Влади Въргала: Алкохолът е добър съюзник и кошмарен враг. Болестта не е в черния дроб, а в гъбясалия мозък
Направих “Мемоарите на един Въргал”, за да кажа моето “Обичам ви!” на вярната публика и на хората, които ми казаха същото на моята 50-а годишнина
Владислав Карамфилов, когото всички познават като Влади Въргала, направи поредната си суперуспешна постановка, този път е моноспектакъл - “Мемоарите на един Въргал”. Представя го у нас, но паралелно с това прави и турне в Европа. А през есента ще го играе и в САЩ. През последните две години той се върна към детската си любов - моторите, и направи много сериозна крачка в живота си - спря алкохола.
- В началото на 90-те години създадохте образа на Влади Въргала, сега отново се върнахте към него в моноспектакъла “Мемоарите на един Въргал”. Защо направихте тази постановка?
- Не е само за Влади Въргала. Реших да я направя след 50-а ми годишнина. Чудех се как да кажа моето “Обичам ви!” на хората, които ми казаха това мощно “Обичаме те!”. Реших, че с кебапчета всеки може да почерпи. Първите три представления бяха за тези хора, това беше моята почерпка - три зали с общо 1200 души.
В този спектакъл има много лични неща и много забавни. Още в началото казвам, че всеки може да стане и да си тръгне, когато си поиска, но времето лети и три часа не ги усещаш. Но ще трябва да го намаля до около два. Вече направихме обиколка на доста градове в Европа. На 11 март ще има представление в “Сълза и смях”. Предстои през април да сме в Мюнхен, на 6 юни в Лондон, ще е подгрявка за мача на Кобрата. Ще остана и на самия мач. Всъщност участията във Великобритания ще са няколко. Пролетното турне в Щатите остана за октомври - ноември. Много трудно се комбинират 15 града и трябва време. Чакам с нетърпение да отида, защото там имам много близки приятели. Освен това съм си набелязал един мотор, който ще си го докарам тук. Техният български рокерски клуб се казва “Хайдути”. Васко Кръпката също е голям приятел с тях и има много готин клип, в който те са се снимали.
- Не знаех, че карате мотор.
- Баща ми имаше един “Ковровец”. Така че още като дете моторът беше част от света, който опознавах. В шести клас ме регистрираха в Детска педагогическа стая за кражба на мотор. Много смешна и дълга история, която разказвам и в “Мемоарите на един Въргал”. Владо Адаша ми каза, че имало безстопанствен мотор под балкон на отсрещния блок. От две години седял там и не бил на никого. Отидох и видях къде е проблемът, за да запали. Беше подгънат кабелът, който дава искрата в лулата на свещта. А то човекът си го е зазимил, така се прави, беше отхлабена и веригата. Изпънах кабела, запалих го и отидохме в училище да ни видят колко сме важни, но се скъса веригата. Беше 50-кубиково балканче, но за шестокласник си е доста голям мотор. Прибрахме го в мазето на адаша, за да не го открадне някой, щото досега беше на никой, но вече е на адаша. И след един месец в 12 часа през нощта майка ми ме събужда, че е дошла милиция за мотора. И така
станахме контингент на детска педагогическа стая
До 10-и клас съм се пробвал на всички “Симсон”, ЧЗ-та, МЗ-та - това бяха достъпните мотори по онова време. Направих и катастрофа, забих се в едно дърво, извадих късмет, че беше чатал, разклонено и нямаше големи щети по мен. После влязох в казармата, ВИТИЗ и не съм имал времето и мисълта за мотор. А след това, колкото пъти ми е минавала тази еретична мисъл през главата, разумът е надделявал. Дълго време живеех с концепцията, че това просто не бива. Но дойде момент преди две години, в който имах нужда да отворя нова страница. Две са нещата, които исках да направя: отново да се кача на мотор и да науча английски. Но езиците не ми се удават, борих се, борих се и не става. На секундата го запомням, повтарям ти го, ти казваш: “Тоя говори перфектен английски”, и след два дни няма никой. Написано е със симпатично мастило.
Синът ми уважава моето мнение по отношение на моторите, но един ден ми заяви, че си е купил мотор. Казах му да изкара книжка и ще отида аз също да взема, че цял живот все нелегални придвижвания правех. Сега имам два мотора, единия - чопър, го получих от мой много скъп приятел като подарък за Коледа.
- Бързо ли карате?
