Еврокомисарка: Надявам се скоро всички европейци, включително българите, да пътуват без визи в САЩ
Страните - членки на ЕС, трябва да поемат част от бежанците в Гърция, казва Илва Йохансон - европейски комисар с ресор вътрешни работи в екипа на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от 1 декември 2019 г.
-Комисар Йохансон, имате за задача да разработите нов Европейски пакт за миграцията и убежището. Как ще изглежда той и в какви срокове очаквате да е готово предложението на Европейската комисия?
- Как точно ще изглежда новият пакт, зависи от диалога, който водя със страните - членки на ЕС. С представители на България предстои да се срещна в понеделник. Засега мисля, че е необходимо да се фокусираме върху отношенията ни с трети страни, за да успеем да се справим с миграцията по подреден начин. Важно е да сме по-добри в защитата на нашите граници и да сме по-ефективни. Всяка страна от ЕС има различни приоритети както относно граничните процедури, така и за механизмите за солидарност. Това са въпросите, които ми предстои да обсъждам, включително и с българското правителство, преди да мога да стигна до конкретни заключения.
Надявам се да мога
да представя пакта за
миграцията тази пролет,
но това зависи и от подкрепата, която ще получа от членките на ЕС. Важно е да деескалираме дебата за миграцията и да постигнем компромис, който да е приемлив за всички страни-членки на ЕС.
- По оценки на ООН нови 900 000 души са напуснали Северозападна Сирия от началото на декември заради подновените военни действия. Често те се обръщат за убежище към Турция. Очаквате ли Анкара да поиска още пари от ЕС, за да се справи с кризата?
- Необходимо е да продължим да си сътрудничим с Турция за депортирането на хората, които страната приютява. От всички държави в света Турция е тази, която е домакин на най-голям брой бежанци. Ние ги подкрепяме с голяма сума пари. По мое мнение е важно да продължим съвместната си работа и да поддържаме диалога с Турция по проблемите с миграцията. Продължаваме да разчитаме на Анкара да подкрепя бежанците на турска територия.
- Достатъчни ли са мерките, които България взема за опазване на най-тежката сухопътна външна граница на ЕС - тази с Турция, и възнамерява ли ЕК да прави независима оценка на резултата, който те имат?
- Когато говорим за защитата на нашите външни граници, мисля, че страните членки вършат много добра работа. Европейската комисия вече направи предложение да развием “Фронтекс” (Европейската агенция за гранична и брегова охрана - б.а.) чрез постоянен корпус от 10 000 души. Според нас това е необходимо, за да помогнем на страните да опазват външните граници на ЕС по ефикасен начин.
Дали мерките са
достатъчни? И да, и не
Много неща са направени от членките на ЕС, но смятаме, че те се нуждаят от повече подкрепа. Затова е важно да развием “Фронтекс”. Подкрепа чрез допълнителните служители на агенцията ще бъде оказвана на всяка страна, която заяви, че има нужда от такава.
- Каква подкрепа оказва Европейската комисия на Гърция, за да се справи с пренаселените центрове за мигранти?
- Неприемливо тежка е ситуацията с условията на живот в центровете за мигранти на някои от гръцките острови. По тази причина Европейската комисия помага на Гърция с извънредно много пари - за миграция
никога преди не са били
отделяни толкова големи
суми, колкото се отпускат
сега на Гърция.
Готови сме да продължим да подкрепяме страната. Знаем, че в момента гръцкото правителство работи за това да промени ситуацията и да построи нови и по-модерни съоръжения за бежанците. Силно се надявам, че останалите страни членки ще откликнат на молбата на Гърция за преместване на част от хората, особено на непридружените деца. Това значително ще облекчи тежестта, което поема Атина.
- ЕС планира да установи хуманитарни коридори. Какъв ще бъде маршрутът им?
- Това е една от темите, които обсъждаме в момента в рамките на преговорите относно новия пакт за миграцията и убежището. Наскоро дори използвахме т.нар. хуманитарни коридори, за да помогнем на бежанци, блокирани в Либия, да напуснат страната през Нигер или Руанда. След това те бяха преселени в други държави. Това е един от добрите начини да помагаме на бежанци, попаднали в неприемливи ситуации.
