Росен Петров: Сега или никога единство на нацията
Щаб "24 часа: Попитахме политолози и публицисти защо отново се стигна до тежка размяна на полярни мнения между правителството и президента, и то точно в момент, когато в страната е обявено извънредно положение заради битката срещу коронавируса. Попитахме "Защо в гръб". Войната Румен Радев - Бойко Борисов: време ли е за примирие, или заразата е унищожила мостовете
Вижте анализа на Росен Петров:
През 1933 г. един голям и вече забравен народопсихолог Найден Шейтанов пише изключителното си есе “Духът на отрицанието у българина”. Когато човек го прочете, си мисли, че е писано днес. Той прави жестока дисекция на нашите личностни и обществени привички. По начало ние сме си разделен народ - на град и село, на столица и провинция, на “жълти павета” и крайни квартали, на леви и десни, на русофили и русофоби, на млади и стари, на “Левски” и “ЦСКА” и прочее нашенски делби.
Ето какво пише Шейтанов за нас като общество: “В психологията на българското отрицание имат надмощие следните елементи: апатия към висшето като добро и хубаво, като държава и народност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за самозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отношенията към другите, простотия и заинтересованост на бюрократи, безогледна опозиция, партикуларизъм на политики, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички.”
Демек ние сме достатъчно разделен народ, за да има нужда да ни разделят и институциите - създадени, избрани и призвани да ни водят в такива мигове, защото има моменти в историята на един народ, когато той се нуждае наистина от единство. Ветото на президента беше издържано в юридически смисъл, но начинът и тонът, по който бе съобщено, не му отиваше, още повече на човек с неговата биография - дългогодишен военен, генерал, боен пилот, особено в сегашната екстремна ситуация.
Той бе прав за недомислиците в Закона за извънредното положение, които можеха да върнат търговията и икономиката някъде в годините на късния Сталин, а медиите - във времената на ранния Берия, но днес българите се нуждаят от друг изказ и начин на поведение от цялата ни “политическа прослойка”. Сега не е моментът за политически схватки и ненужни битки.
Хората са достатъчно изнервени и уплашени, за да гледат караници и безкрайни изявления и пресконференции, на които националните лидери си изясняват отношенията. Между другото, това, което прави парламентът, за съжаление, също все повече започва да прилича на някакъв цирк на гротеската. Депутати, облечени в скафандри, декларации, контрадекларации, безумни заседания по комисии и в залата и непродуктивни решения. Имам чувството, че налудничавото поведение става заразно. Ние, медиите, също се държим, меко казано, не особено адекватно. Кампаниите от типа “хората да си останат в къщи” са добри и нужни, но въпросите и темите, които се повдигат пред оперативния щаб и към изпълнителната власт, често вече граничат с пълния абсурд. Постоянните извънредни емисии, на които с треперещ глас ни съобщават, че има съмнение за още един заразен, повече паникьосват, отколкото да информират или успокояват.
По сайтовете също вилнеят изумителни неща, включително хороскопи кои зодии били по-податливи на COVID-19 и в кои дни има по-голяма вероятност да се заразим!? Днес гледах едно светско предаване, в което ни обясняваха за Плутон, Сатурн и тяхното влияние над вируса!? Както и да е. Ние всички като нация трябва да си дадем сметка, че сме изправени пред изключителна заплаха. Първо здравна и след това икономическа и финансова. Светът буквално спря. И докато днес Германия сметна, че кризата може да струва само за три месеца 729 милиарда евро и тя ще намери начин да ги осигури, не виждам ние откъде ще извадим дори многократно по-малки финансови ресурси.
Усилията на държавата и цялото ни общество би трябва да се концентрират в няколко посоки: 1. Защита на здравето и живота на гражданите. 2. Опазване на финансовата система и валутния борд. 3. Търсене на спасителни изходи за българската икономика. На това ни учи тежката ни история.
Казано простичко, нали всички искаме ние и нашите близки да са живи и здрави? Нали искаме утре левът още да е стабилен, за да не изчезне спестеното, ако има таково? И трето – нали искаме да имаме работа и утре? Това са трите свръхзадачи и ако политическият ни “елит” не се сплоти около тях, после няма да има кого и какво да управляват. Жалко е, че националното единение за политиците трая точно само един ден - 13 март. Още по-жалко е, че ние като общество все още като че ли не си даваме сметка, че всички сме в една лодка и от нас също зависи дали ще потънем, или ще достигнем до спасителен бряг.