Проф. Емил Ботев: Нещо оптимистично - докато се тревожим за вируса - много малка е вероятността за силен трус у нас
От труса в Перник през 2012 г. има затишие
Още акценти от интервюто:
Хората влияят на земната кора едва на няколко сантиметра дълбочина, едно дърво - на десетки метри
Намаляват дори слабите трусове в България
Имаме по-голяма готовност от Турция да посрещнем такова силно земетресение
Успяхме да предвидим трусовете в Албания, но не и мястото
Много силни земетресения у нас стават през около 250 години
Време е Румъния да се разтресе при Вранча
Сеизмичният шум от хората е намалял заради карантината, но
той не може да се мери с този от климатичните явления
Със сеизмолога проф. Емил Ботев разговаря Ярослава Прохазкова
- Проф. Ботев, световни учени твърдят, че изолацията заради пандемията е намалила в значителна степен сеизмичния шум на планетата, така ли е?
- Изолацията на населението и намаляването на транспорта може да намалят в значителна степен антропогенната част от т.нар. микросеизмичен шум. Под сеизмичен шум по принцип се разбират онези микросеизми, които не са пряко свързани със земетресенията. Такива в глобален мащаб обаче са микросеизмите, провокирани от ветровете, от бурите, от вълните в крайбрежните райони. Затова стационарните сеизмични станции не се поставят в градовете, където антропогенният сеизмичен шум действително има огромно влияние върху апаратурата и тя не може да регистрира микроземетресения. Тази информация се отнася за антропогенния сеизмичен шум, който е много по-малък в сравнение с природния. Той не се влияе от аномалията в поведението на хората. И горите от вятъра предават своите вибрации чрез коренната си система. Не може да се каже, че планетата е затихнала, защото като цяло не са затихнали климатичните явления. Не може да въздействаме толкова активно, колкото едно дърво с корените си в дълбочина на няколко десетки метра. Стъпките на хората се отразяват само на няколко десетки сантиметра. Най-малко 85% от повърхността на Земята са незаселени. Има океани, планински вериги, къде там е въздействието на хората и техния транспорт! Изолацията оказва влияние само в локален аспект в населените места и в транспортните инфраструктури около тях.
- А какво се случва в момента под краката ни на фона на цялата паника и криза, които са обхванали човечеството?
- За земетресения се говори от милиони години, а писмени доказателства има от поне 5000 години. Наистина на фона на коронавируса и на икономическите последици ни безпокоят и природни катастрофи. Като говорим за катастрофични природни явления обаче, по-скоро трябва да обърнем внимание на климатичните промени и свързаните с тях последствия, най-вече на наводненията. И в България на първо място като загуби са наводненията. На второ място са щетите от свлачищните процеси. Те са редки – по крайбрежието и Дунав, но пък ефектите от тях, за съжаление, са много големи. След това се нареждат пожарите. Чак след това специално за България може да търсим през последните десетилетия ефектите от земетресенията.
Преди около 2 седмици стана земетресение в Хърватия, което по сила беше умерено. Жертви нямаше, но пък много хора пострадаха заради повредените къщи. Имаше и ранени. Земетресението беше умерено по сила като нашето в Перник през 2012 г. Магнитудът му беше 5,5. Катастрофално земетресение по сеизмологичната категоризация е с магнитуд над 8. В Перник съвсем нямахме толкова много повреди по жилищните сгради, като изключим няколкото села между Перник и София. Много е важна готовността на хората да посрещнат природната катастрофа.
