Милен Велчев: Гарантирайте на бизнеса, че подкрепата ще е до края на извънредното положение
Правителството и щабът действат адекватно, усилията им ще спасят много човешки животи. Но тези действия неизбежно ще доведат до по-дълга стагнация и до обедняване на всички нас
Безумното решение да се фиксират всички цени на дребно чупи тъпомера, казва бившият министър на финансите
- Икономиките вече се разболяха заедно с хората. И пандемията май сложи край на споровете ще има или не рецесия. Съгласен ли сте, г-н Велчев?
- Макар че статистиката все още не го е показала, нямам никакви съмнения, че рецесията не е на прага ни, а вече е в дома ни. Единствените два въпроса са колко дълбока ще е тя и колко продължителна.
- Някой знае ли отговорите на тези въпроси?
- Никой не ги знае, защото те не съществуват. Те зависят от развитието на пандемията, както и от това как хората реагират на това развитие.
- Чия реакция е по-важна - на хората, на бизнеса, или на властите?
- На всички. На обществото като цяло.
- Адекватно ли реагирахме в България?
- Трябва да разграничим кое е адекватно за здравето на хората и кое е адекватно за икономиката. Понякога това са различни неща. Правителството и щабът действат адекватно, защото усилията им ще спасят много човешки животи. Но тези действия, за съжаление, неизбежно ще доведат и до по-дълга стагнация на икономическата активност, и до обедняване на всички нас.
- Не намираме баланса между здравето на хората и на икономиката?
- Ако въпросът ви е може ли и вълкът да е сит, и агнето да е цяло, на този етап изглежда, че
има силна
обратна
зависимост
между
запазването на
животи и
защитата на
икономиката, респективно на работните места.
- Правителството обяви пакет икономически мерки, които бизнесът определи като работещи. Такива ли са?
- Бих казал, че и това е по-добре от нищо. Но съм силно скептичен по въпроса доколко това ще помогне. Има смисъл аргументът, че трябва да видим колко дълбока е кризата, преди да формулираме мащаба на мерките. Но същевременно с изчакване рискуваме да изтървем влака и да не успеем да спасим толкова работни места, колкото можем да спасим, ако действаме бързо.
Сред приетите законови текстове обаче се откроява едно безумно решение да се фиксират всички цени на дребно. Това не само че скандално ни връща в застоя на социализма, не само че ще доведе до пазарен дефицит на голям брой стоки и услуги, но дори и ще попречи да паднат цените на горивата в унисон с борсовата цена на нефта. Ако този текст не е замислен като лобистка поправка в интерес на търговците на горива, той наистина чупи тъпомера.
- Включването на държавата в засегнати бизнеси с поемане на част от заплатите на работници, които биха били съкратени, в съотношение 60/40, ще спаси ли бизнес животи?
- Само по себе си това предложение на държавата щеше да бъде достатъчно адекватно, ако бъде предложено в по-траен и всеобхватен вид - а не да кажат на бизнеса: ще ви платим за един месец, ако обещаете да не съкращавате хората в следващите 4. Защото
това
автоматично
означава, че
ще платят
само 15% от
заплатите
Смятам, че трябва да се гарантира на бизнеса, че подкрепата ще продължи поне толкова, колкото трае извънредното положение. И да се предложи на всички фирми, а не избирателно.
- Как може да се случи това, нали още никой не знае колко ще продължи извънредното положение?
- Тя може да не е под формата на поемане на заплата, може да е под формата на осигурителна ваканция. Така че
държавата да
каже на бизнеса
- докато
плащате
заплати, няма
да дължите
социални
осигуровки
по време на острия етап на кризата. Тази мярка автоматично ще важи само за коректните работодатели и наистина ще внуши, че държавата е готова да поеме своята отговорност.
- Защо се въздържаме от такива оферти, държавата няма пари ли? Колко ще струва тази мярка?
- Ще струва доста пари и, разбира се, цената зависи от това колко продължава кризата. По груба сметка, ако всички частни фирми и работодатели се възползват от офертата, това ще струва на бюджета около 300 млн. лв. на месец, и то ако говорим само за тази част на осигурителните вноски, която се плаща от работодателя. Което е приблизително равно на четвърт процент от годишния БВП. Но дори 6 месеца да продължи това извънредно положение, не си ли заслужава срещу процент и половина от БВП да направим силна стъпка в посока на запазване на работните места? Тук, разбира се, не слагаме в сметката колко пари би платил НОИ, ако работниците бъдат освободени. Ако я сложим, нищо чудно действителният нетен отрицателен ефект за бюджета да се окаже няколко пъти по-малък.
