Доц. Георги Лозанов: Президентската надпревара може да е между генералите - Мутафчийски и Радев
БНТ да пусне 24-часов канал за коронавируса, предлага медийният експерт
- Г-н Лозанов, как очаквате да се промени животът, след като отмине пандемията?
- На зле, естествено. И щетите ще са не само икономически, но е напълно възможно да са и цивилизационни. Вирусът да сложи край на най-великото достижение на християнската цивилизация - глобалния, отворен и толерантен свят. Още повече че той отдавна има своите врагове в самата християнска цивилизация.
На местна почва е много вероятно да се появи новият спасител. Всички успешни лидери досега, макар и с различен репертоар, попадаха в тази роля - Костов, царят, Борисов, а кандидат за нея непосредствено преди пандемията беше и главният прокурор.
Новият спасител обаче няма да е от властовите елити, а предполагам, ще е лекар, дошъл направо от фронта на войната с вируса. Засега шефът на Националния оперативен щаб изглежда най-подходящ. И вече се появиха прогнози, че президентската надпревара ще е между двама генерали - Мутафчийски и Радев. Въобще тече бърза “пагонизация” на обществото ни. В този контекст и главният прокурор не се предава и с предложението си за военно положение влезе в задочна конкуренция с генерал Мутафчийски - героя на извънредното положение.
- Все още няма пийпълметрични изследвания, но сякаш социалните медии отстъпиха на заден план и не оказват голямо влияние върху общественото мнение, докато напред излязоха традиционните медии - телевизи, вестници и проверени сайтове, които хората по правило възприемат за най-достоверни. Така ли е, на кого и на какво може да се вярва днес?
- Така е, защото в драматични ситуации
от достоверността на информацията буквално започва да зависи оцеляването ти
А телевизията от своя страна е най-добрият източник, когато си нетърпелив да чуеш жизненоважна информация, тъй като съществени стават не само думите, но мимиките и излъчването на този, който ти я съобщава. Още преди да е заговорил, лицето му подсказва какво да очакваш.
Заедно с това основното предимство на информирането от интернет - че навсякъде ти е подръка с телефона, се губи. Защото докато си принуден да си стоиш вкъщи, телевизорът също ти е подръка. Въобще пандемията кара хората да си дадат сметка, че интернет, да не говорим за социалните мрежи, са “леката кавалерия” на информацията, която всеки опасен вирус може да помете.
- Два от каналите на БНТ вече са тв училище. БНТ2, която досега излъчваше програма от регионалните центрове, показва уроци, които се повтарят по БНТ4 - канала за българите в чужбина. Как възприемате тази инициатива на БНТ и Министерството на образованието? Какъв ефект ще имат тв уроците върху образованието и учениците?
- Мисля, че инициативата е твърде полезна в тези времена за учениците, пък и за техните родители. Защото, освен че по някакъв начин набавя изпуснатия учебен материал, поне малко възстановява прекъснатите от епидемията всекидневни стереотипи. Децата могат да седнат пред екрана и да се почувстват в училище, което ще има успокояващ ефект и върху родителите им. Убеден съм, че те ще сядат до тях, за да ги следят дали внимават и да им съдействат, но главно за да усещат, че нормалният живот въпреки всичко продължава.
Тук е възможно да се появи още един
страничен
позитивен ефект
- частична реинтеграция към телевизията на подрастващите, които са ѝ безапелационно отнети от новите средства за комуникация. Но които сега се оказват нейна “пленена аудитория”. Ефектът зависи обаче от въздействието на виртуалните уроци - дали ще са интересни и ще носят удоволствие от гледането на младото поколение. Нещо, което от първите дни не личи особено. Давам си сметка, че в спешен порядък е трудно да се създаде забавно съдържание по скучни “даскалски” теми, но просто могат да се търсят учители с екранна харизма. Пък и не само учители - за преподаването на някои теми могат да се канят и популярни лица, обичани от децата.
-Ръководителите на БНТ от години говорят за създаването на образователен канал, а сега той сякаш се случи изведнъж заради коронавируса и спирането на децата от училище. Това не може ли да е репетиция за пълноценното му въвеждане?
- Точно така, важното е и след принудителната ваканция насочеността на канала да се запази, като, да се надяваме, че вече ще е привлякъл ученическа аудитория, ще ѝ се е харесал. Тогава, разбира се, той далеч няма да е адресиран само към нея, а към всички възрасти по всякакви теми.
Образователната ниша днес е изключително благодатна за иначе свиващата влиянието си телевизия. Достатъчно е да споменем екранния възход на “Нешънъл джиографик”, който облъчва целия свят днес с програми по география и история. Все по-често познати ми казват, че ако въобще нещо гледат по телевизията, то е само “Нешънъл джиографик”, чиято запазена марка е, че предлага образование за образовани хора.
