Проф. Николай Проданов: Нов затвор за 400 души ще има на 60 км от София
Парите са от Норвегия, там ще има и обучителен център за служителите
Столичните арести се нуждаят от нова сграда
Пробацията е по-ефективна от краткосрочния престой в затвора
Вече има резултати от работата на нова структура
за борба с корупцията в системата на изпълнение на наказанията
Главна дирекция "Охрана" пази две съдийки заради заплахи, казва зам.-министърът на правосъдието в интервю за "24 часа"
- Проф. Проданов, омбудсманът предложи да се закрият три затвора, сред които и софийският. Кога може да стане?
- Министерството на правосъдието вече частично се съобрази с волята на омбудсмана. Доц. Ковачева препоръча да се закрие софийският затвор и затворническите общежития - от закрит тип в Кремиковци и от открит тип във Враца.
Проблемите в тези три места не са от вчера и ние сме търсили прагматичен изход. Вече подписах заповед, с която общежитието от открит тип във Враца беше закрито и се създаде ново на територията на бившия поправителен дом за непълнолетни младежи в Бойчиновци. През 2018 г. този дом беше преместен в основно реконструирани сгради във Враца, където условията за живот и работа са много по-добри. Новото общежитие от открит тип в Бойчиновци ще бъде временен вариант за настаняване на лишени от свобода на общ и лек режим от Северозападна България. Надяваме се, че сравнително бързо ще успеем със средства по Норвежкия финансов механизъм, които са налични, да реконструираме обект в близост до затвора във Враца, където планираме да бъде за постоянно визираното общежитие от открит тип.
- А софийският затвор?
- Споделяме мнението на омбудсмана, че затворът в София трябва да бъде изместен от сегашната му сграда. Строен е преди повече от 100 г., влиза в експлоатация през 1911 г. Година по-рано в Княжество България има преброяване на населението, според което в столицата живеят около 100 хил. души. Сега населението в София е многократно повече. В момента в затвора в столицата има малко под 700 лишени от свобода и пренаселеност няма - изискването за минимум 4 кв. м жизнена площ се изпълнява. Но сградата е прекалено стара. Достигната е границата на разумните реконструкции и подобрения. Градът се е разраснал и районът, който някога е бил незастроен, сега е в широкия център на столицата. Наоколо са жилищни сгради, магазини. Налице са реални проблеми пред системата за сигурност и охрана. Тези обстоятелства налагат неговото изместване.
В София Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” (ГДИН) ръководи 5 обекта – затвор, две общежития (в Кремиковци и Казичене) и два ареста. Всички те са натоварени с трудности – например с битовите условия за лишените от свобода и задържаните. Затова в Стратегията за развитие на пенитенциарната система до 2025 г. сме заложили в средносрочен период работа по изграждане не само на нов затвор, но и на други обекти на ГДИН в столицата.
- Имаше идея за нов затвор още през 2017 г.
- Идеята е от много по-отдавна. Мястото за лишаване от свобода, чието строителство упорито се обсъжда през последните години, особено от 2017 г., е различно от онзи комплексен обект, който би успял да замени днешния затвор в София. През последните години министерството и ГДИН много успешно си партнират с правителството на Кралство Норвегия в рамките на т.нар. Норвежки финансов механизъм (НФМ).
Нашите норвежки колеги са много напред управленски, теоретично и практически по отношение на системата за изпълнение на наказанията. Стигнали са до убеждението, че най-силният фактор за нейното перспективно развитие са добре обучените служители. В Норвегия всички новопостъпили 2 години се обучават много интензивно и успешно в Колежа на тяхната Корекционна служба.
Днес ние не можем да си позволим такова времетраене на обучението на нашите служители по ред причини, включително ресурсни. Но сме амбицирани да направим всичко възможно за максимално подобряване на подготовката на новопостъпващите служители и след това да им гарантираме продължаващо и надграждащо обучение. Получаваме пълно разбиране и съдействие от норвежките си колеги. В края на януари министерството подписа договора за изпълнение на проект за изграждането на нов обучителен център на ГДИН. Предвижда се към него да бъде изграден и пилотен затвор, в който обучаваните служители ще реализират практическата си подготовка. Този затвор ще задава стандарти на сигурност и охрана, на битови условия, на ниво на възпитателна работа. Затворът ще бъде сравнително малък - за 400 лишени от свобода. Обучителният център и пилотният затвор да бъдат в обект – публична държавна собственост, стопанисван от ГДИН, в с. Самораново, близо до Дупница. Неслучайно сме избрали този имот - територията му е достатъчно голяма, там и в момента има общежитие от открит тип, което ползва част от парцела. Налични са неизползвани сгради в добро състояние, които могат след реконструкция да изпълняват помощни функции спрямо новото строителство.
