Баба Виолета в Старческия дом: Под катинар сме, но пак сме по-добре от останалите (снимки)
- Яденето ни ядене, носят ни лекарства - какво повече, пита 80-годишната вдовица
- 200 обитатели посрещат Великден с печено агнешко, дроб сарма и козунаци от превозвач
От 13 март вратата на дома за стари хора "Св. Василий Велики" в Пловдив е заключена с катинар. В двора пиле не може да прехвръкне. Обитателите се разхождат в градината, седят по пейките, дишат въздух, пият кафета.
"Не допускаме изобщо външни лица. Пазим обитателите ни, защото са в рискова група", категорична е директорката Нина Христова. Дори към дарителите, които идват преди Великден, тя стриктно изисква да носят маски, а продуктите - да отговарят на санитарните изисквания. Един от тях - голям пловдивски превозвач, обслужващ повечето автобусни линии в Пловдив, ще занесе точно на обяд в неделя 210 порции печено агнешко, дроб сарма, 100 козунака и 210 безалкохолни. Той е категоричен, че не желае да му се пише името.
"По-добре сме от тези, дето са в апартаментите си", казва Виолета Ангелова. От 6 години тя е един от 200-тата обитатели на дома на "Коматевско шосе". Всеки ден се грижи за цветята в градините. Годините й изобщо не личат.
- Как ще посрещнете Великден, баба Виолета?
- Притеснява ме, че нямам яйца. Внучката е в Първенец, но не я пускат да дойде до Пловдив да ми донесе. Има полиция. Тя работи на борсата. "Бабо, не мога да дойда". Казаха, че ще ни вапцат и раздадат. Аз обаче държа лично да си ги боядисам и да сложа на иконата. Такъв е обичаят.
- Заключени сте цял месец. Как ви се отразява това?
- Добре сме. Много по-добре от всички братя и сестри. Тук имаме двор, пейки, цветя. Правим си раздумки. Пием си кафенцето. Тези, които са в жилищата си, са като арестанти. А ние имаме възможност да излезем на въздух. Да си обменим някоя дума.
- Другите обитатели как понасят затегнатия режим?
- Не го усещаме изобщо. Приготвят ни ядене, носят ни лекарства. Какво повече? Храним се в столовата. Закуските ни - закуски, обядите - обяди, вечерите - вечери! Ако сме си у дома, да не би да е по-добре? Е, понякога намираме и кусури. На 12 март навърших шест години, откакто съм тук.
- Защо решихте да дойдете?
- Ох, миличко! Какво да ти кажа. Синът ми и снаха ми си отидоха. Дъщеря ми е женена в Гърция. И аз с инфаркт трябваше да остана сама между 4 стени в една къща. Мога ли да живея така? Внучките си имат своя живот. Не мога да ги задължа да ме гледат. 80 години навърших на 5 април. Ако не е тая градина, ще пукна. Като ме хване скуката, излизам и почвам да човъркам. Бях много болна, но сега се възстанових. Копая, поливам и сея цветя. Доволна съм - вода, ток, ядене, чистачки, санитарки, лекари - всичко ми е осигурено. Е, какво искаме на тая възраст? Да затрудняваме децата, няма смисъл. Те останаха без баща и майка моите внучета. Да ида и да им легна на ръцете, не става. Лятото си отскачам в Първенец по два-три месеца. На почивка ходя без пари. От това по-хубаво има ли?
- Пенсията стига ли?
- Имам 37 години стаж и то втора категория. Вдовица съм от 30 г. Заедно с тази на мъжа ми вземам 305 лева. В дома плащам 170 лева. И каквото ми остане - това е. В самостоятелна стая, защото се грижа за градината на дома. Екстра съм.
- Страхувате ли се от коронавируса?
- Нямаме в дома човек с такава болест. Много ни пазят.
- Как ти мина всекидневието?
- Сега е пролет и гледам да поливам и да копая лехите. От Гърция съм донесла семена за цветя. Като разцъфнат, елате да ги видите. 20 г. работих в Гърция. Гледах стари баби. Като останах вдовица и заминах. Бях в Атина, дъщеря ми е женена там.
- Доволна ли си от зетя?
- Как да съм доволна. Грък. Не ги обичам много. Но дъщеря ми си го хареса и се ожени. Така решила, не й се бъркам.
- Там животът не е ли по-хубав?
- О, разбира се. Те живеят. Преди Великден количките от супермаркетите са изтумбени от ядене. Купуват каквото видят. Като мине празникът, всичко хвърлят в казаните. Ядат на поразия и спят. И във всяка втора къща имат придружител.
- Не си ли потърси и ти някой гръцки дядо, докато беше там?
- Оо, опазил ме бог! Те ми изядоха душата, как да взема грък? Знаеш ли какви са разхвърляни. Единия чорап тук, другия - там. Ама на салтаната еша си нямат. Но и аз не им се дадох, след като научих езика им. Отидох на 56 години. В началото ме юркаха и ме работиха както си искат. Наемат ме уж да гледам бабата, а ме караха да слугувам и на снахата, и на сина, и на дъщерята. Вечер ми трепереха краката. Като научих езика, викам им - елате сега да ви кажа. "Ти вземаш 14 заплати и 14 пенсии. Аз не работя ли 24 часа у вас? Искам и аз!" И почнаха да ми плащат по 1000 евро на месец. Иначе държавата им се грижи за хората. За Великден, Богородица и Коледа винаги дава допълнителни пенсии.
- Сега за какво се молиш?
- За здраве. Да не ме болят краката. На Великден ще се съберем по двечки-трички. Раздадем си каквото правим. Иначе по стаите не си ходим. Завчера правих родопски клин. На Разпети петък съм на пълен пост. А на самия Великден ще ни дадат агнешко с дроб сарма. За какво да готвя? И винце си имаме. Ще прекараме и този ден.