Слухове превръщат вируса в Торбалан за възрастни, манипулират хората до инстинкт на хамстери
Травмата от свръхусилването на заплахите може да продължи дори след кризата, но особено податливи са децата, казва доц. Михаил Околийски - експерт в офиса на СЗО в България
- Вие не сте в офиса, доц. Околийски, затова ви търся по телефона. Къде ви намирам?
- Работя от дома си, тъй като пътувах в командировка до Швейцария миналата седмица, а там вече има случаи на коронавирус. В понеделник се наложи да се включа в спешно извънредно заседание в УНИЦЕФ по повод мигрантската криза, но при спазване на стриктен етикет – без ръкуване и далече от всички останали участници.
Нямам симптоми и не съм влизал в контакт с хора със заболяване, но винаги е по-добре да се предприемат превантивни мерки, независимо че в повечето случаи после става ясно, че са били излишни. Винаги е за предпочитане да се поддържат разумните самоограничителни мероприятия за избягване на епидемиологичните рискове.
- Препоръчвате ли човек да си наложи сам ограничения след пътуване зад граница, въпреки че няма признаци на заболяване или рискови контакти?
- Ако не се налага карантина по препоръка на здравните власти, всеки решава индивидуално. Но особено след пътуване в страни с по-голямо разпространение на коронавирус като Китай, Южна Корея, Иран и Италия подобни мерки не са излишни.
Основното разпространение е чрез кашляне, кихане и по-близък контакт с болни, но има и малък процент хора, които нямат симптоми, но въпреки това пренасят вируса. Около този на пръв поглед нелогичен, а всъщност срещащ се и при грипа и други вирусни заболявания факт витаят всевъзможни тълкувания и митове.
Страховете се експлоатират като плодородна почва за различни интереси. Внушава се на хората например, че непрекъснато трябва да се ослушват за информация и да “дебнат” за новини по всички канали, за да са “в час” с последните данни, а това ги държи в ненужна постоянна тревожност.
На заседанието, на което бях в Женева, даже се препоръча човек да избягва подобно преинформиране. Пренасищането с информация има обратен ефект, особено за уязвимите групи.
- Кои хора причислявате към тази категория?
- Това са на първо място хора над 65 г., които се разпознават като рискова група за висока смъртност от коронавирус, децата и хората с увреждания. При всички тях вече се забелязва фиксиране върху темата, непрекъснато проверяване дали не се е появила “най-нова информация” за болен в България, или да е тръгнало цунами от градски легенди за запасяване с маски, храни, лекарства.
Действията за подтикване към подобна зависимост в крайна сметка водят до тревожност и депресивни симптоми, а те от своя страна при продължително въздействие без разтоварване на стреса са фактор за повишаване на кръвното налягане и свързания с него риск от инфаркти и инсулти.
Препоръката на СЗО е хората да предприемат и своеобразна информационна карантина през по-голямата част от времето си. Достатъчно е веднъж на ден да се осведомяват за ситуацията в страната, и то от отговорните източници и коректните медии, които дават достоверна информация. Така ще си спестят безпокойствието и усилията “да засичат” новините от различните канали. И най-важното, ще се предпазят от спекулации и провокиране на паника от предстоящ епидемичен ужас и дефицити.
- Вие не се ли запасихте с маски?
- Положението не е за шега, хората наистина се вкарват в заблуждение от незнание или може би умишлено. СЗО се опитва да обясни, че носенето на маски от здрави хора в обществото е безсмислено.
Те нямат голям принос за предпазването. Човек ги намества непрекъснато и ги компрометира. А в същото време е изпълнен с измамно чувство за сигурност. Такава квазигаранция е предпоставка за поемане на повече рискове като оживени контакти с много хора и пропускане на миенето на ръцете. Когато няма достъп до вода и сапун, всички дезинфектанти с над 70% спирт са гарантирано ефикасни.
- Те обаче също започват да се изчерпват подобно на маските и трайните храни. Възможно ли е това ненормално запасяване наистина да доведе до тежки дефицити и тези, които са проявили здрав разум сега, да нямат повод да се смеят последни?
