Албанци поръчват фалшиви пари с есемес от 2 печатници в София
Двама са осъдени на по 5 години и половина затвор след акция "Валутата"
Кола с цивилни полицаи препречва пътя на БМВ 5, сив металик. От нея изскачат трима полицаи. Двама се мятат на предния капак на беемвето с насочени пистолети. Третият отваря шофьорската врата. Дулото на оръжието му е само на педя от главата на Николай Стоилов. Докато се опомни, той е арестуван и тикнат в патрулка на ул. “Княз Борис Първи”.
Малко по-рано същия ден - на 2 юни 2011 г., в кооперация в сърцето на София антимафиоти откриват печатница за фалшиви пари. Там е задържан мъж, заподозрян, че е поставял холограмни знаци на банкноти в евро.
Акцията е
с кодово име
“Валутата”
Подготвена е от ГДБОП с помощта на Европол, Сикрет сървис и испанските служби. 8 г. и 8 месеца след провеждането ѝ делото за нея вече е в апелативния спецсъд, който трябва да реши дали да потвърди присъдите на Стоилов и приятеля му Бисер Палакарчев.
Двамата са признати за виновни за участие в престъпна група за фалшификация на пари. Осъдени са на 5 г. и половина затвор при първоначален строг режим от спецсъда към края на 2019 г. Обжалват, но засега заседание не е насрочено.
Първоначално двамата са обвинени заедно с Кирил Станойчев. Той обаче се отървава от съдебен процес, след като през февруари 2014 г. сключва споразумение. (Виж карето.)
Фалшивите евро и долари още се съхраняват в ГДБОП. Навремето антимафиотите
откриват над
114 000 долара и
близо 40 000,
разпределени в 16 пачки. В тях има 491 банкноти по 50 евро, 113 по 100 евро и 1142 по $ 100. Намерени са и пари в различен етап на изработка, заготовки за 100-еврови банкноти, 38 листа с напечатани на тях 100-еврови банкноти, 64 листа със заготовки за петдесетолевки и др.
Стоилов и Палакарчев опознават арестите с месеци. Единият изкарва там 1 г., а другият 2 месеца по-малко. На 10 юни 2013 г. мерките за неотклонение са отменени.
Бисер Палакарчев е на 54, а Николай Стоилов, на 50 г. Двамата се познават от 14 г., прехранват се с печатарство. Бисер е полиграфист по професия, а Николай се е занимавал с книгоиздаване и реклама. Преди години бил управител на фирма и държал под наем помещение на ул. “Цар Самуил”.
В началото на 2011 г. с Бисер били финансово затруднени и трудно плащали разходите за наем и режийните за печатницата. Затова, според разследването, намислили да печатат банкноти.
През март Палакарчев срещнал случайно Станойчев и двамата седнали да се почерпят. Според прокуратурата Палакарчев предложил на Станойчев да се включи в проекта му, защото разбирал от печатарство и имал вид на състоятелен човек. Станойчев се поколебал, но по-късно помогнал в осигуряването на машини и помещение. Изявен лидер в групата нямало. С помощта на Станойчев част от техниката била откарана в гаражи в жк “Манастирски ливади”. Така освен печатницата на ул. “Цар Самуил” се появила и втора - на ул. “Тодор Джабаров”.
Техническите умения на печатарите обаче се оказали недостатъчни, за да настроят и пуснат машина за офсетов печат “Хайделберг”. Един от тях потърсил помощ от Иван Т.1 като му казал, че ще я продава. Иван монтирал валовете на машината. След месец отишъл да си търси парите и разбрал, че на нея е работено - наоколо имало плаки и ролки с навити филми, част от тях с изображения на банкноти от 100 евро.
Основен клиент
на печатницата
за пари
бил албанецът Байрам Шола от Косово. Според обвинението той получава предложение от Палакарчев да купи част от банкнотите. След преговори се съгласява да вземе 20 000 евро в банкноти от по 50. Поръчките са уговаряни чрез есемеси. При разследването обаче местонахождението на Шола не е установено.
Идеята била предаването на парите да става по следния начин - след като се уточнят мястото и датата, албанецът да праща свой човек да получи парите и да ги изнесе в чужбина. Плащането на “стоката” трябвало да е в евро - част от парите да се дават авансово, а останалите да се преведат чрез “Уестърн Юнион”.
Шола от години се познавал с албанеца Рашица Имер. Той бил родом от селото на майката на Имер в Косово. Двамата се срещали често и си имали доверие.