В момента за територията на България забелязваме едно голямо затишие на сеизмичната активност. Става дума за последните 1-2 години. Нямаме достатъчно силни земетресения с магнитуд, по-голям от 4. Също така честотата на микроземетресенията с магнитуд под 3 е значително малка. Миналата година имаме около 800 такива. В немалко от предишните години имаме по 1200-1300 много слаби земетресения. Така че сега наблюдаваме силно занижена сеизмична активност, като последната по-сериозна беше през 2012 г. Ако трябва въобще да говорим за последните десетилетия, трябва да отбележим, че от 1901 до 1928 г. на територията на нашата страна стават 6 разрушителни с магнитуд, по-голям от 7 до 8. От 8 нагоре се наричат катастрофални, а от 9 – релефообразуващи. Така че оттогава у нас не само не са ставали земетресения с магнитуд над 7, дори и с над 6. Единствено през 1986 г. имаше трус с магнитуд 5,7. През 2009 г. имаше земетресение с магнитуд почти 5 в акваторията на Черно море срещу Калиакра. Следва споменатото земетресение в Перник през 2012 г. с магнитуд 5,6. Оттогава има затишие през последните години. Преди около месец имаше трус в Своге с магнитуд 3,6, което подплаши малко гражданите там. Това са много слаби земетресения и самото име говори, че те не може да имат сериозен ефект върху инфраструктурата и върху здравето на хората. Разликата между енергията между 1 единица магнитуд е около 30 пъти. Затова, когато говорим за разрушителни земетресения с магнитуд 7, в сравнение с магнитуд 5 енергията е близо 1000 пъти по-голяма.
- Значи ли това, че поне в това отношение няма страшно?
- През последните години на територията на нашата страна има много слаби земетресения, които са хиляди пъти по-слаби от онези, които биха донесли сериозни разрушения в инфраструктурата. На територията на нашата страна, която е била арена на много силни разрушителни земетресения в началото на миналия век, оттогава нямаме дори същински силни земетресения с магнитуд 6 и отгоре. Засилена сеизмична активност не се наблюдава и в момента. За съжаление, може да се направи извод, че щом се отдалечаваме достатъчно много от 1928 г., се увеличава вероятността да се натрупат нови енергии под Земята. Когато се преодолее прагът на издръжливост на земните недра, може да се получи силно земетресение. Хубавото при нас е, че тогава са станали наведнъж няколко. Те силно са раздробили при повърхностната част на земната кора. Така че вероятността да се натрупат големи енергии е много малка.
- Не очаквате катастрофално земетресение?
- Не очаквам. В това ме подпомага нашата статистика. Вярно, че имаме за около 2 и половина столетия по-сериозни данни. Към тях прибавяме и историческите данни. У нас много силни земетресения с разрушителни ефекти са се случвали средно на 250 години. Има данни за силни земетресения още от I век преди новата ера, когато е разрушен град Бизоне, днешна Каварна. Тогава и цунами е имало. Приемаме, че това е в т.нар. Шабленска сеизмична зона, където стават доста земетресения. Такова земетресение с магнитуд 7-7,1 е станало през 1901 г. Имало е сериозни последици и във Варна. Направили сме няколко палеосеизмологични изследвания в дълбочина на местата на разломи във вътрешноконтиненталните огнищни зони като Пловдивската или Маришката, Струмската или Крупнишката зона. Проследили сме геологическите пластове на няколко десетки метра в дълбочина. Датирали сме слоевете назад до 10 хиляди години. Установихме, че такива разкъсвания, които отговарят на разрушително земетресение, стават на 1000 и повече години. При нас движенията на отделните блокове един спрямо друг са само 1-2 до 3-4 милиметра годишно. При силно сеизмичните ни съседи като Гърция и Западна Турция достигат до над 30 милиметра. Всичко това говори, че при нас енергията на натрупване под земята се извършва десетки пъти по-бавно. Това е оптимизъм. Известен оптимизъм ни дава също фактът, че имаме по-голяма готовност за посрещане на по-силните земетресения.
- Какво имате предвид?
- След земетресението в Стражица през 1986 г. с магнитуд 5,7 още през следващата година беше приет новият правилник за строителство в сеизмични райони. Изискванията към сградите са много консервативни, така че да могат да посрещнат по-силни земетресения. За разлика от много други държави от 1987 г. имаме сериозен строителен правилник. И пернишкото земетресение показа, че имаме една относително сериозна устойчивост на сградите и съоръженията. В Турция в Мраморно море през 2017 г. имаше серия от земетресения с магнитуд около 5,6 и около 500 сгради бяха тотално разрушени. Слава богу, че трусът беше през деня и нямаше жертви. А там се очаква земетресение с магнитуд около 7,5. Всъщност отдавна го очакват колегите, както и експедиции от Франция и Германия. А в Истанбул има неконтролируемо строителство и градът ще пострада сериозно при следващо земетресение в Мраморно море.
