Превозвачи: Преминаването през Сърбия е два пъти по-скъпо, отколкото през България (Обзор)
36-годишният турски гражданин Али е един от първите, преминали на българска територия при ГКПП Калотина с тежкотоварен камион в ранните часове на 1 март, когато стартира толсистемата.
След като мина паспортна проверка, за около 3-4 минути Али си извади сам от терминал маршрутна карта за возилото си - 12-тонен MAN. За неговата кола, която е с категория ЕВРО 5 и е с пет оси,
разстоянието от
Калотина до
ГКПП Капитан
Андреево
струва 39,98 лв.,
които той плати с банкова карта.
“20 евро за преминаването на почти цяла България”, пресметна Али. И споделя, че до миналата седмица това му е струвало 12 евро за същия камион, когато у нас все още важаха винетките. Той е преминал в събота срещу неделя през Сърбия, в която е влязъл от Хърватия, и това му е струвало 40 евро, а разстоянието е почти същото. Затова и не изглежда кой знае колко недоволен.
Неговите колеги също предпочитат да платят с карта, избирайки си маршрута от терминала, който дава възможност за работа и с турски език.
В бранша на международните превозвачи отдавна се знае, че България въвежда толтакси от 1 март 2020 г., и никой от шофьорите не изглежда нито учуден, нито недоволен. Вероятно и заради неделния ден няма особено голям трафик и откъм сръбската страна не се натрупва опашка, по-голяма от петдесетина метра.
Единственото, за което питат чуждите шофьори, е
кога ще могат
да ползват
бордови
устройства
и откъде могат да си ги вземат.
Оказва се, че всяка страна, през която преминават, ползва различен тип устройства. На стъклото на тира на Али например има 6 различни стикера, които указват, че в кабината има 6 различни бордови устройства. С тях засичането на това откъде преминава камионът става автоматично и плащането на таксите става накрая. При маршрутните карти има едно сравнително неудобство: водачът трябва да посочи през кои точки възнамерява да премине и трябва строго да спазва маршрута, за който е платил, като трябва да пресметне дори времето за евентуална почивка.
В България вече са доставени около 15 хиляди бордови устройства, каза зам. регионалният министър Николай Нанков. Около 13 500 от тях са били активирани веднага след 5 часа сутринта на 1 март, което показва, че водачите предпочитат този тип на отчитане. Третият начин за отчитане на преминатото разстояние е с GPS тракери.
Заради липсата на готовност за доставяне и монтиране на техниката в четвъртък премиерът Бойко Борисов даде
гратисен срок
до 27 март,
в който превозвачите трябва да се снабдят с предпочитаното от тях устройство. Дотогава те могат да си купуват маршрутни карти, което става на същите места, от които досега са си купували винетки - от сайта БГТол и от стотици терминали по бензиностанциите и ГКПП-тата.
От 5 часа, когато бе официално пусната, до 9 часа вчера толсистемата е издала към 2700 маршрутни карти. Към 10 часа издадените карти вече бяха 3200. Според члена на управителния съвет на Агенция “Пътна инфраструктура” проф. Олег Асенов, който заедно с Нанков провери рано сутринта ГКПП Калотина, това натоварване е типично за неделен ден.
“Толсистемата
работи
перфектно
В нашата фирма снощи успяхме да монтираме 92 бордови устройства и в момента имам възможност в реално време да следя на сайта на толсистемата натрупваните до момента пътни такси”, каза пред “24 часа” Илиян Филипов, шеф на една от най-големите фирми за превози у нас - ПИМК. Тя има около 1500 камиона, като и досега те са били снабдени с GPS устройства и вътрешнофирмена система за проследяване. “Но разликата сега е, че виждам и
изчислявам в
реално време
дължимите
пътни такси
Мисля, че най-късно до седмица-две ще успеем да снабдим и останалите ни камиони с бордови устройства”, каза той.
Размерът на толтаксите, с които стартира системата, е с около 40% по-нисък от първоначално предложения, като има и разлика в обхвата на пътищата, за които се дължат толтакси: вместо 10 хиляди те са към 3 хиляди километра. До компромиса се стигна след среща на превозвачите с премиера през януари. Тогава бе сключено джентълменско споразумение първите три месеца да се работи с тези такси, а ако те не дадат възможност да се събират 450 млн. лв. на годишна база, след 27 юни да се преразгледат и евентуално да се увеличат.
Училищните автобуси да не плащат толтакси
Училищните автобуси, които преминават през магистрали и толсистемата, да не плащат такси и винетки или те да бъдат поети от държавата. Такова предложение ще направи организацията на директорите до Министерския съвет, обяви във фейсбук профила си директорът на 119-о училище Диян Стаматов.
В бюджетите на образователните институции финансовият ресурс е от около 3000-4000 лв. за поддръжка на автобусите, в това число и за винетки и толтакси. За един автобус годишно обаче щели да са нужни 1000 лв. за този вид такси, изчислява Стаматов.
От организацията ще предложат още и на местата, където автобусите се стопанисват от общините, таксите да се поемат от бюджета на градската управа.