването. Не ходя по събрания, не се отчитам на никого. В БНТ смених 8 генерални директори. Някои от тях не ме и поздравяваха, когато се разминавахме в коридорите. Тук лично собственикът Минос Кирияку излезе да ме посрещне и ме покани в своя кабинет да разговаряме. Човек се чувства по различен начин, когато има такова отношение към него, а не когато някой политически назначен льохман го подминава по коридорите.