- Докъде стигнаха усилията на ЕК да се пребори за падане на американските визи за всички европейски граждани, включително за българите?
- Този въпрос е в процес на развитие. САЩ все още не са уеднаквили визовите си изисквания за гражданите на всички страни членки. Това е нещо, което ние не можем да приемем. Затова продължаваме да водим диалог със САЩ по въпроса. За щастие, Полша вече е включена във визовото споразумение между ЕС и САЩ. Силно се надявам скоро всички членки на ЕС, включително България, да бъдат част от безвизовото пътуване, защото трябва да бъдем заедно като съюз.
- През последните години общо 6 държави от ЕС (Швеция, Дания, Австрия, Германия, Унгария, Словения - б.а.) затвориха границите си. Какво е бъдещето на Шенгенското пространство и защо България продължава да не е част от него, въпреки че е изпълнила всички технически критерии?
- Шенген е много важно постижение на ЕС. Аз съм силно обезпокоена от факта, че тези 6 страни членки въведоха вътрешни гранични проверки, удължавайки тяхното действие година след година. Да се върнем към напълно функциониращо Шенгенско пространство е един от приоритетните въпроси за мен и за Европейската комисия. Това е проблем, по който водим активен диалог със страните членки паралелно с преговорите по бъдещия пакт за миграцията и убежището. Надявам се България да бъде част от Шенген възможно най-скоро. Както е известно, ЕК вече даде своята оценка, че България е изпълнила критериите и трябва да е пълноценен член на Шенгенското пространство. Окончателното решение сега е в ръцете на Съвета.
- С какви темпове ще се развие въвеждането на 5G мрежите в ЕС? Какви опасности може да крие новата технология?
- Новата технология ни предоставя много възможности, с които ще можем да модернизираме методите си по много по-добър и ефективен начин. Но винаги трябва да сме наясно, че технологията може също така да бъде използвана и за други цели. Ние
не трябва да сме зависими
от трети страни, които
не спазват напълно
демократичните правила
Затова темата за развитието на 5G мрежите е чувствителна. Трябва да се вземат под внимание сериозните рискове, които това крие, включително в сферата на сигурността. Мисля, че препоръките, които направи Европейската комисия преди няколко седмици, бяха добри.
- Планирате да представите нов Европейски дневен ред относно наркотиците. Какво да очакваме?
- Целта ми с новата стратегия за наркотиците е основно да пресечем финансовите приходи, които дрогата носи на организираната престъпност. Наркобизнесът представлява опасност за индивидите, семействата и обществата, но също така е метод за финансиране на дейността на организираните престъпници. Затова мисля, че е много важно да отрежем техните финансови източници.
- Как планира ЕК да се бори с терористичното съдържание онлайн? Ще бъдат ли задължени световните интернет гиганти да се съобразяват с европейските изисквания?
- Да, категорично. Европейската комисия направи законодателно предложение, което да принуди компаниите да свалят терористичното съдържание онлайн в рамките на 1 час. Надявам се този законопроект да бъде одобрен. Някои правителства имат известни притеснения към момента. Тристранните преговори между институциите на ЕС продължават. Надявам се да успеем да убедим правителствата, че е необходимо да имаме достатъчно ефективни инструменти, с които да сваляме незаконното съдържание онлайн.
--------------------------------------------
CV
l Илва Йохансон е европейски комисар с ресор вътрешни работи в екипа на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от 1 декември 2019 г.
l Министър на заетостта и интеграцията в Швеция в периода 2014-2019 г.
l От 2006 до 2014 г. е депутатка в шведския парламент
l Илва Йохансон заема длъжността министър на здравеопазването и грижите за възрастните хора от 2004 до 2006 г., както и министър на училищата в периода 1994 - 1998 г.
l През 1988 г. завършва Лундския университет в Швеция. Работи като учителка по математика, физика и химия
Илва Йохансон, европейски комисар по въпросите на вътрешните работи: