Мишо Шамара: Моята песен е изпята. Сега помагам синът ми да направи голям хит
Лил Ша:
Парчетата на баща ми - ретро? Не мисля
Най-големият ресурс във всяка държава
са самите хора и тя трябва с всички средства
да се погрижи народът да не се притеснява,
докато премине бурята
Мишо Шамара е от първото поколение български рапъри и се превърна в истинска звезда за времето си. Преди шест години реши да емигрира в САЩ със семейството си. Остави музикалната кариера, но само като изпълнител. Сега всичките му усилия са насочени към развитието на сина му Михаил - Лил Ша, на музикалната сцена. 16-годишното момче вече има десетина парчета със заснети към тях видеоклипове. Сам пише песните си, създава и бийтове за други изпълнители.
- Живеете в САЩ, какво е положението при вас в момента?
Мишо Шамара: Все още хората работят. Ресторантите са затворени и тук, в Илинойс, на улични събития не може да се събират повече от 20 човека. Но се говори, че ще направят нещо като вечерен час, ще може да се излиза само до магазина. Удря по икономиката, но това не плаши самите американци, защото Щатите имат огромни ресурси, разполагат със запаси от всичко. Магазините се зареждат, въпреки че тоалетната хартия свърши.
- И при вас ли?
- Да, явно хората искат, ако умират, да са с чисти задници. (Смее се.)
- А вие заредихте ли се?
- Не, имаме си нормално количество като за всяко домакинство. По магазините се правят доставки с камиони, така че не мисля, че ще има някакъв проблем. Свободната икономика е така - като има търсене, има и предлагане.
Все още си карам “Юбер”, за да си плащам сметките и вчера возих една жена, която беше купила толкова много тоалетна хартия, че
напълнихме
целия багажник
и всички седалки
Майтапих се с нея, че искам да си направя селфи с нейната тоалетна хартия, защото ще съм голям гъзар във фейсбук и инстаграм с такова количество.
Тук във вторник заразените бяха около 160 човека, което за 12 милиона души в Илинойс не е кой знае колко много. Освен това начинът на живот в Щатите е много по-социално изолиран, не е като при италианците. Американците не ходят по партита всеки ден и не се събират по улиците. Малко повече хора се събират само в центъра, но по кварталите не можеш да видиш човек навън, всички се движат в коли.
- Децата ходят ли на училище?
- Не, затвориха училищата в понеделник. За по-бедните има доставки на храна за децата. Казаха, че ще отлагат плащанията на кредити за къщи и сметки. При нас засега карантината е до 1 април. Всеки щат сам определя докога ще продължи. В Калифорния е до 15-и, предполагам, че и тук ще се удължи. Дори републиканците, начело с Тръмп, са съгласни да дадат по 1000 долара на месец на всеки над 18 години, за да не се чувстват хората притеснени.
Виждам, че и в България някои политици предлагат нещо подобно и това е нормално. В тежки моменти държавата трябва да се погрижи за хората. Алчността на богатите може да ги докара до едно нещо - ако хората измрат,
няма да има
кой да им работи,
кой ще плаща данъци. Най-големият ресурс във всяка държава са самите хора и тази държава трябва на всяка цена, с всички средства да се погрижи народът да не се притеснява, докато премине бурята.
- Страхувате ли се?
- Не особено. Шансът да се заразя е доста голям, защото такава ми е работата, возя много хора. Покрай музиката се движа в най-опасните квартали, но винаги съм разчитал, че имам добри инстинкти за оцеляване.
- Какво точно работите?
- Правя няколко неща. Основното, което ми плаща сметките, е работата ми за две апликации. Чрез тях возя хора от точка А до точка Б. 30 процента от клиентите носят маски, но тук няма откъде да се купят, така че съм без.
Иначе с диджей Мати, който е българин, и с един американец снимаме видеоклипове. Повечето са за рап парчета, но правим и поп, рок, последният клип е джаз. Занимаваме се с всичко от намиране на клиенти до организация, локации, заснемане, режисура. Снимаме също реклами, български събития.
Вкъщи имаме звукозаписно студио и Лил Ша прави бийтове, продава ги, други хора също идват да записват у нас.
- Жена ви работи ли?
- Тя също кара с “Юбер”. Много лесна работа с прилично заплащане и масово емигрантите работят това. Ние нямаме американско образование, не съм учил английски в училище, мога да говоря, но не мога да пиша. Не че на български можех. (Смее се.) Писането хич не ми се удава. Моят мозък не работи на такива вълни. Правописът е опаковката на речта, за мен тя не е важна, важно е съдържанието. Мисълта ми винаги е текла по различен начин. Затова някои стават артисти, други инженери.
- Лил Ша, в какво училище сте сега?
Лил Ша: В гимназия, тя е една от най-добрите в САЩ.
- Какви са приятелите ви?
- Основно американци, мексиканци, индийци, от цял свят.
- Кога заминахте?
Мишо Шамара: През 2014 г.,
дойдохме
на екскурзия,
искахме да се отърсим от ситуацията в България. Срещнах се с мои стари познати, които ми предложиха да правим записи и благодарение на тази оферта взех работна виза. После пък спечелих зелена карта. В началото правехме музика. Записахме децата в училища, които пък се оказаха, че са едни от най-добрите в Америка. Намерих си работа като диспечер в транспортна фирма.
- Много се коментираше, че сте работили като шофьор на тир, вярно ли е?
- Имах мой камион, който го взех в компанията, за която работех, но други хора го караха за мен.
- Знаехте ли английски тогава?
- Знаех 50 думи и смятай колко е било лесно в началото. Аз съм много добре с история, география и математика и много добре се справям с карти, локации, тези неща ми помогнаха да компенсирам езика. Но го научих сравнително бързо. В началото, като се обаждах на някого от Тексас и трябваше да се пазаря за товари, беше много смешно, защото говорът им
звучи като
кънтри песен,
нищо не се разбира. Карах ги да повтарят, после свикнах. Аз с моя акцент на Дракула си виках, че тия, ако са пред мен ще ме целят с чесън и ще ми забиват клин в сърцето, да умра като вампир. Ние, българите, сме с акцент на Дракула. Има хора, които живеят тук по 20-30 години и продължават да звучат като Мелания Тръмп - много твърдо, с отчетливо Р. (Смее се.) Няма нищо лошо, де.
- Лил Ша ходи ли в българско училище?
Лил Ша: Не, не съм ходил в такова, откакто се преместихме тук.
- Вкъщи говорите ли на български, усеща се, че го позабравя?
Мишо Шамара: - Да, говорим, но той сега е в такава възраст, в която не разговаря много. Пък и характерът му е различен от моя, аз съм комуникативен, докато той не обича да говори, повече наблюдава.
Хората използват някакъв фалшив патриотизъм, за да оправдаят нещата, които не се случват в живота им. Патриотизмът е пропаганда, с която в България искат да имат евтина работна ръка. И хората, които се връзват на това, остават да им работят за без пари.
Децата ми тук се чувстват много по-добре, контактуват с представители на всякакви националности и религии, с всякаква сексуална ориентация,
не правят разлика
между хората
по никакъв начин. Виждам, че са добри деца, гледат на света позитивно и усмихнато. Вървят с високо вдигнати глави. Ако сега се случи нещо с мен, Лил Ша ще отиде и на 16 години ще работи в заведение за бързо хранене. Ще изкарва пари и ще живее нормален, достоен живот.
- Колко време работихте като диспечер?
- За две години смених две компании и после хванах “Юбер”, реших, че независимостта в тази платформа повече ме устройва и се изкарват хубави пари. Трябва да си наместиш правилно съня, другите задачи, партитата, важно е да караш в правилните часове, в които можеш да правиш между 30 и 50 долара на час. Работейки това, мога да си гоня по-големите цели - да продаваме музика и да развиваме лейбъл. С аудиопродукцията вкъщи и видеопродукцията с диджей Мати имаме целия завършен кръг на продукция. В момента сме фокусирани върху това как да представяме музиката на Лил Ша по най-добрия начин. Той сключи договор с мениджърска компания и планираме да подпишем с голяма звукозаписна компания. Паралелно с това праща свои бийтове на автори на песни, които са писали за Джей Ло, Бритни Спиърс, за Би Ти Ес. Действаме с голям замах, да видим какво ще се случи. Не е лесна игра, труден бизнес е. Тук не се конкурираме с Ицо Хазарта, а с най-добрите в света. Нивата са много различни. Дали ще успеем - не знам, но това, че ще опитаме, го знам, ще пробваме до последно. Не е краткосрочна игра, тя е за хора с голямо търпение и с голям кураж. Това е маратон, а не само спринт. Като дойде време за спринта, ще го направим. Сега караме полека, създаваме продукция, едно няма да стане, второ няма да стане, всъщност нещата се получават прилични, но целта е да имаме голям хит. И ще се случи! Тук не е като в България, да направиш хит и после пак да нямаш пари. В Америка като направиш нещо качествено, то ти носи доходи. Ще се пенсионираме на някой остров, ще си го купим и цял ден ще пием коктейли. (Смее се.)
- Изцяло ли спряхте да се занимавате с музика?
- Наскоро записах една песен, но го правя само за кеф. В никакъв случай нямам претенции, има много по-добри рапъри от мен, все пак съм на 47 г., всяко нещо с времето си. В моя живот съм дал достатъчно хубава музика, която и до ден днешен, ако се върна в България, ще пълня зали. Хората ще се кефят на моята музика, която е била хубава за времето си. Моята песен е изпята, изцяло съм се фокусирал върху това да съм зад гърба на Лил Ша. Но с нищо не му помагам творчески и стилово. Той е от друга генерация и аз няма с какво да му бъда полезен,
той може
да ми помогне
Живеят във време, в което много по-бързо се самообразоват от нас. Единственото, на което искам да го науча, е да бъде добър човек, да се научи да използва акъла си практически. Как да прави бийтове, как да рапира, какви фонове да прави, какви рими да реди, това е изцяло и единствено негова креативност и аз нямам нищо общо. Изключително горд съм, че на 16 години прави много по-добри неща от тези, които аз съм правил в най-добрите си години. Това е радост за всеки баща, в крайна сметка ние живеем за бъдещето на децата си.