Според антимафиоти през май 2011 г. Шола се обадил по телефона на Имер и го
помолил да
посредничи при
предаването
на 2000 евро
В уречения ден в хотел, стопанисван от Имер, дошъл непознат и му дал парите. Уговорката била албанецът да ги предаде на човек, който ще чака пред Кей Еф Си на бул. “Ал. Стамболийски”. Имер отишъл там с БМВ. Спрял и се обадил на Шола, че е на мястото и носи парите. Пристигнал плешив мъж с закръглено лице, висок към 1,75 м, и ги взел.
На 2 юни 2011 г. Шола пак потърсил Имер. Този път той отишъл пред Кей Еф Си с товарен “Форд Транзит”. Пратеник му дал пакет, голям колкото малка книга, и казал, че вътре има документи. В хотела щял да дойде друг да ги вземе. Пакетът бил запечатан и Имер не могъл да види какво има в него. Двамата се разделили, без да разберат, че са проследени и снимани от цивилни полицаи. Албанецът е задържан пред хотела, преди да успее да предаде плика с парите. В него са намерени 4 пачки с фалшиви банкноти, всяка била вързана с ластик и съдържала по 100 банкноти от по 50 евро.
Паралелно с арестите е претърсена печатницата на ул. “Цар Самуил”. Освен фалшиви пари, оттам са иззети клишета за поставяне на релеф на банкнотите, 17 карти и четци за тях, но доказателства, че те са използвани, не са събрани.
Според прокуратурата повечето пари в евро са изработени в “офиса” на ул. “Цар Самуил”, а доларите и 50-еврови банкноти в гаражите в “Манастирски ливади”. Печатницата там е претърсена ден след арестите.
Преди появата на полицаите Станойчев успява
да вземе част от готовите
100-доларови банкноти
и да ги запали
Обгорели късчета от тях и други вещи са намерени в местност до “Манастирски ливади”. Доказателства, че Станойчев е участвал пряко в изготвянето на фалшивите пари, не са събрани. Той е осъден само за участие в престъпна група, в която всички били равнопоставени. От делото става ясно, че сдружението е действало от март 2011 г. до 2 юни 2011 г., когато е разкрито.
След арестите МВР съобщава, че фалшивите пари са стигнали до Гърция, Белгия, Германия, Испания и други страни от ЕС. Има обаче и версия, че те са изтъргувани от албанците основно в Македония и Косово. Според различни източници групата е следена от службите между месец и половина и три.
В съда Палакарчев и Стоилов отричат обвиненията, а адвокатите им настояват да бъдат оправдани. Палакарчев твърди, че не е разполагал със средства, през 2011 г. дори заложил наследствен имот в “Ситняково”. Стоилов заявява, че фалирал още през 2009 г. и спрял работата в печатницата на ул. “Цар Самуил”. После почти не ходел там, спрял СОТ-а и тока. По различни поводи обаче давал ключове за помещението на други хора. Съдът не дава вяра на думите му, тъй като разпитите на свидетели и доказателствата от СРС показвали, че той и Палакарчев редовно са ходили в печатницата в последните 3 месеца преди задържането им.
Палакарчев е оправдан по обвинението, че е бил ръководител на групата за фалшиви пари, но е осъден като участник в нея. На него и на Стоилов съдът дава наказания под средния размер, предвиден в закона, тъй като делото е продължило твърде дълго - повече от 8 г. Двамата трябва да платят и разноските за него, досега те възлизат на 9820,11 лв. Волята на спецсъда е след влизане на присъдата в сила фалшивите пари да бъдат отнети в полза на държавата, а после да бъдат унищожени.
Хващат ги за втори път, преди
13 г. се отървали условно
Заради фалшиви пари Палакарчев и Стоилов имат зад гърба си присъда от преди 13 г. Те получават по 2 г. и половина условно след споразумение с прокуратурата, което влиза в сила на 15 декември 2006 г. Изпитателният срок на присъдите изтича месеци преди арестите през юни 2011 г.
Тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов коментира повторното задържане така: “Нека да се знае кои са съдиите, постановили преди леки присъди на фалшификаторите. Няма как да обясним на евроатлантическите партньори защо България може да е оазис за производството на подобни евро или долари.”
По сегашното дело подсъдимите са оправдани по обвинението, че са пазили компютърни програми за изготвяне на пари още от 2005-2006 г. Спецсъдът ги осъжда да лежат при първоначален строг режим с мотива, че предходните условни наказания не са постигнали възпитателен ефект и “престъпната дейност е възобновена”. За разлика от другите Станойчев не е осъждан. Той сключва споразумение с прокуратурата на 27.02.2014 г., което е одобрено от съда на 20 март 2014 г. По-късно дава показания като свидетел. Разпитани са и 4-ма служители на ГДБОП. По неофициална информация в разкриването на печатниците са участвали и полицаи под прикритие.