- Не, карам за удоволствие. Някой път може да приритам за адреналина, но е за малко. Много е банално да се каже, но така си част от простора. Когато шофираш кола, светът пред теб е като картина в рамка, а когато си на мотор, си вътре в картината. Много години съм работил по посока на смирението. Смея да твърдя, че съм сравнително смирен човек, и това е едно от най-силните неща, които успях да постигна. Смиреният човек отстрани изглежда едва ли не страхлив, а то е огромна сила. В България най-важният въпрос, който се задава на висок глас, е: “Ти знаеш ли кой съм аз?”. Един човек, който не крещи тези работи, изглежда като че не си вярва.
А смирението
е огромна енергия
Доста неща потискам в себе си, които по природа са заложени в човека, а при мен са умножени, свързани с агресия. И едно от нещата, които могат да ми дадат баланс, защото пък иначе прекалено се приспиваш, това е моторът. Не е да излезеш да изкараш агресията, а проекция на темперамента. Освен това, ако може всички хора да имат отношенията, които имат помежду си мотористите, тази солидарност и толерантност, ще е прекрасно.
- Правите ли импровизации по време на спектакъла?
- Винаги е различен спрямо мястото и хората. Има една основа, но съдържанието се променя. Предварително добавям или махам някакви неща. Времетраенето го решаваме заедно с публиката. Във Виена беше четири часа. Бяха над 600 човека. Имаше голям успех, въпреки че там има едно лице - Иван Карчев, който смята, че всяко нещо, свързано с култура, изкуство или IT, ако не мине през него, не може да се състои. И се опита да докаже, че е така. Нашият спектакъл се подготвяше от юни за октомври и създадоха шест събития в рамките на трите дни около нашата дата. Той има радио там. Можеше да мине през него, но е много алчен и каза, че иска 50% от приходите. Няма как да стане, и ние имаме деца, и ние трябва да се храним. В един момент се оказа, че никой във Виена не знае за нашето събитие. Качихме информацията в страници “За българите във Виена”, беше махната. А той пусна един огромен пост “Защо Въргала ще се провали”. Вътре изброяваше моите творчески и непрофесионални грешки, беше написал името ми с малка буква. Направих входа свободен и залата се напълни, стана събитие.
Медийният гуру Иван Карчев друг път, като пише името на някой с малка буква, да помисли, защото с мен се свързаха десетки хора, които ми разказаха унизителните, престъпни действия, които са правени спрямо техни инициативи. Хората бягат от България, подгонени от едни тъмни сили. Отиват във Виена и тези тъмни сили вече ги чакат там.
Той го направи, за да бъдем пример за назидание. Поканиха същия ден още един спектакъл. Това явление “карчевизъм” е опасно. На този човек не му пука за българите в чужбина, а за левчетата, които може да вземе на гърба на българщината.
- На сцената Въргала същият ли е, носите ли пак ланците от едно време?
- Направих дискова херния и докторите ми забраниха да ги нося. Това е трудова злополука.
По мен всички пръстени и ланци бяха 2,7 килограма злато. Имаше и ментаци, защото, ако бяха от истински материал, щяха да тежат по 8 кг. Всичко подарих на приятели. Преди години реших, че има зацикляне, не ми върви и имам нужда от промяна, да изчистя нещата дотук, за да рестартирам.
- Защо не ги продадохте?
- Не, исках да ги подаря. Имам три фалита в живота и всеки път съм се изправял с още по-голяма мощ. Винаги са ми помагали приятели. Напоследък светът започна да фалира. Единият крах беше, когато се раждаше второто ми дете Александра. Обадих се на бабите да им честитя, че имат внучка, и след това веднага започнах да звъня на приятели да намеря 600 долара, за да си взема детето от родилния дом. Докторът бързаше за вилата.
С филма “Операция “Шменти капели” щетите бяха предвидени. Но със сериала се получи проблем. Тв7 фалира и не ми го платиха, а аз вече се бях разплатил с хората. Тогава дойде финансовият колапс. Заминаха си няколко милиона, това беше пенсионният ми фонд.
След филмите беше много тежко и се появи една безпътица. Професията, която имам, иска инвестиции, а аз нямам. Направих един доста скъп спектакъл “Червената или черната”. След това финансирах “Догодина по същото време”. Аз, човекът, който дължи пари, взех други назаем, за да направим тази постановка. Това е една от най-хубавите пиеси, които съм гледал в България, играе се с огромен успех до ден днешен. В нея участват Христо Шопов, Лилия Маравиля, Георги Михалков е режисьор.