БНТ има потенциал (пък и ангажимент по лицензия) да създаде такъв канал, в който освен предавания в помощ на основното и средното образование, езиковата подготовка, медийната грамотност и пр. да има и предавания за аудитории с по-висока компетентност. В това отношение добър пример е “История.бг”.
Въпросът е да се получи образователен канал в контекста на българската култура, който да удовлетвори очакванията и за културен канал на БНТ - също съществена част от обществената ѝ мисия. Две в едно, както се казва.
- БНТ обясни това свое решение с факта, че е обществена телевизия и именно сега е моментът да помогне на обществото. Едва ли обаче е достатъчно излъчването на уроци, за да изпълни тя своята функция в ситуация на извънредно положение. Какво още трябва да направи, след като според медийния закон БНТ и БНР са именно медиите, които трябва да информират пълноценно обществото при подобни ситуации и точно заради това те са част от националната сигурност?
- Вижте, обществената медия поначало е джокер и когато нещо липсва в обществото, тя със свои сили се стреми да го компенсира, независимо дали ще е дефицит в образованието, както в случая, или в културата, в работата на институциите, в гражданската активност и пр. Сега всички потребности и очаквания се изчерпват с една дума - коронавирус. Говорим за мощна колективна фиксация, като има спорове доколко тя е пропорционална на реалната заплаха. Но тъй или иначе, се получава следният парадокс -
колкото повече
хората получават
информация за
пандемията,
толкова повече
им се струва, че
тя не им стига
А в съвременния свят всяка защита започва от информацията.
БНТ строи наситена и последователна информационна картина за пандемията “по света и у нас”. Като поддържа освен обилно количество и високо качество на информацията - не допуска произволни говорители, фалшиви новини, конспиративни сценарии. Но така в общи линии се справят и останалите големи телевизии, пък и по-малки, ако форматът им позволява, защото и без това почти нищо друго не върви на информационния пазар напоследък.
Дълг на обществената медия в случая, именно защото е обществена, е да изпревари останалите телевизии и да поеме водеща роля. Пандемията фактически я изтиква напред в конкурентната битка, ако, разбира се, тя успее да се възползва. Вероятно са възможни различни подходи към изпълнението на такава роля, но ми се струва, особено след обявяването на извънредно положение, че най-логично е БНТ временно да отдели един канал, който изцяло да е посветен на темата (вместо например едни и същи уроци да се повтарят по два канала). Този канал трябва да осигури 24-часов поток на новините в развитие и с висока честота в програмната му схема, така че зрителят във всеки момент да може да научи докъде са стигнали нещата с пандемията. Именно тук, както изисква статутът на БНТ, държавните институции трябва да получават държавна трибуна за своите изявления и указания. И същевременно да са под журналистически натиск, за да изпълнят максимално задълженията си в полза на обществения интерес. Тук е мястото и на експерти и коментатори, за чиято компетентност и отговорност да се гарантира с “парите на данъкоплатеца”.
Временният канал трябва да отразява напредъка на науката в борбата с коронавируса и да предлага достъпни знания за него. Да опровергава фалшивите новини. Да бъде в пряка помощ на населението да се справя с променящите се обстоятелства. Да предоставя достъп до ефира на хора с тежки проблеми и да съдейства за решаването им. Да разказва човешки истории, показателни за ситуацията. Да представя примери за преодоляване на болестта и трудностите, предизвикани от нея, които биха окуражили националната аудитория. Да следи икономическите последствия от пандемията и социалните мерки, предприети от държавата, като поставя в плуралистичен диалог различните страни в процеса.
Съдържанието трябва да е така организирано в съчетанието на устойчиви елементи и извънредни емисии, че да съдейства за лесната ориентация на зрителите, сред които има и панически дезориентирани. Вероятно всичко това и сега го има в медиите, но не знаеш точно къде, точно кога можеш да го намериш.
Такъв канал в такъв момент би бил не на думи, а на практика институция на националната сигурност, подобно на Националния оперативен щаб (НОЩ) или на силовите министерства. Нещо, което досега не е имало повод да се случи. И което, ако се случи, ще даде с днешна дата авторитет на БНТ, а не да разчита главно на 60-годишната си история.
- Вие страхувате ли се и как се пазите?
- Не знам доколко се страхувам, но със сигурност се пазя. Правя го според предписанията на НОЩ, но и като сам се опитвам да се образовам в тази доста непроницаема, май не само за лаиците, материя.