- Подклаждането на митовете, че животът спира - стоим си вкъщи в очакване вирусът да изчезне и трябва да сме готови да оцелеем, породи друг голям мит. Дали е плод на ирационални страхове, или някой има интерес от дефицити и спекула, е трудно да се прецени. Запасяването като хамстери е едно от лицата на паниката. Особено неморално е възрастни хора с малки доходи да се манипулират да си дадат накуп парите за покупки, които може изобщо да не им потрябват. Абсурдно е. В Швейцария, откъдето се прибрах, няма празни щандове, не се предлагат маски на спекулативни цени, нито хората носят маски – животът тече както преди коронавируса.
- Препоръката на кризисния щаб да се отменя събирането на хора дори по повод националния празник показва решителност, която изненада много хора. Вие като представител на СЗО как оценявате мярката?
- Уместна е. В момент като сегашния е добре да не се скупчваме на големи групи, да се поизолираме малко. Не само заради коронавируса, а и заради продължаващия сезонен грип, който взема много жертви всяка година.
- Напомнянето има логика, но е малко преувеличено, по-скоро прилича на похват за управление на кризи. СЗО разпространява ли за вътрешна употреба съвети за контрол на паниката?
- Да, но те не са тайни, а целенасочена политика. Обществото има интерес от надмогване на ирационалните страхове. На срещата в Женева се обсъждаше как да се справяме със стреса при евентуални епидемии в държавите, защото при разпространяване на манипулативна информация човек може да се почувства разтревожен, объркан, ядосан.
- Каква е рецептата?
- Рационалното е човек да игнорира фейк новините, а да се осведомява от доказано надеждни източници и лидери на мнение, в които има доверие. Добра идея е да се менажират непродуктивните емоции, а да се увеличат усилията и за по-здравословен начин на живот. Също и да се общува и да се оказва подкрепа на уязвимите членове на семейството. Грижата за възрастните хора е първото, което идва наум. Но понякога се забравя, че и децата може да бъдат дълбоко разтърсени от тревожните послания в обществото и реакциите на родителите им. Във въображението на подрастващите лесно може да оживеят страхове с неблагоприятни последици като тревожност, възбуда, може да се върнат назад в развитието си и например да започнат да се напишкват нощем. Травмите от свръхусилването на заплахите може да продължат за всеки човек дори след преминаването на кризата и стреса, но особено податливи са децата. Разбира се, не е достатъчно само да се каже: няма страшно, не бой се.
- Какво ще подскажете на родителите?
- Може под формата на викторини да се излагат рационални и полезни знания за заболяванията и предпазването от тях; за коронавируса конкретно да се формира вярна представа и да се отговори на въпросите на децата си; под формата на игри и семейни “състезания” да се затвърдят навиците за миене на ръцете и спазване на противоепидемичния етикет. Когато съветите се вплетат в играта, децата не ги приемат като скучен дидактизъм. Игровата форма едновременно насочва вниманието към важните неща и предизвикателството, което в момента произтича от тях, но ги изчиства от страховития ефект на Торбалан, с когото може да бъдат манипулирани дори възрастните.
- Кои други групи се нуждаят от подкрепа в момента?
- Вторачени в индивидуалните усилия да се предпазим, често забравяме, че медицинската общност е подложена на професионално изпитание от момента на превенцията, а при евентуална епидемия тази общност е застрашена от свръхизтощение и бърнаут. Колегите от районните здравни инспекции край границите вече работят на график 24 часа 7 дни в седмицата, а се чуват всякакви реакции, включително дали това е достатъчно като държавна политика. Не се отчита, че това е най-видимата част. Универсално правило е, че винаги може да се направи още нещо над вече стореното. Но това, което вършат в момента националният кризисен щаб и колегите по места на границите и в болниците, е достойно за уважение. Това, че до момента няма случай на коронавирус у нас, не се дължи на прословутия български късмет, а вероятно и на усилията на много хора, които знаят какво и как да правят. Отсрочката дава възможност по-добре да се организира системата за евентуална поява на болни. Същевременно тя дава възможност рискът да се отмести към по-топлото време, когато според инфекционистите температурите ще ограничават виталността на вируса.
