Лекари в Ню Йорк недоволни от недостига на защитни облекла
"Войниците не отиват на война без оръжия, защо здравните работници трябва да работят без защитни облекла?". Около 30 здравни работници организираха вчера рядка демонстрация пред нюйоркска болница, за да изразят недоволството си от недостига на предпазни маски, облекла и други защитни материали, който излага на риск тях и пациентите.
По време на пандемия, с вече близо 100 000 потвърдени случаи на заразяване с COVID-19 и над 2300 починали само в щата Ню Йорк, демонстрациите са много рядко явление, а правилата за социална дистанция са строги.
По призив на синдикат здравни работници и медицински сестри застанаха пред оградата на университетската болница "Монтефиоре" в квартала Бронкс, спазвайки дистанция помежду си, носейки предпазни маски и с вързани на ръцете черни ленти в знак на солидарност с всички болни.
Всеки от тях носеше плакат с надпис, изразяващ недоволството им от недостига на защитни облекла, от които в много нюйоркски болници има ограничен брой, и призоваващи управляващите незабавно да гарантират производството им.
"Ние се сражаваме на фронтовата линия и не разполагаме нито с оръжия, нито със защитна екипировка, която да ни защитава от врага", каза Джуди Шеридан- Гонсалес, медицинска сестра в спешно отделение и председател на синдиката.
Нейните колеги взимаха думата един след друг, като всеки разказваше своята история.
Бени Матю, здравен работник на 43 години, обясни как се е заразил с вируса, след като е оказвал грижи най-малко на четирима заразени без да разполага с необходимото предпазно облекло.
На 21 март той спрял да работи, защото започнал да кашля и усетил главоболие и отпадналост. На 25 март дал положителна проба, но на 28 март го накарали да се върне на работа, защото нямал температура.
"Единственият критерий за тях беше температурата. Казаха ми да си сложа маска и да се връщам. Имаме недостиг на персонал и затова мисля, че дългът ми повеляваше да се върна, но се страхувам да не предам болестта на колегите ми и на пациентите, които не са заразени", заяви той пред Франс прес.
Матю, който следи развитието на епидемията в Италия, където живее сестра му, казва, че у дома живее на практика в условията на карантина, изолиран от жена си и двете си деца от началото на февруари, когато в болницата започнали да пристигат първите пациенти, предполагаемо болни от COVID-19.
Друга последица от избухването на епидемията: Джаклин Аном, медицинска сестра, полагаща интензивни грижи за пациентите в отделението по амбулаторна хирургия в "Монтефиоре", разказва как за един ден 11-етажната сграда е била превърната в център за хоспитализация на болни от COVID-19.
В сградата, която не е проектирана за нощен престой на пациентите, в която липсват душове, истински стаи с врати и истински легла, във вторник започнаха да пристигат на носилки заразени хора, които остават в нея, разказва Аном.
Тя е била една от първите, които е трябвало да полагат грижи за заразен пациент.
"Не разполагах с нещата, от които имах нужда", разказва тя. Без да разполага с резервно облекло, тя не посмяла да отиде до тоалетната или да излезе от болничната стая по време на 12-часовата си смяна от страх, че ще трябва да докосне облеклото и маската си, потенциално съдържащи зараза, за да ги свали, а после да ги сложи отново.
"Истински хаос. Правя това от 20 години и за първи път в живота ми изпитвам несигурност. Много съм обезпокоена и съм гневна: ние сме в Съединените щати, не би трябвало да се налага да се борим за защитни облекла", казва тя.