Идва ли краят на изнасянето от България?
Никой не знае колко точно са българите по света
Напускат мозъци, а внасяме смъртност - от страната излизат основно за учене и работа, а се връща възрастно поколение с пари
Емигрантската вълна на българи като цяло е спряла и това е тренд отпреди епидемията. Това сочи анализ на учени под ръководството на проф. Антоанета Христова от Института за изследване на населението и човека към БАН. Екипът ѝ има за задача да направи “снимка” на българите в чужбина към момента.
“В разговорите ни с наши сънародници в чужбина нямаше нито една държава, в която да не ни казаха, че вълната е спряла и през последните 3 г. има динамика на намаляване на емигриращите”, обясни проф. Христова пред “24 часа”. И посочи данни, че ако преди 3-4 г. средно 33-34 хиляди българи са излизали в чужбина годишно, към 2018 г. те са 30-31 хиляди.
Последната масова вълна е била отпреди 5-6 г., каза и политоложката доц. Татяна Буруджиева, която е част от екипа. Тя разкри нов тренд - младите в ЕС вече не се възприемат като мигранти, а гледат на преместването си като възможност за обучение или работа - така както от малкия град отиваш в големия.
“Двата часа от Брюксел
или Берлин са им по-близо
от 6-те часа до Варна.
Те просто ходят на
работа със самолет”,
обясни Буруджиева.
Анализите на екипа на проф. Христова показват още една интересна тенденция - България ще бъде приемник на възрастно поколение, на хора с пари, които са осигурени и ще си дойдат тук след 65-70-годишна възраст.
Изследването обаче прави само качествена “снимка” и не обобщава количествени данни за сънародниците ни по света. И се оказва, че към момента никой не може да каже колко точно са българите в чужбина. Данните, които дават различните институции, се разминават, затова и този текст не претендира за абсолютна точност в цифрите, а се позоваваме на основните източници, които открихме.
За първи път официална цифра влиза в правителствен документ през 2016 г. До 3,5 милиона са българите извън границите на страната за последните 30 г., се казва в годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2015 г. Той е приет през май 2016 г. от кабинета “Борисов 2”. В това число се включват както хора с български паспорти, така и представители на историческата ни емиграция по света. 700 хил. души са в държави от ЕС.
Около 2 милиона от живеещите зад граница се водят български граждани.
Последната цифра съвпада с посочената от НСИ. По данни на статистическия институт от 1990 г. насам страната са напуснали около 1,5 до 2 милиона българи, които трайно са се заселили в чужбина. Само че изследванията на НСИ показват, че от 5-6 г. насам в този процес има динамика - броят на напускащите страната наистина расте, но
броят на връщащите се
да живеят тук нараства
още по-бързо
Наскоро председателят на НСИ Сергей Цветарски дори прогнозира пред “24 часа”, че ако тенденцията се запази, до 5 г. на практика няма да има нетна миграция, т.е. броят на изселващите се ще е равен на броя на връщащите се.
Какво дава основание да се мисли така? Според данните на НСИ през 2018 г. България е напусната от 33 225 български граждани, но за същия период други 29 559 българи са се завърнали трайно да живеят тук, т.е. нетната външна миграция е 3666 човека.
През 2017 г. тази цифра е била 6089 човека, а през 2016 г. - 9329 души.
Най-старите данни за външната миграция, с които разполага НСИ, са за 2007 г., когато има сравнително малко движение на хора през граница - 2958 напуснали страната и 1561 завърнали се. За сметка на това през 2009 г. извън граница са заминали 19 039 българи, а са се завърнали само 3310, т. е. нетната външна миграция е достигнала рекордните 15 729 човека. Което не бива да учудва - 2 г. след присъединяването ни към ЕС, когато пазарът на труда на всички страни от общността вече приемаше българските граждани, от това са се възползвали рекорден брой наши сънародници.
Близо 1,176 млрд. евро са средствата, които българите в чужбина са изпратили към родината си през 2018 г., показват данни на Евростат към края на 2019 г., цитирани от “Дойче веле”. Около 833 милиона от парите, изпратени към България, са от държава - членка на ЕС, а останалите 343 милиона - от държави като САЩ, Канада и Турция, в които има големи български общности.
Установяването на българите в чужбина е сложен процес, защото много от тях отдавна са загубили българското си гражданство.
Така емигранти с български корени днес не се водят българи по документи, не се пишат като такива на преброяванията.
За много хора езикът е
основен признак,
най-сигурен идентификатор,
казва доц. Ана Кочева от Института по български език “Проф. Л. Андрейчин” към БАН. Тя е изследвала сънародниците ни по света въз основа на разпространението на българския език и емигрантските вълни от Освобождението до днес. И въвежда термина българоезични емигранти/имигранти - всички етнически българи (по произход), които и сега използват различните форми на български език независимо от тяхната религиозна или нова държавна принадлежност.
Данните ѝ са към 2017 г. Използването на български език по света, особено там, където отсъства компактно и по-многочислено малцинство, има поколенчески характер, обяснява доц. Кочева. Дава за пример САЩ, където има значителен брой емигранти и емигрантски вълни, които подхранват и задържат използването на родния език. Независимо от различните български имиграционни вълни в Централна и Западна Европа основна там си остава т.нар.
ранна имиграционна вълна
на българските градинари,
отчита доц. Кочева. Нашите зеленчукопроизводители са известни в Унгария, Чехия, Словакия, Полша и Австрия, е установила тя. И дава за пример Унгария, където към преселените в миналото градинари се добавят още емигранти и броят на българите нараства докъм 5000-7000, а по-късно е определян и до 20 хиляди.