- Има ли вариант самите лишени от свобода да участват в строителството?
- Има вариант да извършват помощни дейности като общи работници, но квалифицираната работа ще трябва да се извърши от професионалисти. Характерна черта на контингента затворници към момента е, че по-голямата част от тях са без образование, без професионална квалификация и трудови навици. Всички началници на затвори споделят, че сред лишените от свобода няма шлосери, дърводелци, електротехници, хора с друго средно специално образование. В един затвор такива специалисти са нужни, но ги няма. Но искам да подчертая изрично, че пилотният затвор в с. Самораново няма да бъде алтернатива на софийския. По замисъл неговият финансово осигурен капацитет не е достатъчен, за да може да го замести.
- Затворниците често твърдят в съда, че ги лишават от труд. Защо е така?
- Всички граждани имат право на труд. Въпреки това и сред свободните граждани има безработни. Конституцията не може автоматично да създаде пазарна икономика, която да осигури пълна заетост. Според Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) на лишените от свобода се осигурява подходяща работа. Каква подходяща работа да осигурим на човек, който не е ходил на училище и не може да свърши нищо с ръцете си? Това е едната част от проблема. Освен това само част от затворниците могат да се трудят извън затвора. Осигуряването на работа за останалите е трудно. Отминаха времената на социалистическа България, когато на територията на големи промишлени обекти са разкривани звена на затворническата система. На всички по-възрастни българи им е ясно защо има затворническо общежитие в “Кремиковци” - то някога е било източник на работна ръка за комбината. Но комбинат вече няма. Ние се опитваме да решаваме проблема, като сме във връзка с големите работодателски организации. На тях им липсва работна ръка, но квалифицирана.
- Условията в арестите станаха актуални с престоя там на Десислава Иванчева и посещението на омбудсмана тогава Мая Манолова. След това и други актуални обвиняеми разказваха за килиите си.
- Единият софийски арест - на ул. “Майор Векилски”, е в крило на затвора и там ситуацията е аналогична на описаната. Другият - на бул. “Г. М. Димитров”, е строен през 70-те години на миналия век. Архитектите и проектантите са замислили, а строителите - осъществили сграда, с висока степен на сигурност и охраняемост. Осигуряването на добри битови условия за задържаните явно е било поставено на втори план. Възпрепятствани сме да обезпечим достатъчно естествена дневна светлина, прилично място за разходка и др. Радикалното решение относно софийските арести е сходно с това на затвора - трябва нова сграда.
Има и друго, което обществото няма как да знае - за съжаление, и част от задържаните, и част от лишените от свобода съзнателно рушат всичко, което може да се счупи. Оттам идват други проблеми - трябва да се правят текущи ремонти. Това са финансови средства, обществени поръчки. Вандалските прояви се отразяват върху качеството на живот на лишените от свобода и на задържаните.
- Как решавате проблема с корупцията в затворите? Често се получават съобщения, че надзиратели са хванати да вкарват телефони и други забранени предмети.
- Една от специфичните особености на системата за изпълнение на наказанията е, че има широки възможности за корупция на ниско и средно равнище. Има и силна мотивация на този, който иска да корумпира. Съчетано с проблемите около набирането на нов изпълнителски персонал, отчетливо се засилват корупционните рискове. Спомням си, че през 2017 г. бях много учуден, че в системата за изпълнение на наказанията няма силна контролна структура. От няколко месеца в ГДИН функционира сектор “Вътрешна сигурност”. Сега сме в процес на кадровото му попълване. Служители на сектора ще има в централното управление на ГДИН и по места. Секторът вече има своите първи успехи в борбата срещу дребната и средната корупция, плод на доброто взаимодействие със специализираните полицейски структури, които работят в местата за лишаване от свобода.
- В концепцията за нова наказателна политика се казва, че в много случаи пробацията ще е по-ефективна от реалния престой в затвора. Защо?
