Съпругата на Ди Киро Русалия: Стоенето вкъщи е равно на смърт за мен
- Пловдивчани са държеливи, имат висок дух и ще се справят
- Златю Бояджиев има една странна картина - Венеция без хора, сякаш е рисувана сега
С наперена походка съпругата на Ди Киро Русалия крачи всеки ден по Главната улица на Пловдив. Балерината излиза от дома си около 10,30 часа в Стария град и поема към центъра. "Никога не съм пила сама кафе, не мога така", казва тя.
Спира до паметника на Мильо и показва позиция № 4 от балета, като оставя бастуна до монумента и разперва ръце към някогашния пловдивски чешит.
Как прекарва сама дните в извънредната ситуация, разказва тя пред 24plovdiv.bg
- Къде сте тръгнали в тази карантина, г-жо Кирова?
- Как къде? На кафе. Заведенията не работят, но до самата община има магазин, където правят. Оттам си вземат и самите общинари. Кметът Здравко Димитров като ме види и веднага: "Сложи си маска!". Добре, аз имам маска. Но как с нея да си пия кафето? Беше събрал негови подчинени, говореше им нещо. Всички бяха с маски. След малко отново идва при мен. "Добре де, защо не си пиеш кафето вкъщи", пита ме той. Отговарям му, че сама не мога. Цял живот съм научена така - винаги с хора.
- Като човек на движението как ви се отразява седенето вкъщи?
- Много зле. Затова гледам да изляза. Не мина ли веднъж по Главната, не се чувствам човек.
- Разбрах, че ваши приятелки ви наричат Матей Миткалото.
- Така е (смее се - б.а.). Кметът ме пита: "Добре, като искаш движение, защо не ходиш из Стария град, където живееш?". Отговарям му: "С тези мои травмирани крака от балета как ще куцам по калдъръма". Разбирам, че е загрижен за мен. Но му казах, че той трябва повече да се пази, защото е полезен за града.
- Вие лично как се предпазвате?
- Всеки ден ям мед. Ходих у една приятелка да си купя. Тя толкова се пази, че не ми позволи да я доближа. Постави ме на един пън на двора и каза: "Там ще стоиш. Вкъщи няма да те пусна. Ще си говорим отдалече!". Медът е полезен. Винаги го пия с чай сутрин. Тези дни дори си сготвих, което не съм го правила не зная откога. Обикновено се храня навън. Но заведенията затвориха и запретнах ръкави. Напълних чушки, домати и тиквички с кайма и ориз, морков и целина. Пъхнах ги в един гювеч. И сега всеки ден яденето ми е различно, макар манджата да е една и съща.
- Как си правите екзерсисите (танцови комбинации за загрявка - б.а.) в домашна обстановка?
- Мъча се. Краката ми по-трудно участват. Повече го правя с ръце (и отново ги разперва пред паметника на Мильо - б.а.).
- Миналата седмица Болшой театър за първи път излъчи онлайн два знаменателни свои спектакъла - "Лебедово езеро" и "Спящата красавица", с участието на примата Светлана Захарова. Успяхте ли да ги гледате?
- За съжаление не. Не разполагам с такива пособия. Имам интернет, но не работя с него. Болшой театър е за поздравление, тъй като много хора са успели да видят най-висшето балетно изкуство. А Захарова е номер едно. Изключителна.
- И въпреки това имаше коментари от руснаци, че тя не е Мая Плисецка.
- О, разбира се. Плисецка си е Плисецка. Аз съм била нейна ученичка, докато специализирах навремето в Болшой театър. Тя бе самото съвършенство. Няма такива ръце като нейните! Нито пък нейния танц. Недостижима. Но и до ден днешен Болшой театър е номер едно. А дали е жив моят приятел Юри Григорович? Сигурно е жив, не съм чула нещо лошо, недай боже! Защото е страхотен хореограф.
- А какво бихте казали на пловдивчани, които все по-малко могат да се видят по улиците?
- Всичко е дух. Българинът го има. Пловдивчани са яки хора. Майничките са си майнички. Знам от моя съпруг, че пловдивчани са изключително държеливи.
- Ако Ди Киро беше сред нас, как щеше да нарисува Пловдив в тази ситуация?
- Златю Бояджиев има една Венеция без хора, което е много странно. Сякаш е рисувана сега. За щастие тази картина той подари на Митко. Това е единствената му творба без хора. А пък при мъжа ми има картини само с къщите в Стария град. И без нито един човек. Това също е очарователно. Както и сега - макар и празен, Пловдив си е красив. Независимо, че хората са по домовете си, те са с висок дух. Но без движение е много трудно. Елисавета Багряна е написала в едно свое стихотворение: "Да няма застой, че застоят е смърт. А дълго ще бъдем ний мъртви". Особено за една балерина стоенето е равно на смърт, защото е губене на всякаква форма. Да, вкъщи можеш да правиш шпагати и да подхвърляш тоалетна хартия (смее се - б.а.).Обаче не е същото.