- Намирате ли песните на баща си вече за ретро?
Лил Ша: Не, приемам всяка музика. В никакъв случай не смятам, че е ретро. Всяка музика е добра за времето си.
- На колко години започнахте да се занимавате с музика?
Лил Ша: Бях на 6 г., когато започнах да рапирам, тогава изпълнявах български песни. Преди 2-3 години започнах да правя бийтове. Всички песни съм си ги записвал вкъщи,
правя си сам
бийтовете,
миксирам ги и си пиша текстовете.
- Консултирате ли се с баща си за бийтовете?
- Не, правя ги сам, в зависимост от настроението, емоциите ми в момента, пресъздавам това, което чувствам. Баща ми ми дава съвети, но сам правя всичко.
- Свирили ли сте на инструмент?
- Уча се да свиря на пиано.
Мишо Шамара: Купихме техниката за студиото и след два месеца той ми пусна някакъв бийт, реших, че го е взел отнякъде, толкова беше добър. Последната песен World Full Of Lies е написана преди година и половина и звучи много добре. А новите неща, които още не са издадени, са на още по-високо ниво.
Пращаме директно бийтовете на мениджърите, с които има договор. Всичко стана много случайно. Една българка ги вози и им пуснала песен на Лил Ша. Те го харесали и взели телефона ми. Направихме среща в едно студио, в което са записвали Джанет Джексън, Принс, Майкъл Джексън, Мадона. Не бях попадал на такова място. Невероятно! Имаше поне 20 диджеи, текстописци, композитори, които са писали песни за най-големите звезди. И различни артисти си пускаха музиката, беше нещо като прослушване. Лил Ша пусна парчето си Black Friday и
цялата зала
замръзна,
всички се обърнаха и оттам нататък всичко се промени. Подписахме договор. Ще направим кампании за новите песни, които той изпълнява. Гледам, че нови артисти му крадат бийтове.
- Има ли вече ангажименти пред публика?
- Направихме три участия в Чикаго, в Лос Анджелис, в Сан Франциско. Снимахме нови клипове в ЛА и Лас Вегас.
- Колко песни има?
- Вече са около 10 клипа. Пускаме ги в Spotify, iTunes, държим го в топплатформите. Въртят го по радиостанции и го подготвяме за други медии, дава интервюта. Казал съм му, че чудеса не се случват. Никой не знае кой през какъв път е минал, за да стигне там, където е в момента. Вратата няма да ти се отвори, ако не почукаш на нея. Бийтовете, които прави, са готови за най-голямата игра, това е по-голямата цел, като направиш бийт за дадена песен, вземаш 50 процента от приходите.
Лил Ша: Искам бъдещето ми да е свързано с музика. Със сигурност това е моят път. Нещата, които правя, вече са много професионални и мисля, че мога да направя бизнес с това, което умея.
- Какво правите, когато не сте на училище?
- Занимавам се с музика, играя на Х Бокс. Излизам с приятели, но сега си стоя вкъщи. Иначе ходя и на фитнес.
- Гадже имате ли вече?
- Имам няколко приятелки в училище, още нямам гадже, но и това ще стане скоро. (Смее се.)
- Приятелите ви са рапъри, как се озовахте в тези среди в Щатите?
- Моите приятели са в Чикаго и затова дойдох тук, познавахме се още преди да се преместим. Те са от групата Crucial Conflict, едни от
най-големите
имена на местната
хип-хоп сцена,
навремето те са сред създателите на бързото рапиране. И са от най-големите лидери в ъндърграунда. Бяха изключителни таланти и много популярни през 90-те години. Моят най-добър приятел сред тях е Колд Хард. Покрай тях вече всички ме познават в тези среди. Като има голям концерт тук, винаги сме с тях бекстейдж.
- Те са афроамериканци, как ви приемат като бял?
Мишо Шамара: Не знам защо българите си мислим, че сме бели. Мен ме мислят за латино или арабин, защото съм по-тъмен. Българите, пък и другите източноевропейци никой не ги приема като бели. Белият човек е бозав, риж, рус, с много бяла кожа. Понякога чувам обръщения към мен, че съм бял, но като ме чуят как говоря, разбират, че съм емигрант. Тук сега има антиемигрантска пропаганда от страна на белите. Хората като мен сме от застрашените видове и никой в тези среди не ме приема като нещо различно, а като част от тях, от хората, които се борят за живота си. Лил Ша е малко по-беличък и го мислят за поляк.