По света съществуват много големи общности от българи в други държави - някъде признати като национални малцинства, другаде - не. Условно можем да ги наречем “малки Българии” зад граница, обяснява доц. Кочева и посочва сънародниците ни в Украйна, Молдова, Аржентина, Бразилия и някои щати на САЩ, където българската емиграция по официални и неофициални данни приближава стотина хиляди души.
Тя посочва два главни етапа на преселенията на българите в чужбина:
1. Стари, които започват в края на ХVIII век, особено интензивни са през XIX век и началото на ХХ век - най-вече в Америка и Австралия.
2. Новите преселения след 1989 г., които продължават и до днес, основно по икономически причини - в Германия, Великобритания, Испания, Франция, Гърция.
Както е трудно обаче да се каже точна цифра за българите в чужбина, така се разминават и данните за отделните страни от различните източници.
Най-много българи живеят в Германия - 416 хиляди, сочат данни, които МВнР е изпратило на 31 януари 2019 г. до сайта eurochicago.com. В челната десетка са още Турция с 350 хиляди, САЩ и Гърция с по 300 хиляди, Испания - 250 хиляди, Великобритания - 200 хиляди, Италия - 120 хиляди, Канада - 70 хиляди, Франция - 60-80 хиляди, Австрия - 35 хиляди. През 2011 г. МВнР е посочило
общ брой на българите
по света 2 018 792,
затова той отбелязва, че емигрантите ни са се увеличили с 400 хиляди.
Тази цифра обаче се оборва от доклад на Институт “Отворено общество”. Той се позовава на данни от последното преброяване на населението в България и Европа от 2011 г., според които българите в чужбина са малко над 1 милион души. А според ООН, която събира данни за населението от всички страни в света и ги обобщава на всеки 5 г., зад граница са 1,18 милиона българи, обяснява един от авторите на доклада - Георги Ангелов. Евростат посочва около 1,3 милиона души.
Само в седем страни има над 50 хиляди български граждани - Турция, Германия, Испания, Великобритания, Гърция, САЩ и Италия. Общо в тези седем страни има 1,1 милиона българи, сочи анализът на “Отворено общество". На първо място е Турция, където по официални данни има 366 хиляди български граждани, следвана от Германия с 310 хиляди и Испания със 125 хиляди.
Отчетената в анализа динамика показва, че българите в Германия бързо се увеличават (около 5-6 пъти за последното десетилетие). Една от причините е либерализацията на трудовия пазар в Германия за българи през 2014 г., поради което тече процес не само на легализация на българи, които вече са там, но и българи от други европейски страни се преместват в немския пазар, където има глад за кадри.
Но дори в Германия се забелязва забавяне на темповете на увеличение на българските мигранти и все повече напускащи страната - през 2017 г. 87 хиляди българи са се преместили в Германия, но 40 хиляди са напуснали.
През 2018 г. българите са били третата по големина група на емигранти в Германия от страните от ЕС - 29 хил. души са се преместили там, показват данни на Федералната статистическа служба. По данни на вестник “Ди Цайт” от миналата година пък от приемането на страната ни в ЕС до 2017 г. броят на емигриралите в Германия българи е 80 хиляди. Само през 2007-а към федералната република са отишли 20 хил. Дотогава официалните данни посочват едва 8000 българи.
За разлика от Германия
българските
граждани
в Турция намаляват
- с близо 40 хиляди за последните 6 г., сочи още анализът на “Отворено общество”.
Подобна тенденция показва и НСИ. За съжаление, статистическият институт няма данни за кои страни заминават емигрантите, нито от кои страни се прибират българите. Затова в предстоящото преброяване догодина да има отделна анкетна карта за нагласите за миграция.
Все пак по косвени данни може да се установят тенденции. Само в две области у нас средната очаквана продължителност на живота е над 76 г. - София-град и Кърджали. Средната за страната е 72 г.
Обяснението за столицата е ясно - тук медицинското обслужване е с най-високо качество. Но в Кърджали това не може да е обяснение, защото там голямата продължителност на живота е не само в областния център, а за цялата област, включително и за селата.
“Обяснението е в голямата миграция към тази област, и то от хора, които са живели до този момент в Турция. Очакваната продължителност на живота е една дроб - в числителя влиза броят на населението, а в знаменателя - броят на смъртните случаи.
Кърджали е
единствената
област в страната, в
която има положителен
миграционен прираст,
т.е. увеличава се стойността в числителя. Когато тези хора умрат, те ще влязат в знаменателя, но поне дотогава очакваната средна продължителност на живота в тази област ще е висока”, каза шефът на НСИ Цветарски.
Тази миграция към Кърджали се състои почти изключително от хора, които са живели в Турция. За 2018 г. там са се завърнали да живеят 4000 души, като на 3600 от тях постоянното местожителство до този момент е било в съседна Турция. Близо е до ума, че става дума за хората, които бяха принудени да се изселят там по време на голямата екскурзия през 1989 г. и сега се връщат да доживеят старините си в родината.
С Кърджали е свързан още един феномен, който пък е свързан с горния - има забележимо активно строителство на жилища.
Всъщност миграцията е свързана с демографското здраве на нацията по определен начин. Когато българите се изселват, те правят това обикновено в активна възраст или, както се казва по отношение на жените - в детеродна възраст. Заселвайки се в друга държава и раждайки там, те на практика изнасят от България раждаемост. Ако след края на трудовия си стаж се приберат да доживеят живота си у нас, те на практика внасят смъртност.