Нов дълг, заем от МВФ и 5 млрд. лева от резерва ще спасяват икономиката (Обзор)
Горанов не очаква големи колебания в безработицата
Не се разглежда сценарий за промяна на данъчната политика
Епидемията от коронавирус и ограниченията заради нея свиват икономиката на България през тази година в най-черния сценарий с 3%, в по-оптимистичния - с 0,7%. Заради рецесията финансовото министерство очаква в хазната да влязат с 2,44 млрд. лв. по-малко приходи.
“Глобалната несигурност, породена от мерките, свързани с пандемията, прави все по-трудно прогнозирането на глобалната, европейската и българската икономика до края на годината. Но има достатъчно основания да се смята, че предвидените ръстове няма да се реализират”, заяви финансовият министър Владислав Горанов във вторник.
Той обясни, че новите цифри в бюджета се основават на три сценария. Най-негативният от тях е с оглед на това
да сме
максимално
подготвени с
фискални
буфери,
за да се запази функционирането на всички системи в държавата.
Все още няма точен разчет с колко точно ще се увеличат разходите, засега планът е с 1,07 млрд. лв. За да бъдат посрещнати те, Горанов поиска актуализация на бюджета, а правителството я прие. Днес новият разчет за държавните финанси влиза в парламента за обсъждане.
Вместо тази година хазната да похарчи толкова, колкото събере, се очертава 2020 г. да е с дефицит от 3,45 млрд. лв., което означава, че ще са похарчени 2,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт, преди той да е произведен.
Засега, вероятно заради мерките за стимулиране на заетостта, финансовият министър не очаква големи колебания в безработицата. Все пак се очаква тя да се вдигне до 6,2% при 4 на сто в края на 2019 г.
Разчита се мярката, при която държавата поема 60% от заплатата на заплашени от съкращения, а работодателят 40%, да облекчи натиска.
Въпреки непълното одобрение от страна на работодателски организации и синдикатите постановлението за това вече е факт. За да бъде осигурена тази мярка финансово, в новата рамка на бюджета са заделени 1 млрд. лв. Сумата е вписана като допълнителни разходи на държавното осигуряване. Във фонда за подпомагане на безработни ще бъдат преведени допълнително 430 млн. лв., за да посрещнат увеличения брой хора, които трайно отиват на борсата.
Не са предвидени допълнителни пари по бюджетите на отделните министерства. Горанов заяви, че ще предложи
заплатите на
чиновниците
да бъдат
замразени,
а бонуси да бъдат раздавани само за принос в битката с епидемията.
1,5 млрд. лв. ще бъдат заделени за държавни гаранции, които ще бъдат предоставени на Българската банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете в банките. От тях 700 млн. лв. са предназначени за това ББР да гарантира безлихвени заеми за бизнеса и тези, които са в неплатен отпуск. Заради кризата планираните приходи от ДДС са намалени от 11,7 на 10,6 млрд. лв. С толкова по-малко ще има и в бюджета на НОИ.
За посрещане на извънредните разходи ще се разчита на около 5 млрд. лв. във фискалния резерв и на поемането на нов дълг. В актуализирания вариант на бюджета е записано лимитът на дълга за тази година да се вдигне от 2,2 млрд. на 10 млрд. лв. Горанов уточни, че ще започне с първоначална стъпка от 4,2 млрд. лв., а следващите ще бъдат активирани в случай, че в следващите месеци има нужда от ново финансиране. Заради новия дълг от 7,8 млрд. са предвидени допълнителни 70 млн. лева разходи за лихви.
“Дългът ще се
обслужва от
текущото
превишение на
приходите над
разходите
във всеки следващ бюджет. В тази връзка не се разглежда сценарий за промяна на данъчната политика”, увери Горанов. Той посочи, че новият заем може да се осигури чрез емисии на ДЦК на вътрешния пазар и от външния пазар. Има и опция за финансиране от международни институции. Според запознати България вече има уверения от МВФ, че може да разчита на финансова подкрепа.
Ако ограниченията, свързани с пандемията, продължат над 3 месеца, възстановяването до предкризисните нива вероятно ще приключи чак в края на 2021 г., прогнозира министърът. И добави, че ако предвиденото сега допълнително финансиране се изчерпва, ще се стигне до още една актуализация на бюджета и дефицит до 7% от БВП.
Горанов посочи, че на този първи етап от кризата са предложени преки фискални мерки за близо 2% от БВП. Мултиплицирани през банковата система, те могат да станат и повече. “Ние трябва да съхраним капацитета и държавата да може да функционира и да си изпълнява задълженията в следващите месеци”, посочи министърът.
По-късно във вторник от финансовото министерство обявиха, че по прогнозни данни за март се очаква бюджетът да има дефицит от 205,4 млн. лв. Приходите за първото тримесечие се очаква да бъдат 11,007 млрд. лв. и на годишна база се вдигат със 149,5 млн. лв. основна заради повечето пари от ЕС.
Разходите са 9,733 млрд. лв. и се вдигат с близо 700 млн. на годишна база. Бюджетното салдо за първото тримесечие по предварителни данни и оценки е положително - 1,275 млрд. лв.
155 милиона лева печалба отчитат банките за февруари
Обявяват кредитната ваканция към края на седмицата?
Печалбата на банковата система към 29 февруари е 155 млн. лв. - с 49 млн. лв. по-ниска от миналия февруари, отчете БНБ. За месец са раздадени 407 млн. лв. нови заеми, като от тях домакинствата са изтеглили 205 млн. Депозитите спрямо януари също растат - по сметки в банките има 581 млн. лв. повече. Собственият капитал на банките е добавил 66 млн. лв. и вече е 14,5 млрд. лв., показват данните.
Очакваната кредитна ваканция, която ще отмести плащането на вноските с 3 до 6 месеца, ще бъде обявена най-вероятно към края на седмицата. Причината е, че Европейският банков орган и ЕЦБ трябва да изработят общи критерии за всички, след което те да бъдат одобрени от БНБ.
Както “24 часа” писа, повечето банки, които работят у нас, вече обмислят срокове за отлагане на плащанията, както и различни опции за облекчаване на кредитополучателите. Всеки от тях ще получи конкретна оферта, съобразена и с текущото финансово състояние на получилия заема. Ще се преценява конкретният срок и дали да бъде отложен във времето целият заем, или само лихвите, или обратното - да се отместят плащанията по главницата.
Стартирането на нови заеми за бизнеса, гарантирани от Българската банка за развитие, която ще бъде капитализирана със 700 млн. лв., се очаква да стане след актуализацията на бюджета в парламента.
Миналата седмица в интервю за “24 часа” изпълнителният директор на ББР Стоян Мавродиев пресметна, че с този ресурс могат да се гарантират 2,5 млрд. лв., които търговските банки да отпуснат на бизнеса.