Следим заразата само в гета, върви по-бързо от Италия преди карантината (Обзор)
Ген. Мутафчийски обяви, че коефициентът R0 в България е 3,5 - един от най-високите в света
Увеличението на болните не било само заради повечето тестове, продължава да твърди шефът на щаба
Час след като генералът обяви, че София трябва да остане затворена, махнаха част от ограниченията за влизане в столицата
България следи скоростта на разпространение на COVID-19 само в своеобразните гета - ромските квартали, затворените Банско и Паничерево, горещи точки в болници и фирми, но не и за цялата страна. Това стана ясно във вторник, след като шефът на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски обяви, че коефициентът на заразяване от коронавирус в България е 3,5. Това означава, че един вирусоносител заразява средно 3-ма души и половина, а 10 съответно 35.
Показателят R0, или коефициент на заразяване се използва, за да се изчисли скоростта на разпространение на всяка една епидемия. Ден по-рано репортер на “24 часа” запита Мутафчийски какви са неговите стойности в страната преди извънредното положение на 13 март и в последните 40 дни, но тогава отговор не бе даден.
Обявената стойност на R0 от 3,5 е една от най-високите, обявявани в света. Учените изчисляват
средния
показател на
заразност на
коронавируса
на 2,5
Най-високото ниво, изчислявано за Италия преди вземането на карантинни мерки, е 3,25, тоест в България заразата би трябвало да се разпростира по-бързо, отколкото на Апенините. Според учените при вземането на карантинни мерки стойността на този коефициент пада поне наполовина. Когато обаче R0 е по-голям от единица, епидемията все още се разраства. А преди дни Германия обяви, че е овладяла заразата при коефициент от 0,7. Според европейските проучвания на коронавируса стойности на R0 в диапазона 3-4,6 се наблюдават само при липса на каквито и да било мерки за ограничаване на коронавируса.
“Този висок коефициент показва точно, че взетите в България мерки работят”, настоя обаче ген. Мутафчийски във вторник, запитан как си обяснява шокиращо високото ниво на R0, след като от 40 дни са наложени мерки за социална дистанция.
Коефициентът от 3,5 е изчисляван само за огнища на заразата, върху които се работи приоритетно с изолиране и по-масирано тестване на хората. Заради това е и толкова висок, но остава затворен само в заразените общности, обясни Мутафчийски.
“Виждате, че все още в България огнищата остават на семейно ниво, на ниво една структура като цех например”, аргументира се шефът на оперативния щаб.
В последните дни заразата с коронавирус в България се разраства благодарение на охлабването на самодисциплината около Цветница и уикенда преди това, отново заяви Мутафчийски във вторник, след като обяви, че за последното денонощие са установени 51 нови случая.
“От 5 дни България се катери нагоре, не особено стръмно, но
има завой
нагоре, като
се оформят
и огнища”,
каза Мутафчийски. Според него обаче по-големият брой установени случаи не е заради увеличението на тестовете. Изчисления на “24 часа”, които бяха публикувани в помощ на шефа на оперативния щаб, обаче показват, че в периодите 5-10 април и 10-17 април увеличението на новите болни е точно със същия темп, с който е увеличено тестването в страната.
Все още е рано за облекчаване на мерките в България, категоричен бе ген. Мутафчийски. Но не каза какви обективни критерии, при чието постигане може да се намали степента на социална изолация, си е поставил щабът. Общият критерий в Европа е здравната система да има достатъчно капацитет, за да поеме новите болни, разясни Мутафчийски. Но уточни, че той важи за държави като Италия и Испания, чиито здравни системи бяха разрушени от епидемията от коронавирус.
Засега в Българи проблеми се очертават само в Северозападна България, и то не заради липса на легла, а заради многото заразени лекари. Във видинската болница например има 14 болни медици. Заради това щабът е предложил на министъра на здравеопазването Кирил
Ананиев да
командирова
лекари
специалисти от други части на страната, които да работят временно във Видин.
Другият проблем е оформянето на огнища на заразата в болници като столичната “Св. Иван Рилски”. От нея двама пациенти са пренесли заразата в Бургас. Два случая на коронавирус, пренесен от столични болници, има и в Кюстендил.
София все още е най-голямото огнище на зараза с 556 случая и заради това не се предвижда облекчение нито на влизането, нито на излизането от града, заяви още Мутафчийски. Час по-късно обаче здравният министър Кирил Ананиев облекчи режима за пътуване от и до столицата, като махна двучасовите коридори за лични автомобили. Това стана след съвещание при премиера Бойко Борисов, поискано от МВР.