- Сега получавате ли дивиденти?
- Никога не съм получавал дивиденти за това. Бях си поставил за задача да помогна на старото кино “Левски” да заработи. Една зала има нужда от поне едно силно заглавие, за да я научат. От Христо Шопов разбрах, че са започнали репетиции, но нямат средства и са спрели. Предложих на семейство Кирови, собствениците на залата, да им осигурят сцена за репетиции. Взех назаем няколко десетки хиляди лева. Един човек с доста сериозно положение ме подведе. Обеща да стане рекламодател и така парите щяха да се възстановят, но не се случи.
Години наред ги връщах
Знам, че граничи с дебилност, но знаеш ли колко важно нещо ми е дал Господ - възможност да осъществя този спектакъл и залата успя да заработи. За мен остава удовлетворението, има смисъл от времето, което прекарвам тук, на земята. Това, което съм направил, е свършило работа на много хора и е изпълнило мисията да зарадва публиката.
- Не ви ли се е искало да сте на щат някъде?
- Не, ако съм на щат, човек трябва да знае за какво ще му свърша работа. Станах режисьор и сценарист, защото мога да правя това, което искам да гледам. Мога повече да дам, ако създам инициативата, отколкото, ако я изпълнявам. Мечтая да ме викне някой и да ми каже: “Владе, ела тук на костюмна репетиция, снимките са еди-кога си.” Но го няма. Това ми се е случвало единствено с режисьора и актьор Мишо Петров. Аз не ставам за всичко, не съм универсален актьор. Един Краси Радков например може да ти изиграе всичко на земята в комедиен план.
- В този смисъл образът на Влади Въргала попречил ли ви е? Трудно ли е за хората да си представят, че можете да влезете в друга роля?
- Да, определено е така. Ела на “Мемоарите на един Въргал” и там ще видиш единия и другия Въргал и мога да се обзаложа с теб, че ще се смееш, но и ще плачеш. Човек първо работи за име, после то работи за него. Но за да работи това име, трябва непрекъснато да го обгрижваш, работи се непрекъснато. Тук всичко ни е малко, само апетитът за ядене, пиене и третото нещо са ни големи. Нито имаме природни бедствия, торнада, гибелни земетресения, нито страшни животни, отровни змии. Щетите ни обикновено са от слабоумие. На нас всичко ни е мини. По същия начин е трудно да кажеш приживе, че един актьор е много голям, да го признаеш, че може едното и другото. Спомням си колко разочарован бях като ученик, когато отидох да гледам Тодор Колев в “Човекоядката”, защото не извади цигулката и не каза нещо в неговия си стил. Много по-късно разбрах на какво постижение на този човек съм присъствал, без да си давам сметка. Помня и като гледах Стефан Данаилов в театъра в “Наковалня или чук”, бях много малък и бях разочарован, че не наби никого и не стреля.
- Като се събирате с приятели, карат ли ви да правите скечове?
- Карат ме, но го правя само като имам настроение. Казвам, ако бях Кубрат Пулев, щеше ли да ми кажеш: “Бате, може ли да ми удариш една да видя верно ли е, че може да свалиш Джошуа.” Тъпо е. Ако съм зъболекар, ще искат ли да им видя зъбите. Или пък гинеколог... Това е малък проблем и една от причините, заради които навремето някои хора се хлъзват към алкохола, от тях непрекъснато се очаква да са забавни, изобретателни.
- Вие също имахте проблем с алкохола, но се справихте, кога спряхте да пиете?
- Преди повече от година и половина. Алкохолът е една от субстанциите, които могат да те доведат до хубави емоции, еуфория. Това е до момента, в който можеш да го контролираш. Но идва друг, в който болестта с алкохола не е в черния дроб, а в мозъка. Мозъкът ти гъбясва. Алкохолът е наистина добър съюзник и кошмарен враг. Ако можеш да го контролираш е окей.
- Кога разбрахте, че не можете да го контролирате?
- В един момент вече не ме интересуваше дали го контролирам, защото не ми харесваше нищо. Много е гадно да са ти ясни нещата, които се случват - защо се случват, кога се случват и до какво водят. Няма нещо, което да ме изненада. Идва един момент, в който осъзнаваш, че всичко е суета на суетите и няма нещо, което да си заслужава. Не ми беше интересно.
