Ани Владимирова: Дръжте се заети у дома, не оставайте по пижама и внимавайте със стреса - сваля имунитета!
Заключени вкъщи емоциите могат да стигнат ефекта на тенджера под налягане, казва психологът
- Няма ли и тъмна страна ефектът от всекидневните тревожни медийни послания около коронавируса и принудителната изолация, г-жо Владимирова? Вече се заговори за семейни скандали, изнервени родители, напляскани деца, дори разводи.
- Тази криза поставя хората в много тясно пространство, в което емоциите ескалират бързо, ефектът е като при тенджерата под налягане.
Защо се случва това?
В криза при повечето хора първичната реакция е напрежение, тревожност, желание за справяне. Става на принципа, ако не мога да подредя живота си, започвам да подреждам хората, отношенията, вещите, поведението.
Не бива да пропускаме и факта, че всичко се случи доста бързо и рязко. Като да превключиш внезапно от висока на ниска предавка -
бучи, вдига
оборотите, може
да скъсаш
ремък
Никой не е психически подготвен. Нямаме опит в такива ситуации, нямаме и идея как да планираме ресурсите и поведението си. Неяснотата поражда тревожност, която няма разрешение. Затова много хора започват да заливат с емоциите и дискомфорта си най-близките.
- “Съпрузи спят поотделно да не се заразят, но люто се карат по дребни поводи”, написа преди дни “24 часа”. Има и случаи на насилие и емоционален тормоз у дома. Ще пренареди ли извънредното положение приятелските и семейните отношения?
- То вече ги пренарежда. От една страна, много хора, които отдавна не са били в контакт, все по-често се чуват и разговарят по-задълбочено. Тук е валиден принципът на сплотяването при външна опасност.
Други хора започнаха да игнорират контакти, поради усещане за насаждане на напрежение, тежки мисли, тревожност.
В семействата бързо лъсват различните стратегии за справяне със ситуацията. Единият партньор има нужда да действа и да измисля как да превъзмогне проблемите, другият се отчайва и изпада в паника, трети блокира... И ако досега двойката можеше да съществува, без да е екип, по инерция, то сега
изпъква ефектът
“орел, рак
и щука”
Липсва разбирателство за начините на действие и предпазните мерки.
- Психиатри твърдят, че тревожните разстройства и паническите атаки са зачестили заради мерките. Така ли е?
- Проблемните състояния като панически атаки, натрапливости, хранителни разстройства, други зависимости ескалираха. Дори усещанията за самотност и безсилие в момента започнаха да водят до генерализирана тревожност.
Обяснимо е по две линии: едната е свързана с базовото поведение на тези хора, а другата - с биохимията на тялото. От една страна, хората с подобни страдания, свикнали да се справят с тях чрез свои ритуали и поведение, рухват, защото в новата ситуация нямат ресурс да си изработят нови механизми. Ограничена е личната им свобода, дори не могат да се движат и спортуват.
Колкото до биохимията, адреналинът и норадреналинът, които се произвеждат в големи количества при стрес, много бързо отключват симптоматиката, която преживяващ панически атаки човек познава добре. Затова е от изключително значение какво правим за всички тези хора! Тъкмо по тази причина www.e-therapy.bg отвори много повече часове за онлайн консултиране.
Стресът произвежда психосоматика. Не случайно в българския език има изрази като: “Буца в гърлото”, “Тежи ми на гърдите” , “Имам топка в стомаха”, “Главата ми е в менгеме”. Хората започнаха натрапливо да си мерят температурата и да си следят телата за симптоми. Сякаш всеки момент очакват гилотината да падне отгоре им. Това затваря стресовата верига и човек наистина може да се почувства болен. Имунитетът спада, когато е в компанията на стреса. Затова е важно да се опитваме да гоним тези мисли с активност и да комуникираме повече. Да влагаме логика.
- Могат ли напрежението и страхът от заразата в условия на ограничения да отключат съпротива към мерките, дори агресия и насилие?
- В кризата първоначално действа страхът и той може да дисциплинира хората. Сега инстинктът за оцеляване се свързва със страха от вируса. Но не след дълго, когато се изчерпи ресурсът на хората и в материален и в психичен план, страхът ще почне да се измества в посока към другия тип оцеляване - откъде ще намерим средства, с какво ще се грижим за децата си, какво ще сложим на масата? В тези моменти ескалират неподчинението, агресията, престъпността. Затова е важно всеки да премисли какво може да си позволи и кога да потърси помощ. И да не забравяме -
ние сме
стабилни, когато
можем да се
справяме
с трудности
- Национална черта е, че под заплаха и натиск българите се консолидират. Добър водач ли е страхът в бедата?