- Премиерът, а и финансовият министър загатнаха, че ще се търси замразяване или отлагане на големи проекти, които гълтат много пари. Това ще осигури ли някакъв ресурс?
- Ще се наложи отказ от някои големи проекти в полза на запазване на икономиката и компенсиране на кризисни разходи с отлагането на сериозни капиталови разходи. Където това е възможно, разбира се. При избора кои проекти да бъдат отложени, би следвало да се насочим с предимство към скъпоструващи вносни играчки, които не създават добавена стойност у нас.
- Какво мислите за намерението да се увеличи капиталът на Българската банка за развитие с 500 млн. лв. и с този ресурс тя да гарантира заеми за малкия и средния бизнес?
- Тази мярка ме притеснява основно по две причини. Първо, че механизмът за подобна помощ за бизнеса ще бъде прекалено тромав и няма да успее да има бърз ефект. И второ, че е свързана с доста субективна преценка от чиновници и от политици на кого да се помогне и на кого - не. Което носи риск от корупционни практики и неправилна преценка. Това ме безпокои и при другата мярка - с избора на фирми, на които да се помогне със заплатите. Според мен под никаква форма национализацията на сектори от икономиката не е добра идея.
- Подскажете посока, в която да мислят политици и експерти, извън тези, по които вече се работи.
- Приоритет да имат мерките за запазване на работни места. Развитието на кризата в икономическото ѝ направление е все още непредсказуемо. Това може да наложи нови мерки, но засега не съм готов да се ангажирам.
- Всички мерки - обявени и необявени - имат нужда от пари. Има ли ги държавата?
- Фискалният резерв е доста висок - но при продължителна и дълбока криза той може да бъде изчерпан. Държавата трябва да е готова да реагира решително, дори с цената на неговото изчерпване, но да е готова и за още по-лош сценарий и да мисли своевременно за попълването на тези резерви.
Поемането на нов дълг е
една очевидна мярка, особено
при днешните ниски лихви
- Смятате, че ще се стигне до актуализация на бюджета?
- Приходната му част ще се актуализира сама независимо от действията на управляващите. Що се отнася до емитиране на дълг, сега може би не е най-добрият момент за това, но е много вероятно да е много по-добър, отколкото след 6 месеца. Когато част от фискалния резерв ще е изчерпана.
- Довиждане за кратко или за по-дълго ще си кажем с плановете ни за нулев бюджетен дефицит?
- Да приключим с нулев дефицит, не смятам, че ще успеем, дори да искаме. Това не трябва и да ни е цел за тази година. Хубаво е обаче в такива времена един от научените уроци да е следният - колко е важно в години на растеж да не харчим повече, отколкото можем да съберем, а да спестяваме и да реализираме бюджетни излишъци. Както казват хората, бели пари за черни дни.
- Удължени бяха срокове за декларирания и някои авансови плащания на данъци, някои нарекоха това данъчна ваканция. Такава ли е?
- Не е зле да се облекчи бизнесът в най-острата криза, но да си направим сметка дали ще може да си позволи увеличени плащания след “ваканцията”. Все едно да разпуснеш учениците за лятна ваканция, а после през септември да ги изпитваш по материал, който очакваш да са научили през лятото.
- А казваме ли завинаги или за по-дълго сбогом на еврото с всички произтичащи от забавянето плюсове и минуси?
- Това би било кардинална грешка. В днешните турбулентни времена щеше да е дваж по-важно да имаме защитата от нестабилност, която предлага членството в еврозоната. Ако сме свидетели на по-големи сътресения, те ще са на съвестта на всички правителства, които от 2007 г. насам не направиха достатъчно за това отдавна да сме пълноправен член на елитната група в ЕС.
CV
- Роден на 24 март 1966 г. в София
- Завършил международни отношения в УНСС
- Има магистърска степен от Рочестърския университет в САЩ и от Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж
- От 1995 г. до 2001 г. работи в “Мерил Линч” в Лондон, бил е вицепрезидент по развиващите се пазари
- От 24 юли 2001 до 16 август 2005 г. е финансов министър при Симеон Сакскобургготски