Историята на Станислав, който се върна с коронавирус от Великобритания
30-годишният Станислав Димов от Девня е един от петимата пациенти, които се лекуват от коронавирус в инфекциозната клиника на УМБАЛ "Света Марина" във Варна.
Станислав има фирма с осем работници в Кентърбъри, Великобритания. През последните пет години разделя времето си по равно между Острова и Девня, където живее със съпругата си и седем годишната им дъщеря. Занимава се с поддръжка, продажба и почистване на автомобили.
С разрастване на кризата около новото заболяване обемът на работа намалява и Станислав решава да се прибере при семейството си преди да са затворили напълно границите.
Тръгва сам с личния си автомобил - така както го прави винаги. Шофира без да спира в продължение на три денонощия, вместо обичайните 36 часа заради опашки по границите. Бил един от последните, успели да прекосят границата. Осемте българи, които работят за него останали и сега съжаляват за това.
“На българската граница с Румъния ми поискаха подкуп, колкото имам - толкова да дам. Причината била, че нямам принтирани документи за преглед на автомобила. Обясних, че в Англия те са електронни и никой не ги носи на хартия. Пратиха ме да изтегля от близкия банкомат, но аз успях да се измъкна и продължих за Варна”, разказва Димов.
По пътя той разговаря по телефона с приятел, след като усеща, че не се чувства добре. Станислав е посъветван да отиде директно в инфекциозната клиника за тестване, което и прави при пристигането си в събота.
След като пробата му се оказва положителна, той е настанен веднага в самостоятелна стая и поставен на системи.
“Чувствам се добре, нямам температура, само кашлям. Никога не съм боледувал от нищо, предполагам, че съм се заразил от някой от клиентите ни през последните работни дни в Англия”, допълва младият мъж.
На хората с негативни коментари към него Стилиян иска да каже, че много българи искат и са се прибрали в родината заради влошаване на условията в чужбина. Останали без работа те искат да са при семействата си и често нямат възможност да покриват финансовите си разноски.
По време на пътуването си с колата, Станислав не се е срещал с никого, не се е отбивал в ресторант или заведение за хранене. В бензиностанциите в европейските държави се плаща с карта през защитен шлем, горивото се зарежда с ръкавици, които са оставени на видно място, допълва Димов.
Към българите, които продължават да се връщат той апелира: “Не се срещайте с никого преди да се изследвате!”