- Страхът е достатъчно силен тласък за активност, но добър “водач” е този, на когото имаш доверие, който знае през какво и накъде те води и каква цена имате ресурс да платите заедно! Неубедителност във всеки един от тези елементи може да напише историята на Априлското въстание и Ботевата чета...
- На българите дисциплината винаги е куцала, както впрочем при всички южноевропейски народи. Лично смятам, че има промяна, че повечето хора спазват правилата в ограниченията на пандемията. Съгласна ли сте?
- Има голяма промяна в момента и голяма част от обществото се придържа към взетите мерки. Неприятна тенденция е, че започва да се трупа напрежение между хората заради различните им възгледи. Сега повече от всякога е нужно да се научим да се чуваме, да споделяме емоциите си, да отключим емпатията, да си сътрудничим.
- Появиха се коментари, че кризисната ситуация у нас е преувеличена, че е можело в тази ситуация да се пипа с по-меки ръкавици. Склонен ли е българинът под заплаха да преувеличава?
- Принципно сме склонни. Неслучайно си имаме поговорка “На страха очите са големи! И другата: “Око да види-ръка да пипне”. Но в рискови ситуации като днешната няма много време за съмнения - трябват решения и реални действия. Имаме и поговорка “Страх лозе пази”, а аз бих си позволила и да перифразирам “Ситият на гладния не вярва” в “Здравият не си представя какво е да е болен”.
- Според проучване на “Алфа рисърч” младите са по-тревожни и уплашени от по-възрастните. И по-стриктни в спазването на мерките. Дали?
- Възрастните хора са преживели бедност, режими, празни рафтове, липса на средства, ограничения от различен порядък. Познават простички условия на живот. Затова немалка част от тях в момента няма да са паникьосани.
За младите загубите са много, и то наведнъж! Което обяснява и по-големия страх у някои от тях. Дали по-стриктно спазват мерките, не мога да съм сигурна, но когато съм работила тренинги, ми е правило впечатление, че младите са свикнали да се движат по алгоритъм и това им дава сигурност, че “ще решат задачата”. Докато, нашето поколение все подозира, че ни се казва едно, има се предвид друго и се цели трето. Ясно е до какво поведение води.
- Има обаче сигнали от родители, че дистанционните уроци не се радват на висока посещаемост, а призивите “Останете у дома” най-слабо ги чуват тийнейджърите.
- Дистанционните уроци прохождат в сложна ситуация и стрес за всички страни в процеса. А посещаемостта зависи от възрастта на децата. Голям дял от учениците в начален и среден курс са много отговорни - това споделят родители. Самите деца имат нужда от рамката, в която са свикнали да функционират, и си искат класните стаи. Сега започнаха да преоценяват колко им е скъпо училището. Но много майки и татковци на тийнейджъри споделят, че те се бунтуват дори срещу маските и употребата на дезинфектанти и че сякаш не осъзнават какво точно се случва. Но и това е нормално - те са
поколение, което
не е лишавано
от нищо, не е
имало пречки,
не са преживявали фрустрация. Тази ситуация сега има шанса да ги дисциплинира и научи да са подкрепа в семействата си.
- Ако извънредното положение продължи много дълго, какви ще са последствията върху психиката на хората?
- В кризата първоначално има шок, след това мобилизация и полагане на усилия, за да се запази баланс, доколкото е възможно, във функционирането на индивида. Ако не успее, настъпва дистрес, който е с различни последствия при всеки един. Може да е крайна изолация и потъване в депресивен епизод, може да е свръхреактивност, трудно овладяване на емоциите, рисково поведение. От друга страна, такива кризи могат да провокират креативност и изобретателност. Ще се учим в движение.
- Вашите професионални съвети към затворените у дома?
- Дръжте се заети. Направете си график и не оставайте по пижами. Създайте си “котви”, които да ви държат в ритъма на денонощието. В определени часове - регулярни дейности (от обаждане на старата ви майка до проверка на днешната изпята песен от любимия ви изпълнител).
Препоръчвам на семействата да имат един час, в който детето им да чете на глас интересна и за възрастните книга (“Приключенията на Лукчо”, “Тошко Африкански”, “Антон и Точица”...). Това споява семейството и оставя различни от всички други, но положителни спомени от този период. На необвързаните - да опознаят някого и да потърсят сродната си душа.
Не прекалявайте с четенето на материали за пандемията. Има много провокации, целящи насаждане на още повече страх. Ограничете се до официалните източници, за да се ориентирате в точните мерки.
Спортувайте, доколкото е възможно у дома.
Намерете обучение онлайн, което ви интригува. Спомнете си за хобитата, които ви релаксират и са изпълними вкъщи.
Говорете повече с хора, които могат да превключват на различни теми и с които можете все още да се усмихвате или да се почувствате добре.