- Създаването на тази концепция е успех за Министерството на правосъдието. Досега не съм срещнал сериозни критики по отношение на този програмен документ. Това означава, че той е добре обмислен и написан. В средите на специалистите по изпълнение на наказанията има пълен консенсус по въпроса, че краткосрочните лишавания от свобода са неефективни и дори вредни. Какво означава да осъдиш някого на 5-6 месеца затвор? Вадиш го от семейството, понякога това семейство се разрушава, човекът си губи работата. Социалните работници в местата за лишаване от свобода, които се занимават с възпитателна работа, не могат да проведат цялостен въздействащ процес с него за този кратък период. Трябва да се отчита негативното въздействие на другите лишени от свобода, в момента законодателството е такова, че в затворническите общежития има и рецидивисти. Когато се направи равносметка, излиза, че негативните ефекти от краткосрочното лишаване от свобода са повече от позитивните. Има широка европейска тенденция за по-активно прилагане на наказания извън лишаването от свобода. Визира се пробацията. В България тя е създадена преди доста години. Има структури в цялата страна с подготвени и опитни служители. Реално можем да предложим алтернатива на краткосрочното лишаване от свобода.
- Колко души в Европа лежат в затворите като процент на глава от населението и колко са у нас?
- В България има трайна тенденция за намаляване на броя на затворниците през последните 10 г. Между 2008 и 2018 г. броят им е намалял с близо 1/4 (24,9%). И за да не възникне съмнение в тази количествена информация, държа да отбележа, че това е по статистически данни на Съвета на Европа за положението в европейските затвори. В България лишените от свобода са под 100 на 100 000 жители, сиреч по-ниско от средното европейско ниво, което е малко над 100 на 100 000 жители. Радващо е, че броят на жените, лишени от свобода у нас, е доста под средното ниво за Европа.
- Казусът с предсрочното условно освобождаване на Джок Полфрийман продължава да интересува хората. Какво мислите за него 4 месеца след като напусна затвора?
- Веднага след огласяването на съдебното решение и ръководството на министерството, и затворническата администрация изказаха своето мнение. Продължаваме да смятаме, че съдебното решение не беше достатъчно мотивирано, че липсваха достатъчно доказателства за поправянето на условно освободения. В същото време почти веднага след освобождаването на Полфрийман среди, близки до него, започнаха да твърдят, че самата осъдителна присъда на гражданина на Австралийския съюз била неправилно постановена и че той бил убил в условията на самозащита. Тоест едва ли не се формулира тезата, че пред нас е съдебна грешка. За да има условно предсрочно освобождаване, трябва да е налице осъзната от престъпника вина. Съдът следва да е убеден, че в него се е реализирал някакъв морален катарзис и той се е поправил. Съдебната грешка предполага отсъствие на вина. Излиза, че Полфрийман и неговите защитници са говорили едно пред съда, а сега се говори друго. Ако те са били убедени, че присъдата е била неправилна, е следвало да търсят решение на проблема чрез други юридически средства, а не по пътя на условното предсрочно освобождаване.
- Той е председател на затворническо сдружение. Взаимодействате ли с него?
- ЗИНЗС дава право на органите по изпълнение на наказанията да си взаимодействат само с юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза. Сдружението, на което Полфрийман се води председател, е сдружение в частна полза. И това е обстоятелство, което съдът не отчете, когато го освобождаваше условно предсрочно. Освен това имам дълбоки съмнения относно фактическото съществуване на въпросното сдружение. Реален е един интернет сайт, който предвид демонстрирания там нелош български език не може да е списван от Полфрийман. Аз лично не съм виждал нито устав на сдружението, нито протоколи от общи събрания, нито списъци на членове. Още през 2017 г. поисках такава информация, тя ми беше мълчаливо отказана.
- Има ли интерес към обучителните и професионални курсове в затворите?
- Образованието и професионалното обучение в местата за лишаване от свобода са дейност, при която осъществяваме много добро взаимодействие с Министерството на образованието и науката (МОН), тъй като училищата в затворите са сегмент от националната образователна система. Те са структурна част от МОН, в тях се учи по общите за страната учебни програми, учителите не са служители на Министерството на правосъдието. В документите за завършено образование е отбелязано името на училището и съответния град, но няма информация, че учебното заведение е разположено на територията на затвор. С този документ всеки изтърпял присъдата си може да си потърси работа, без да се дава обяснение къде точно е завършил. Стремим се нивото на образование да е същото, както навън. Сред учителите и директорите има хора, които са превърнали работата в смисъл на живота си. Количествените показатели също са добри. Училища има във всички затвори. В образователната дейност за учебната 2019/20 година са включени 1070 лишени от свобода, т.е. всеки 6-и затворник е ученик. В средата на септември 2019 г. 124-ма са били първокласници. Най-голямото училище е в затвора в Стара Загора - 218 ученици, в София са 181, в женския затвор в Сливен - 66, в поправителния дом за непълнолетни младежи - 16 души (всички, тъй като за тях обучението е задължително).
В местата за лишаване от свобода се организират и много разностранни курсове за професионална подготовка. Това е задача и функция на Държавното предприятие Фонд “Затворно дело”. Най-голям интерес има към курсовете за заварчици. Немалко са и курсовете, свързани със селскостопанското производство.