А от 2014 г. у нас работи още по-новият правилник, който е актуализиран и синхронизиран с европейските изисквания. Не очакваме силно земетресение, при нас бавно се натрупват напреженията, тъй като сме вътрешноконтинентална област.
- А как е сеизмологичната ситуация в световен мащаб?
- В световен мащаб има земетресения с магнитуд 8 и отгоре. Да си припомним през 2004 г. земетресението в Индонезия. Отидоха си над 300 хиляди души от последващото цунами. През 2011 г. близо до Фукушима стана земетресение и цунами. С магнитуд близо 9 стана земетресение и в Чили през 2010 г. Там обаче нямаше много жертви, защото в Чили отдавна са си организирали строителството. Най-силното земетресение в историята на човечеството, което е добре документирано, става пак в крайбрежието на Чили през 1960 г. То е с магнитуд около 9 и половина. Разликата между 6 и половина и 9 и половина е 30 000 пъти. Няма място за сравнение. В Централна Европа, както и у нас на Централните Балкани нямаме контакти между отделни плочи, както е в Тихоокеанската част – Чили, Япония, Индонезия. Океанските плочи са много здрави, те натрупват огромни напрежения. У нас, както споменах, земната маса на вътрешноземните недра е раздробена. Вероятност у нас да се случи катастрофално земетресение или апокалипсис на фона на коронавируса е нереална. И в световен мащаб всъщност след 2011 г. няма завишена активност.
- Докъде стигна сеизмологията по отношение на прогнозирането?
- Правят се статистически оценки за вероятността за бъдещи събития на базата на случилите се досега. Статистически погледнато, разрушителните земетресения за територията на Румъния във Вранча в дълбочина имат повторяемост 30-40 години. А те имат сериозни въздействия за нашата страна, помним през март 1977 г., когато в Свищов загинаха над 220 човека. Крайно време е там да се случи едно силно земетресение, което дано няма тази насоченост, както през 1977 г. Правилниците на строителството се базират именно на такива сеизмологични оценки за определяне на мястото, свързани с разломни структури. В картите на сеизмичното райониране е вложена тази информация.
Ако питате дали може да се определи точното време на бъдещо земетресение, е, това в световен мащаб е почти невъзможно. Засега се смята, че на пръстите на двете ръце се броят успешно прогнозираните много силни земетресения. Това значи, че не повече от 1% от световно случващите се земетресения са успешно прогнозирани с точно време. Земетресението е такова природно бедствие, за което практически не може точно да бъде предсказано времето на неговата поява. Не може да бъде и предотвратено за разлика от други природни бедствия, където активността се предсказва предварително и населението може да бъде евакуирано. Работим в посока на прогнозирането. Аз например водя един проект, финансиран от Министерството на образованието и науката. Работим с различни геофизични параметри и се опитваме да свържем техните аномалии. Бяхме прогнозирали грубо времето на земетресенията в Албания например. По данните обаче не можехме да определим къде точно ще се случи. Нашите 2 точки, които мерим, са разположени до нашето най-силно огнище – Крупнишкото. Следим разпространението на радиовълните с антените. И понеже не може да се каже точно кога и къде ще има земетресение, трябва да имаме готовност за посрещането му чрез контрол върху строителството и подготовка на индивидуалните средства за защита. Трябва да има планове за бързо реагиране. Не трябва да се подценява и предварителното обучение на населението за реагиране по време на силен трус, най-добре е това да стане чрез образователната система. Не трябва да се подценява и застраховането на личното имущество.
Визитка:
Проф. Емил Ботев е завършил физика в Софийския университет през 1979 г.
Оттогава работи в Геофизичния институт на БАН
Заместник-директор е в периода от 2002 до 2006 година
От 2010 до миналата година е начело на департамента по сеизмология в Националния институт по геофизика, геодезия и география на БАН
В момента ръководи 2 международни проекта, единият е към Фонда за научни изследвания