Генералът като млад хирург търсел признателност в очите на пациента, сега не чака мерси
Като погледна назад - нищо не ми е подарено, а и не съм го търсил, казва Мутафчийски
Повече от месец вместо любимите лоши момчета на американската литература Хенри Милър и Чарлс Буковски шефът на ВМА чете само вирусология и епидемиология
Синовете му близнаци вече са поели по свой път – единият е завършил право, другият – икономика
Само за месец професорът по хирургия и началник на ВМА Венцислав Мутафчийски стана най-популярният генерал в държавата.
И не, не е светкавично.
И не, не го е искал.
И не, не се опиянява.
“Невидимо” е вървял към това повече от 30 години. С опита си като хирург с две специалности и множество специализации като лекар в 5 военни мисии в райони, където смърт дебне отвсякъде, като шеф екип за инфарктни задачи, мениджър, учен, ментор, преподавател. И с душа.
Към душата генералът хирург има специално отношение - независимо дали е в операционен екип, камуфлаж, парадна униформа, или по джинсиЫ късно вечер чете “лошите момчета” на американската литература.
“Човек не е консервна кутия да го отвориш и затвориш (глаголите за операция в жаргона на хирурзите), човекът има и душа.” За тази душа в крайна сметка са усилията да бъде спасено от болест и болка тялото.
Генералът отдавна не брои пациентите, които е оперирал и спасил. Не чака и благодарност. “Като млад лекар след тежка операция търсех очите на пациентите да видя в тях признателност. Отдавна вече ми е достатъчно и само аз да знам, че съм го направил, че съм си свършил работата. Не мога да стоя в ъгъла и да гледам как някой върши чудеса, искам аз да правя чудесата!”
Когато е приел да оглави щаба срещу коронавируса, със сигурност е знаел, че при невидим враг с непредвидимо поведение единственият му ориентир ще са математическите модели. В основата им стоят диференциални уравнения. Според тях дори леко задържане на разпространението и съответно броя на болните в началото води до по-плавна ескалация. Ако това се случи, заразените и тежко болните се разпределят по-равномерно във времето. В противен случай процесът е подобен на взрив – набира скорост и в един момент удря несравнимо по-висок таван. Това е изпитание дори за много силна здравна система, каквато българската не е. При бързо достигане на мощен пик болниците няма да стигнат.
Както няколко пъти пита генералът: Разбираме ли за какво става дума? Всеки, който сега си стои вкъщи или не, носи маска или не, спазва карантина или не, променя решението на уравнението за живота и смъртта.
Без да има офицерски или лекарски ген в рода,
Мутафчийски от дете
искал да стане
военен хирург
Учителите му от онези години разказват, че е бил интелигентно, любознателно и възпитано дете, научено на отговорност, труд и честност.
Някой ще се учуди ли, че генералът е зодия Лъв? Роден е през 1964 г. в Дупница. Там и сега живеят родителите и семейството на брат му. Като всички с тревога очакват какво ще каже за вируса. Но и как ще го каже. (Дали е от микрофона, или говори на нос? Той ли се изкашля, или някой от журналистите? Защо има сенки под очите – спи ли изобщо?)
Изразът “майчин език” е по-широк от буквалното си значение – речевият стил на човека се форматира от начина, по който говорят тези, които са ни родили. В експресивния, но точен и ясен изказ на хирурга е залегнала езиковата култура на майка учителка.
От месец майка му
и съпругата му го
виждат за най-дълго,
докато го гледат
по телевизията
По обясними причини определението домошар никога не му е било по мярка, което не пречи да е много свързан с родителите си и да има стабилен брак и свестни деца. Близнаците вече са поели по свой път – единият е завършил право, другият – икономика. Общото с родителите им е, че постигат всичко сами – традиция в рода от няколко поколения.
Баща им има защо да се гордее с тях, но най-личното, което си позволява да разкаже, е за бебешкия им период. С близнаци, казва, не е като да са просто две бебета, всичко е две по две – единият 6 часа реве, другият спи, после се разменят. Момчетата са още съвсем малки, когато хирургът трябва да започне работа чак в Бургас.