- Имате приемен ден. По какви въпроси ви търсят хората?
- По най-различни, свързани с правосъдието, а и извън тази проблематика. За жалост, част от гражданите или не знаят, че в държавното управление на ниво зам.-министър има доста тясна специализация, или въпреки това смятат, че може да им се помогне. Моят ресор включва двете главни дирекции “Изпълнение на наказанията” и “Охрана”, както и защитата на интересите на България пред Европейския съд по правата на човека. Това е сравнително тясната сфера, в която мога да окажа компетентно съдействие. Хората, които са идвали да търсят съдействие по въпроси извън моята компетентност, съм насочвал към органи, които могат да им помогнат.
- Налага ли се често да охранявате застрашени магистрати? Кой ги пази?
- Главна дирекция “Охрана”(ГДО). Служителите охраняват съдилищата и други обекти на съдебната власт, осигуряват конвойната дейност, реализират екстрадициите, охраняват застрашени магистрати. Тази главна дирекция е по-малобройна от ГДИН и по силата на някакво стечение на обстоятелствата стои в сянката на другата главна дирекция, макар че всички граждани са виждали по улиците и пътищата автомобилите с надписи “Охрана на съдебната власт”.
През изминалата година 6-има съдии и прокурори, за чийто живот и здраве е имало някакви опасности, са били охранявани от ГДО. Последният случай е със съдия Райна Мартинова от Софийския градски съд, заплашена от човек, който е страна по гражданско дело. Лицето е събирало информация за личния живот на съдията, заплашвал я е. Тя ни информира и по съответния нормативен ред беше организирана охрана, която действа и до момента, независимо че лицето е вече под домашен арест. Особено неприятно е, че той си е позволил в рамките на съдебно заседание и пред други хора да говори за съдията по недопустим начин. Подобни прояви трябва енергично да се пресичат. Освен съдия Мартинова, в момента се охранява още една нейна колега. Разбира се, нашите охранителни ресурси са далеч по-скромни от тези на НСО, но се опитваме да компенсираме с упоритост и професионализъм.
- Електронните гривни вече се използват. Каква е равносметката за ефективността им?
- Бях ръководител на проекта по Оперативна програма “Добро управление”, благодарение на който беше реализирано електронното наблюдение и затова с удовлетворение мога да кажа, че работи успешно вече 10 месеца. За този период общо 96 души - осъдени на пробация и лица под “домашен арест” са били обект на електронното наблюдение. 59 души са подложени на този мониторинг - 43 са под домашен арест, 8 лишени от свобода са в общежитие от открит тип, на които е разрешено да нощуват извън неговата територия, и спрямо 8 има различни пробационни мерки.
Няма случаи на лица, които са се опитали да премахнат т. нар. гривна. Имаме обаче технически проблеми, свързани с недоброто сателитно покритие на част от територията на страната. Това е реален проблем пред системата за електронно наблюдение, тъй като част от устройствата ползват сателитна връзка с контролния център. Електронното наблюдение има голям потенциал за развитие. Основната причина е, че то развива самоконтрола у съответното лице. Кара го да си налага сам ограничения, да си припомня, че при нарушение на условията на електронното наблюдение съдът ще му замени мярката с лишаване от свобода.
- През миналата година ваши служители доведоха доста екстрадирани обвиняеми от чужбина. Повече “внасяме” или “изнасяме” издирвани, обвиняеми и осъдени?
- За 2019 г. изпълнените преписки от други държави за България са за 262-ма души, доведени в България по въздушен и сухоземен път. 37 са минали ГКПП на сухоземна и речна граница, всички други са преминали през летище София. От България за други държави са изведени 173-ма, със 100 по-малко от доведените. Обикновено в предишни години е имало паритет. Средно за 1 година общо изпълнените преписки са за около 500 души.
- Мит ли е, че има ВИП стаи?
- За съжаление, в миналото е имало единични случаи, при които са били правени опити на отделни затворници да се осигурят много по-добри битови условия. За подобни деяния ръководни служители са понесли дисциплинарна отговорност. В момента реално по-добри условия има в най-скоро ремонтираните помещения. И това е следствие от технологията на реконструкциите в затворите и арестите – практически липсва възможност целият обект да се ремонтира наведнъж. Лишените от свобода или задържаните се разместват, освобождават се отделни крила или етажи и в тях се правят подобренията. Колкото по-скоро е бил ремонтът, толкова по-малка е последващата амортизация и повреди, толкова са по-добри реалните условия.