Заразата ни носи онлайн държава
COVID-19 предизвиква генерална промяна, истинската загуба за демокрацията е липсата на електронни избори
Над 2 млрд. лв. е похарчила България за електронно управление от 2002 г. насам. За да стигне до 2020 г., когато общини и държавни ведомства изведнъж вкупом започнаха да разкриват електронни услуги.
Но не защото много искат, а защото в условията на извънредно положение това се оказа единственият начин да не спре да функционира държавата изобщо.
След черната смърт от ХIV век, борена, между другото, по същия начин като коронавируса – изолация и зазиждане в домовете им на болните, докато не умрат, в Европа започва Ренесансът. Вероятно най-значимото дело на европейците в историята въобще.
Коронавирусът COVID-19 очевидно ще ни донесе нова генерална промяна – онлайн държавите. Защото, ако трябва да сме честни, до момента единствената държава, която би могла да бъде класифицирана като електронна, макар и с много уговорки, е Естония.
Всички останали, къде по-малко, къде повече са на дереджето на България. Главно заради страха на чиновниците и управниците, че ще станат първите жертви на такава технологична революция.
Голямата полза от заразата и идващата с нея онлайн революция за България обаче дори няма да е въвеждането на електронните услуги, а влизането в ново ниво на демокрацията.
Ако следваме модела на Платон, за някакви си малко повече от 30 години страната успя да мине от тиранията през демокрацията и олигархията. Като нека уточним - при Платон олигархията няма този негативен оттенък като в държавите от постсъветското пространство, означава просто власт на богатите.
В момента заради извънредното положение пък можем да кажем, че България се намира във фазата на тимокрацията – честолюбиво управление с основна ценност войната. Но пък следва шансът, след като за първи път човечеството бори зараза не с опити за медицина, а с математика, да бъде постигнат следващият етап – софокрация, управление на мъдрите.
Българското общество безспорно е недоразвито, демократичните ценности със сигурност не са му първостепенни и естествено, въвеждането на извънредно положение с придружаващото го извънредно законодателство и разпускане на парламента носи опасност много бързо да се завърнем отново към тиранията.
Но колкото и парадоксално да звучи, България има антиген срещу връщането на тоталитаризма. И той се казва Бойко Борисов. Прекалено му е важно мнението на големите приятели Германия, Франция, САЩ, за да си помисли дори, че е възможно да отмени демокрацията. И в общи линии, докато в Берлин не вземе да се пръкне нов фюрер, и в България таванът на Борисов остава демократурата – микс между авторитаризъм и демокрация.
Голямата опасност за демокрацията в България всъщност е да бъдат отменени изборите, ако през пролетта на 2021 г. коронавирусът продължава да вилнее, а самоизолацията остава единственото оръжие срещу него.
Да, Франция отмени частично местните си избори, но българите със сигурност нямаме демократичните и революционни традиции на французите, за да останем без избори. А в условията на социална изолация единственият вариант да се състои вот е електронното дистанционно гласуване.
Дали гласуването онлайн да бъде въведено в България, е спор на над 10 г. Като първият такъв законопроект е внесен от Иван Костов и Асен Агов още докато Борисов бе млад и зелен премиер преди 10 г. И оттогава имаше референдуми, още законопроекти и хиляди изприказвани думи срещу въвеждането на електронното гласуване.
Нещо повече, тези дни се стигна до разпускане на Народното събрание, защото депутатите не можели да гласуват онлайн през служебните си компютри и пощи. В една парламентарна република това означава, че просто държавата беше закрита. Дано да е само за основно почистване и ремонт.
А този ремонт трябва да е само в една посока – гласуването става електронно и дистанционно. Със сигурност след още само две седмици в България няма да има и един човек, който да не може да се оправи с компютър. А след като поверяваме на интернет най-важното – парите си, след като всяка квартална бакалия вече изпълнява онлайн поръчки, очевидно няма технически проблеми и да се гласува онлайн. Още повече че реално въпреки всички спекулации на български политици, няма пробита система за електронно дистанционно гласуване.
Дори естонската удържа, а тя бе първата, срещу която се насочиха руските кибератаки още преди 10 години.
Онлайн гласуването обаче е само инструмент. Който освен че ще позволи демокрацията да не бъде отменена, може да донесе и така мечтаната от всички пряка демокрация с референдуми. Като в Швейцария. Още повече че с нежеланието си да работят, депутатите допълнително обезсмислиха Народното събрание като институция. Именно с възможността реално всеки законов акт да бъде подложен на пряко онлайн гласуване заразата може да ни донесе демокрация 2.0.