“Удивително е какво може да постигне човек в работата си, ако не се интересува кой ще обере лаврите”, казва за генерала един от най-добрите български лекари. Д-р Мутафчийски изминава сам и без подаръци от съдбата пътя от курсантската скамейка и лекар по разпределение с 12 долара заплата до дипломиран член на Американското дружество на хирурзите, шеф на ВМА и главен лекар на въоръжените сили на България.
Удостоен е с награден знак “За отлична служба I степен” и грамота за висок професионализъм при оказване на медицинска помощ на пострадалите от терористичния акт в Бургас, носител е на много други военни и медицински награди. А днес – началник на щаба срещу вирус, който атакува света с “невиждана ярост”. Офицерът, от когото очакваме да ни преведе с най-малко жертви през войната с невидим враг.
Мутафчийски завършва медицина като стипендиант на Министерството на отбраната. Печели конкурс за специализация по хирургия във ВМА, след което е изпратен в болницата в Бургас. Там буквално от вратата влиза в операционната. За добре дошъл животът му устройва входящ тест. На визитацията обсъждат сложен случай, проформа питат и новия колега какво мисли.
“Перитонит, трябва да се оперира веднага.” Ами тогава действай веднага, казва му шефът. Операцията потвърждава диагнозата.
Д-р Мутафчийски ще минава много пъти в живота си през подобни
хирургични
кръщения
в различни структури на ВМА и полеви болници “мишени”.
Като погледна назад - нищо не ми е подарено, а и не съм го търсил, казва генералът. Всяко следващо стъпало в кариерата му е след печелене на конкурси и доказване.
Който и да е изпит обаче не може да се сравни с опита от военномедицинските мисии зад граница и спасителната операция след бомбения атентат в Сарафово. Във всяка от тях е останало нещо от душата му и след тях не може да гледа филми за война.
Първата мисия е в Радуша, Македония, по време на косовската криза през 2000 г. Там военният лекар участва в
организирането на
бежански лагер
от “гола земя”
до място за живот и лечение на хиляди хора, сред които много бременни жени и малки деца. В импровизираната полева болница за първи път му се налага да разчита само на “скенера” в ума си и на опита на шеф на Спешната хирургия във ВМА. По това време се среща за първи път с риска от епидемии. В бежански лагер това е равносилно на удар от метеорит, а контролът на ситуацията с подръчни материали изисква предвиждане на няколко хода напред.
С едно малко ехографче се изчерпва и апаратурата, с която си помага по време на мисията в нищото в Афганистан, където обаче “нищото” гърми със самоделни взривове.
Дали би тръгнал отново? Как се преодолява страхът?
“Страхуваш се, разбира се, мислиш какво ще стане с тези, които оставяш. Тогава синовете ми бяха малки. Единственото спасение е да си намираш непрекъснато работа, да не оставаш сам със себе си, иначе може да те завладее носталгията, да се отпуснеш, а нямаш право заради тези, които разчитат на теб на място, и тези, които те очакват да се върнеш.”
В Афганистан генералът и колегите му са първите лекари, които местните хора виждат в живота си. Докато е там, двама медици отговарят за територия, колкото половин България.
Един от успешните методи за спасяване на хора в кризисни ситуации влиза в спешната медицина у нас с опита на Мутафчийски от мисиите. Правилото на златния час и философията за контрол на щетите в хирургията увеличават до 95% спасените при тежък инцидент, казва генералът.
“Когато един кораб се пробие в открито море, екипажът не се мъчи да го ремонтира до боята и лакирането, а запушва дупките, за да се държи на повърхността до първото пристанище. Истинският ремонт започва при твърда почва под краката.”
С този образ проф. Мутафчийски описва най-успешния алгоритъм за хирургично лечение във военната и травматологичната медицина. Стратегията е популярна като демидж сърджъри контрол. Няма по-добър начин да се избегне триадата на смъртта при тежка травма – коагулопатия, хипотермия и ацидоза, обяснява хирургът.
“Целта е първо да овладееш животозастрашаващата ситуация и да стабилизираш пациента, за да може да дочака възстановителната тежка операция след това. А не да запретнеш ръкави и “героично” да оперираш 10 часа с идеята за съвършената хирургия – операцията перфектна, но пациентът не оживя.”