- Кои са важните тактики, които ще ни направят по-адекватни на ситуацията в момента?
- Няколко прости правила имат доказан ефект:
4 Най-здравомислещите в семейството проактивно да подкрепят близките си срещу нерационалните страхове и опитите манипулативно да се ескалира паника.
4 Да се спазват стриктно правилата за лична хигиена и да имаме отговорност към общественото здраве, ако теоретично може да сме били в контакт със заразени или се чувстваме несъвсем здрави
4 Да не атакуваме личните лекари за щяло и нещяло и да изтощаваме спешните отделения, когато няма нужда от болнична карантина, а преценката да се прави от специалист, с когото първо да се обсъди по телефона какви мероприятия са необходими
4 Да не се поддаваме на провокации и да развиваме хамстерския синдром да се презапасяваме с храни и на практика сами да пораждаме дефицити и спекула, защото по този начин харчим ненужно пари в интерес на тези, които евентуално са имали цел да експлоатират страховете с цел търговски или политически интереси.
4 Да се следват препоръките на кризисния щаб, за да се ограничат рисковете и да не се стигне до пандемия. Българските лекари имат авторитет на добре подготвени и трябва да им имаме доверие.
- СЗО се въздържа от обявяване на пандемия, ако това се случи, какво ще се промени?
- В момента мерките са според здравните правила на СЗО. При евентуална пандемия страните ще имат още по-широк мандат да ограничават пътувания по собствена преценка. Но на практика животът на хората няма да се промени съществено. Ще се увеличат ангажиментите на държавите. Ще се наложи вероятно прелокиране на специалисти и болнични мощности, генериране на целеви бюджети и насочването им към превенция и лечение. За гражданите нищо няма да се промени.
- Държавите ще бъдат ли подпомогнати чрез преразпределяне на международни фондове за справяне с кризи?
- Най-вече националните бюджети ще понесат тежестта, но при сериозна криза се предвижда помощ и чрез ЕС. Сега от фондовете на общността за различни мерки са отделени 230 млн. евро. При ескалация на епидемиите до пандемия вероятно ще се насочат още средства.
- Много социално отговорни компании вече се включват в превенцията не само с осигуряване на дезинфектанти и хигиенни средства на място, а и чрез опция за работа от дома, това официална препоръка ли е?
- СЗО изготви подробни съвети за работодателите за ограничаване на риска от разпространение на вируса. Сред тях е и моделът хоум офис - работа от вкъщи. Ако е възможно човек да работи от дома, това е по-благоприятно, отколкото да се пренебрегва нуждата от карантина след пътуване до рискови дестинации или човекът да чувства несигурност за доходите си и въпреки евентуално неразположение да е сред колегите си и да разпространи заболяване. При последния вариант компанията може да се окаже в един момент без персонал, защото всички ще са в болнични, вместо един или няколко души да са работили 2 седмици или колкото се налага от дома.
- Като специалист по общественото и в частност на психичното здраве какво бихте искали да напомните?
- Няма по-подходящ момент хората да се ориентират приоритетно към близките си - да прекарват повече време с тях, да си говорят с възрастните родители и децата, за да “заземяват” пресилените страхове. Съхраняващо за психиката е също да запазят рутината на действията си. Но в същото време да не контактуват ексцесивно с непознати хора, да избягват масови събирания и да отложат пътувания до рискови страни, да бъдат отговорни към личната и обществената хигиена и поведение при съмнение за заболяване. Особено важно е да се помни, че над 80-85% от заразените се справят лесно с коронавируса.
ВИЗИТКА
- Завършил е социална терапия през 1995 г. в Хумболтовия университет в Берлин, а през 1998 г. получава докторска степен от същия университет
- От 1998 г. е експерт в направление “Психично здраве” към Националния център по обществено здраве и анализи и за Световната здравна организация
- Автор е на доклади и семинари в страни от Европа, Азия и САЩ. Има публикации в български и международни научни списания и в Международната енциклопедия по сексология
- Преподава сексология и репродуктивно здраве в Югозападния университет