Алкохолът беше необходим стимулант, допинг, за да можеш да издържиш на очакванията към теб. Отиваш някъде и трябва да си весел, а ти не си такъв, защото причините са много. Трябва по някакъв начин да се усмихнеш и това е най-лесният начин. Алкохолът ти отваря една проекция, която те прави по-креативен, до един момент. От там нататък, стремейки се да постигнеш тези резултати, ти преминаваш дозата. Като стане задължително условие, значи си се качил на грешния влак.
Обичам ром, водка с вермут, уиски, червено вино. Дойде момент, в който няма значение какво е, просто трябва.
Това е тежка
зависимост на мозъка
Понякога започваш от сутринта, защото си неспособен. Мислиш, че това ще обезличи срама от предната вечер и обречеността, която чувстваш за днешния ден. Пиех, защото мислех да приключвам.
- Със себе си?
- Не. Завиждам на онези, които могат да седят и да си поркат и да не им дреме.
- Защо, това е абсолютно безсмислено?
- Е, аз като се занимавах с онези - смислените, неща, докъде стигнах? Представи си, че си постигнала максимума на собствените си възможности и в сферата, в която работиш. Ще ти изброя какво съм постигнал - като започнем с “Ку-ку”, то беше публицистично предаване, аз създадох жанра със скечовете. Въведох политическата сатира в актьорски скечове, в България нямаше такива. Направих “Коктейлите на Влади”, беше успешно предаване, Известно време спрях с тези неща и се занимавах с бизнес. После с Август Попов и Михаил Ланджев създадохме “Пирон” и “Скрита камера”. В този момент всички се занимаваха с политическа сатира. Това, което аз създадох, после с него другите пълнеха стадиони. След време се изопачи и започна да се използва за бизнес начинания. После дойде “Шаш”. Вече злобата и омразата толкова се насаждаха от екрана, скечовете са поименни, използват се реални личности от всички сфери и на техен гръб се правят смешки. Аз направих предаване с Киро, Кофе и мама Голди, където смехът е за сметка на тях тримата, а не на някой друг. Това предаване съвсем умишлено го сложиха в неделя следобед по някое време без фиксиран час. И то беше успешно. След това направих няколко сериозни пиеси, залите бяха претъпкани, игралния филм, сериала... Значи мога! Но не само че не спечелих, а ми взеха всичко, системата ми взе всичко. Когато си дадеш сметка, че в програмата е заложено нещата да не се случват, за да може да се печели от недеждата, няма как да не започнеш да пиеш. Разбираш, че няма никакъв смисъл, че и бързо да бягаш, и бавно да ходиш, все буксуваш на едно място. И тогава няма как да не ти се разпадне и семейството. Водят го отчаяние, но то не е, просто си даваш ясна сметка.
- Колко време продължи това състояние?
- Те са определени моменти, този вид руски запой, в който можеш да пиеш една седмица и после да не пиеш два-три месеца. Имаше период от близо един месец, не знаех във Варна ли съм, във Виена ли съм. Беше ми много удобно, не ме интересуваше нищо, децата са големи, те ще се оправят, със Силвето вече се бяхме разделили, и с Джани бяхме разделени. Алкохолизмът е преди всичко егоизъм.
И чух гласа на баба ми
в дясното ми ухо. Тя е жената, която ме е отгледала. Каза ми: “Владко!” Никога не съм чувал през живота си гласове, нормален съм си, но това беше нейният глас. И това няма как да не ме доведе до разсъждения. Едно от тях беше, че сега, ако се махна, кой ще спечели от тази работа, нито семейството, нито приятелите. Ще спечели всичко онова, срещу което съм се опълчвал и съм се борил през целия си съзнателен живот, значи те са победители. Казах си: “Пич, ти си просто един страхливец и дезертьор. Аре да видим можеш ли да се справиш, дори и да знаеш резултата. Може би и това е причината да си тук.”
- Не ви ли липсва?
- Не, моторите спасяват, помислиш си за тях и вече си в друга емоция, друга еуфория. Освен това, когато не пиеш, си даваш сметка колко си тъп, пиейки, защото виждаш другите какво правят. Пияният човек винаги си мисли, че е много забавен, че има много голяма енергия и харизма, но бърка.
Обаче видя ли какво стана в “Черешката на тортата”, спреш ракията и губиш състезанието. Всички бяха с 40 точки, само аз бях с 38.