По статистика “героичната” хирургия спасява 5 на сто от критично ранените, с контрол над триадата на смъртта оцеляват 95 процента, дава пример генералът. Най-важното е да се спре кървенето. Анатомичните корекции се оставят за следваща операция. “Това предполага хирургът да превъзмогне егото си и да знае докъде да спре.”
Професор Мутафчийски е
пионер и на други
иновативни
хирургични техники,
които увеличават
успеха в “цивилната”
хирургия
Като вакуумната терапия при рани и органосъхраняваща операция при рак на дебелото черво в ниските отдели.
“От 10-ина години тече подмяна на алгоритмите в лечението. Науката извървя пътя от догматичната медицина на постулатите до медицината на доказателствата. Нови концепции се появяват непрекъснато и за да остане на ниво,
хирургът трябва
постоянно
да чете и да се
усъвършенства
Затова и досега ходя на курсове, въпреки че на последния в Италия професорът, който ме обучаваше, е направил 2 пъти по-малко операции от мен”, казва главният лекар на армията. Специализирал е в Германия, Испания, Италия и Франция.
Едни от най-тежките операции в емоционален план са по време на мисиите зад граница.
Преживяното в Кербала остава най-кошмарният му спомен. Хирургът е изпратен да спасява пострадалите от взривената цистерна в лагера с българския контингент. Ранени са над 60 души, шестима не оцеляват.
На бюрото на началника на ВМА има малка пластика – безформено парче от цистерната. Символът държи душата му будна за безсмисленото човешко страдание. Когато в гробна тишина излиза от военнополевата операционна, в него с ужас и надежда са вперени очите на всички мъже от базата. За щастие, новината е добра.
Като шеф на ВМА и като човек следва принципа:
живея с чувството
за грешност,
за да ме държи буден
С такава будност възражда и специалността военен лекар. На младите лекари в болницата и на курсантите се раздава безрезрезервно “защото и на мен много ми е дадено от моите учители”.
Различен ли е генералът в другия си живот?
Не, не е различен.
Темпераментът му е ярък и експлозивен – формулата да раздаваш със сърце във всичко, с което се захванеш.
Наясно е със себе си
и не страда от
комплекса
да се прави на
нещо, което не е
Приятелите на хирурга го описват като “офицер до мозъка на костите”, отговорен, перфекционист, верен, почтен, решителен. Шегуват се, че за желязното му самообладание са заплаха само “пиличките за нокти” сутрин. Затова пък отговорите му раждат вирулентни афоризми, които влизат в устата на всички.
Генералът има много хобита, но малко време за тях “преди” и никакво “сега”.
Едва се вреждат
за внимание дори
мопсът Джеси
и говорещият
папагал Шушко
От спортовете го увличат тези, които изискват пълна концентрация, контрол и баланс. “През зимата ски, през лятото сърф.”
Харесва “до болка истинските творби на лошите момчета на новата американска литература Хенри Милър и най-вече Чарлс Буковски – бруталното перо на изумително чувствителна душа”. Ако някой не е чел неговата поезия, препоръчвам я, особено “Синя птица” – най-нежното нещо, което може да напише човек, казва генерал Мутафчийски.
От месец обаче шефът на оперативния щаб чете само епидемиология и вирусология.
Както към всичко и към храната и напитките има “научен подход и цели рафтове с книги”. Твърди, че в семейството той готви най-добре. Разбира се, рядко и в епохата “преди”. Любимото му зимно ястие са бавно печени говежди гърди. Казва, че върви перфектно с малбек – аржентинско вино с плътен вкус. През лятото предпочитанията се изместват към риба и морски деликатеси. “Добре ги допълват северноиталианските ароматни совиньон блан с плодови нотки.”
Освен “банална практична високопроходима кола” има фолксваген костенурка. Защо му е на генерала машина като от ретро филм? “Защото е класически красив син автомобил с тарга, изящна кола с душа”. Веспата си нарича “бижу на две колела, създадено да се кара с костюм и вратовръзка”.
Един личен свят, който вече няма да бъде същият. Както и на никого от нас. Заради уравнението.