Столицата бе затворена до второ нареждане по искане на щаба преди Великден, но след като градът бе напуснат от 90 000 автомобила.
Отварянето на парковете ще е най-вероятно следващото облекчаване на мерките, след като от днес вече са позволени плановият прием в болниците, детските ваксинации и консултациите за бременни жени. Отново обаче не бе обявен критерият, при който ще бъде предприета тази мярка. “В момента се преценяват рисковете и той е един главен - събирането на хора по поляните в парковете, за да пият алкохол. Заради това при отварянето на парковете ще има редица предписания за режима, при който ще могат да бъдат посещавани” разясни Мутафчийски.
975 стана общият брой на установени с коронавирус българи към 17 ча във вторник. Активни са обаче само 752 случаи, а 17,6% от заразените са преболедували, съобщи ген. Венцислав Мутафчийски. Починалите станаха 45.
Смъртността в България, откакто почна пандемията, е по-ниска, отколкото през миналата година
След Цветница има 77% ръст на новозаболелите на седмична база
Смъртните случаи в България, откакто започна пандемията от COVID-19, са по-ниски, отколкото са били през същите седмици на 2019 г. Това показват експресни данни на НСИ в нова рубрика на сайта на института, посветена на COVID-19. (Виж графиките.)
Има само две изключения - втората седмица на февруари и седмицата, която завърши с Цветница. Тогава броят на починалите през 2020 г. леко е надвишавал този от съответната седмица през 2019 г.
По принцип смъртните
случаи у нас са по около
2000 на седмица,
докато всички смъртни случаи на лица с установен коронавирус са 44 до момента и те няма как да дадат отражение върху общата картина. Графиката обаче показва и че спрелият планов прием в болниците за времето от въвеждането на извънредното положение също не е оказал влияние върху данните за смъртността.
Разбивката на НСИ показва също така, че възрастовата група с най-много жертви от коронавируса поне сред мъжете е тази между 45 и 49 години. При жените това е между 60 и 64 години. С напредването на възрастта броят на умрелите от коронавирус намалява, същото е и с най-младите.
Другата графика на НСИ показва, че все още трудно може да се говори кога е настъпил и дали изобщо е дошъл пикът на пандемията. Едно от най-големите нараствания на седмична база на заразените е именно в седмицата непосредствено след Цветница, когато времето се затопли и много хора излязоха по улиците, неспазвайки ограниченията. В същото време обаче Националният оперативен щаб продължава да не дава данни за броя на тестовете ден по ден, така че не може да се прецени дали увеличаващият се брой заразени не се дължи на по-засилено тестване, а не на нещо друго.
Големият ръст на новозаболелите от последната седмица е 77%. Предишната седмица пациентите с доказана положителна проба са били 135, докато между 13 и 19 април са 239. В началото на пандемията е имало и много по-голям ръст, но при несравнимо по-малко на брой заразени. В седмицата между 9 и 15 март, когато ограничителните мерки бяха току-що въведени, е имало 48 новозаразени, а следващата седмица вече са били 138, което прави ръст от 188 процента. След това седмичните ръстове са последователно 18 и 15%, докато в началото на април прирастът спира и дори намалява с 28%. След това обаче скача със 77%.
Твърде възможно е това
да е свързано с повишена
бройка тествания,
тъй като през втората седмица на април бе съобщено, че започват целеви тествания на определени групи от населението, почвайки от полицаите в карантинираното Банско. Когато резултатите от тях излязоха обаче, бе съобщено, че броят на заразените е нищожен.
В същото време данните за тестванията трябва да се дават всеки ден, за да може да се преценява в продължение на относително дълъг период от време как те влияят върху динамиката на заболяването. Това е сложно, тъй като първият тест, дори да е положителен, се проверява чрез втори в референтна лаборатория и едва и ако тя изкара положителен резултат, пациентът се счита за заразен. Докато окончателните резултати излязат обаче, минават поне три дни.
Капацитетът на болниците да поемат болни от коронавирус, които имат нужда от болнично лечение, е другата неизвестна в случая. НСИ събира данни само за осигуреността от лекари на 10 хиляди души от населението и според тях към края на 2018 г. средната осигуреност в България е 42,4 лекари на 10 000 пациенти. Над този среден резултат са само столицата и областите Плевен, Пловдив и Варна. Най-зле е положението в Кърджали и Добрич. При лечението на коронавирусна инфекция обаче са важни не просто лекарите, а пулмолозите, вирусолозите и апаратурата за обдишване, за които няма данни.