Как четирима столетници победиха вируса и излязоха живи и здрави от болницата
Несломим дух ги крепи, шегуват се: Някой горе ни забрави
Италианката със звучното име Италика Грондона, за приятелите – Лила, духна 102 свещички миналия декември. Че тя е със здрава жилка и не се дава лесно на младите, беше ясно още преди да заболее от коронавирус. За невероятния дух, с който Лила пребори заболяването, противно на всички прогнози, разказва “Кориере дела сера”.
Племенникът на Лила – 67-годишният Ренато Вила, описва пред вестника страстите на леля си. Столетничката е
луда по групата
“Куин” и по
Фреди Меркюри
Тя слуша открай време рокмузика, обича да танцува и да спортува. Обича и да гледа телевизия, но се прехласва най-вече по мотоциклетизъм, автомобилизъм, спортна гимнастика и фигурно пързаляне. “Единственото нещо, което не обича, е футболът”, допълва племенникът на Лила, който живее в Генуа.
102-годишната Италика все още се намира в дом за възрастни хора под карантина. Нейната болнична одисея започва на 28 февруари, когато е приета в болницата “Сан Мартино” в Генуа заради исхемия на сърцето. След това обаче проявява и симптоми на коронавирус.
Месец след това излиза от болницата. Един от нейните любимци –
шампионът по
мотоциклетизъм
Валентино Роси,
ѝ се обажда по телефона,
за да я пита как е. Да, Италика вече е световноизвестна, почти няма издание по света, което да не информира за това как пребори вируса. Но така и така вече я знаят всички - Лила побърза да информира, че си пада много и по шампиона от Формула 1 Себастиан Фетел, та току-виж и той ѝ се обадил по телефона, за да пита как е.
И друг италиански столетник смайва с духа си. Алберто Белучи тези дни навърши 101 г. През Втората световна война той охранява фронта на алпийците и е заловен 2 пъти от немците.
Два пъти успява
да се хвърли
от влака в движение,
който трябва да го откара в Югославия. За трети път Алберто успява да се спаси от “врага” тези дни, когато го приемат с коронавирус в болницата на Римини. След три дни, през които се справя с дихателна криза, го изпращат вкъщи, за да е близо до жена си Марчела, до зайците и до кокошките в двора си. “Когато го взеха с линейката от къщи, не знаехме дали повече ще го видим”, разказва внучката му Елиза. Когато обаче дядо ѝ се връща вкъщи, сякаш нищо не се е случило, той казва на двете си дъщери и петимата си внуци: “Казахте ми, че трябва да се върна, и аз се върнах”. През дните
в болницата
Алберто става
любимец на всички,
затова все още му се обаждат, за да го питат как е. В миналото Алберто работел като зидар, а след пенсионирането си се посветил на овощната градина и на животните си.
Към групичката на италианските старци здравеняци се присъединява и 97-годишният Микеланджело Скутела, който също победи коронавируса. Той все още обикаля единствено в стаята около леглото си, но няма търпение тази карантина да свърши и да се върне към всекидневните си разходки навън, към пазаруването, към готвенето, разказва пред “Кориере дела сера” дъщеря му Грация.
Микеланджело е изкарал две седмици в болницата в Азола, до Мантуа. През това време
най-голямата му
болка била, че
не можел да
оставя цветя на
гроба на жена си
Паола, починала преди година. Роденият в Калабрия Скутела навремето работел като чиновник, но служил и във военноморския флот. Сегашния си период на възстановяване от болестта Микеланджело прекарва най-вече в четене и гледане на телевизия. Тези дни Микеланджело поздравил за рождения му ден и брат си, който навършил 100 г.
В “карето” столетници, надмогнали коронавируса, е и Ада Дзанусо, която през август ще навърти 104 г. Нейният първороден син Антонио вече е покойник. Другите ѝ деца – Анна, Паола и Джампиеро, обаче стискат до последно палци за майка си, когато тя
се бори с
болестта в
старческия дом
до град Биела, област Ломбардия, където избира да живее преди 5 г. Най-младият ѝ син - Джампиеро, вижда майка си за последно на 3 март - ден преди да затворят дома.
Първоначално Ада е добре, но после вдига температура. Когато на 17 март правят тест на всички обитатели на дома, нейният е положителен. После обаче състоянието ѝ се подобрява и Ада вече се чувства добре. Както прави открай време, и сега
всеки ден си
казва молитвата, чете
книги, вестници,
католическия седмичник “Фамилия Кристиана”. Сега повече от всичко съжалява, че не може да се грижи за овощната си градина, че не може да работи на полето, както е правела по-рано. Когато внуците ѝ казват, че е станала известна заради оздравяването си от коронавируса, Ада отговаря, че “някой горе” е забравил за нея.