Идва и трета вълна на икономическо цунами - кои сектори ще удари
Добре е, че актуализацията на бюджета на този етап не прекрачва 3% дефицит
Доскоро всичко вървеше нормално – растеше броят на чуждите туристи, експортните пазари показваха положителна динамика, вътрешното потребление се увеличаваше. Имаше сигнали за известно възстановяване на европейската икономика след слабостта във втората половина на миналата година. И изведнъж – всичко това приключи. При това с мълниеносна скорост.
Първо дойдоха мерките на щаба против разпространението на коронавируса. Бяха изцяло затворени няколко сектора на икономиката, включително ресторанти, молове, кафета, барове, фитнеси, игрални зали, кина и театри и др. Разбира се, трябва да отбележим, че се прояви гъвкавост – позволи се ресторантите да работят и да продават храна за вкъщи или да доставят по домовете. Не бяха затворени малките магазинчета и фризьорските салони, както беше първоначалната идея. Но като цяло
затварянето
директно засегна
поне 5% от
икономиката
на страната. В затворените сектори имаме близо 100% спад на приходите. Голям шок за малък брой сектори. Но това беше само началото.
Най-големият срив дойде от самата паника около коронавируса. Заради несигурността за бъдещето хората спряха да купуват всичко освен базови неща като храни и лекарства. Някои хора бяха пратени в неплатен отпуск, други директно бяха уволнени (близо 10 хиляди до днес според Министерството на труда и социалната политика). Повечето работещи се притесняват, че може и на тях да им се случи същото, поради което орязаха всичките си разходи. Големи покупки като автомобили и жилища практически спряха, заедно с повечето други харчове на домакинствата.
Сривът в потреблението
удари
асиметрично
различните
сектори
Аптеките и хранителните магазини се радват на стабилно търсене, и дори големи опашки в първите дни. Потреблението на електричество, вода, интернет, телекомуникации от домакинствата също е стабилно и расте. Но за всички други сектори, снабдяващи вътрешния пазар, сривът на оборотите е драстичен. Това включва както продажбите на потребителски стоки, така и услугите. Дори градският транспорт пътува почти празен, а такситата нямат клиенти. Адвокатите също нямат клиенти, тъй като съдът почти не работи.
Предстои да видим точни данни, но
спадът на
потреблението
през месец март
вероятно е поне
2-3 млрд. лв.
Поне още 1-2 милиарда е сривът в инвестициите. Така че само през март сривът на вътрешното търсене е между 3 и 5 милиарда лева, и това е само началото. Съответно ще спаднат и приходите от ДДС и акцизи в бюджета през април. Ще се увеличат депозитите в банките, където хората и фирмите спестяват средствата си.
Туризмът е също силно засегнат. Международният туризъм започна да се свива още преди първите случаи на коронавирус в България, а множество резервации бяха отменени. Самолетите толкова се изпразниха, че много от световните авиокомпании просто спряха полетите.
Редица страни, включително и България, ограничиха влизането на чужденци, а Европа забрани достъпа на граждани на трети страни. През февруари 508 хил. чужденци са посетили България, а 400 хил. българи са пътували в чужбина. За март числата ще спаднат поне с 80%, а април ще са близо до нулата.
Но и това не е всичко. Третият удар на кризата идва отвън. Външното търсене също се срина. В рамките на броени дни автомобилните заводи в Европа и САЩ затвориха.
Затвориха, защото в паниката около коронавируса
никой не купува
автомобили
И отделно като предпазна мярка, за да не се разпространява вирусът. Но, разбира се, в резултат на това спиране на автомобилните заводи спират и поръчките към техните доставчици и поддоставчици – включително българските заводи за автомобилни части и компоненти.
Вече спряха едни от най-големите работодатели от автосектора. Други индустриални компании също изцяло или частично затварят. Вероятно в следващите дни и седмици ще има още обявления за временно затворени промишлени предприятия. А това вече е много сериозно. Преработващата промишленост е най-големият сектор в страната от гледна точка на заетост – близо 600 хиляди души работят в индустрията. Вероятно някои големи компании, особено чуждестранните, ще се опитат да съхранят заетостта си, за да могат да рестартират бързо след кризата. Но всичко зависи от това колко ще продължи тя.
Ще има ли следващи удари на кризата? Тя може да се ожесточи допълнително, ако много хора останат без доход, а компании - без никакъв достъп до ликвидност, ако ги подгонят кредитори за неплатени задължения. Липсата на доходи още повече ще срине потреблението и още повече сектори ще бъдат засегнати. Затова най-важната задача е да се подкрепи всеки човек, загубил доходи заради кризата. Положително е, че беше възприет немският подход за подпомагане на заетите с 60% от осигурителните доходи в ударените от кризата сектори.
Очакваме развитие по следващите мерки – за новосъздадените компании и самонаетите, за гаранции за кредити за малките и средните фирми през банката за развитие, както и мерките на Европейския банков орган и БНБ по отношение на гъвкавостта за съществуващите кредити. Тези мерки биха могли сериозно да ограничат вторични ефекти от кризата и да помогнат за по-бързо възстановяване след отминаването на вируса.
Неизбежно кризата ще доведе до сериозен спад на приходите в бюджета, а в същото време ще се увеличат разходите за антикризисни мерки.
Силен ефект
върху бюджета
ще се усети
през април
– когато се плащат ДДС и осигуровки за предходния месец март и когато държавата ще започне да плаща на фирмите по схемата 60:40. Приходите в бюджета ще спаднат рязко през април заради свитото потребление и липсата на ликвидност във фирмите. Затова актуализацията на бюджета е навременна и е добре да се обсъди и приеме още в началото на месеца. Германия също вече направи актуализация на бюджета, в други страни това предстои в следващите дни и седмици.
Добре е, че актуализацията на бюджета на този етап не прекрачва границата от 3% бюджетен дефицит. Максимално трябва да се мобилизират както еврофондовете, така и да се пренасочат средства от неприоритетни проекти, за да се избегне прекомерен дефицит. Тъй като фискалният резерв е на добро ниво, България няма спешна нужда от дълг – съответно страната трябва да следи пазарите и да пласира дълг, когато условията са най-благоприятни, за да се постигнат максимално ниски лихви. На 6 април ще има една малка емисия на дълг, която ще бъде първи тест за пазарната ситуация. Очаквам да се запазят ниските нива на лихвите по държавния дълг.