Художникът Филип Колбер: В изкуството трябва да има предизвикателство, иначе то ще е само декорация

22.02.2020 03:00 Цветелина Шенева
Колбер беше в София да представи първата си изложба у нас. СНИМКИ: РУМЯНА ТОНЕВА
Филип Колбер в галерия "Структура", където е показана изложбата му "Лобстер Ленд"

Наричаният Кръщелник на Анди Уорхол откри за първи път изложба у нас

Филип Колбер е роден през 1979 г. в Пърт, Шотландия. Завършва философия в Университета на Сейнт Андрюс - най-стария университет в Шотландия, където сред колегите му е и принц Уилям.

Колбер е световноизвестен художник, който работи в областта на живописта, скулптурата, модата и дизайна. Базиран е в Лондон. Често го наричат Кръщелника на Анди Уорхол. На кръстопътя между попарта, сюрреализма и дълбокото познаване на историята на изкуството, произведенията му са оригинален коментар на страховете в днешния ден като пристрастеността към социалните медии, промените в климата и заплахата от ядрена война. Всичко това той представя с интересни сюжети, които за пръв път бяха показани и у нас - в галерия “Структура”.

Един от любимите герои на художника е гигантският лобстер, превърнал се в негово алтер его. Изложбата на Колбер, която ще е в София до 28 март, се казва “Лобстер Ленд”. Тя гостува у нас с подкрепата на “Виваком”.

- Сигурно ви е омръзнал този въпрос, но защо лобстер, г-н Колбер?

- Знаете ли, ако ми омръзне този въпрос, това би означавало, че ми е писнало от мен самия - все пак аз съм Човека лобстер. Той е моето артистично аз. Причината да стана Човека лобстер е в това, че символизмът винаги ме е вдъхновявал. А за мен лобстерът е бил символ на сюрреализма. Творци като Салвадор Дали са използвали фигурата на лобстера в много от произведенията си. Той е присъствал в картини и от XVII и XVIII век, така че има доста препратки към него назад в историята. Лобстерът е отчетлива фигура в сюрреализма.

Аз станах човека лобстер, защото исках да пренеса идеята на сюрреализма в истинския живот.

- Защо нарекохте изложбата си “Лобстер Ленд”?

- Ролята на един художник е да преоткрие възможностите на изкуството. Това е най-хубавото нещо на това да живееш в днешно време - човек може да промени понятието на това какво е изкуство, както и да премине границите на това, което се смята за изкуство. Аз искам да направя свят за моя лобстер - затова е и “Лобстер Ленд”. Това е моят артистичен свят, мястото, в което мога да правя своите артистични научни изследвания, където да играя с границите на реалността и на въображението спокойно.

- Казвате, че самият вие не се стремите изкуството ви да бъде признато. Защо?

- За мен най-важното е един човек на изкуството да може да общува с другите, да се фокусира върху своята работа, върху теорията си, върху това да остане верен на себе си, на своята философия и енергия. Важно е да следваш своите инстинкти, а не тълпата, както е в модата - да правиш това, което всички останали правят и очакват да правиш. Тогава артистът би станал много ограничен. Да, човекът на изкуството има нужда от предизвикателства, от подкрепа, но колкото по-верен е на своята същност, толкова по-голяма е вероятността да получи така или иначе подкрепа.

Има толкова много художници по света, но кое ги прави ценни и значими? И в този въпрос не влагам финансови измерения. Важно е, ако творбите им са оригинални и са направени със страст, ако са верни на вижданията на твореца.

- Завършили сте философия. До каква степен тя повлиява на работата ви?

- За мен философията дава едно овластяване. Когато бях тийнейджър, не бях много по науките, не се справях кой знае колко добре в училище. Но когато осъзнах, че искам да уча философия, тя ми помогна да разбера, че мога да контролирам живота си, да се вгледам в себе си и да видя, че всичко е възможно. Тя ми помогна да осъзная, че решенията,

изборите, които

правим,

самоосъзнаването

е това, което

определя хората

По някакъв начин с достатъчно вяра можем да променим всичко. Вярвам в това. Затова философията може да овластява хората.

Вярвам в индивидуализма, в ценността на всеки човек. Вярвам, че всеки може да стане такъв, какъвто иска да бъде, ако вярва достатъчно в това.

- Наистина ли сте учили в същия университет с принц Уилям, познавате ли го?

- Да, така е. Не го познавам добре, макар да съм го срещал няколко пъти.

- Какъв човек е той?

- Изглежда мил, свенлив човек. Той е по-малък от мен, виждали сме се само няколко пъти. Не мога да кажа много за него, освен че изглежда свестен човек.

- Защо не избрахте образование в сферата на изкуствата?

- Цял живот съм чел за изкуствата. Винаги ми е била интересна историята на изкуството, но за мен философията беше по-вълнуваща за следване. Тя е за това как възприемаме света, а това изчерпва всичко. Философията е по-важна в изкуството от рисуването. Така че не виждах особена причина да уча изкуство. Човек може да учи изкуство, без да следва в колеж.

- Съпругата ви също е човек на изкуството. Сътрудничите ли си?

- Да, помагаме си - и двамата разбираме предизвикателствата в работата ни. Но и двамата се занимаваме с различни неща. Да, понякога си сътрудничим по някои проекти, но нямаме нещо специално общо. Имаме деца - родителството е нещото, по което най-често си сътрудничим.

- Колко деца имате?

- Две - на 4 и на 2 г.

- Харесват ли те вашите произведения?

- Да, макар дъщеря ми да харесва еднорозите повече от лобстерите, а синът ми да предпочита динозаврите. За тях лобстерът е на второ място. (Смее се.)

- Изкуството трябва ли да е красиво?

- Да, но не е задължително. Красотата може да се приема различно. Но в конвенционалния смисъл не е задължително. Аз харесвам изкуството, което предизвиква. Чистата красота за мен е в интериорния дизайн, в декорирането на къщи. Но човекът не може да победи природата в създаването на красота. Тя дава най-дълбоката и истинска красота.

Да,

изкуството може да е

красиво. Но за мен

то задължително

трябва да провокира

публиката, да я кара да си задава въпроси, да я кара да се чувства леко неудобно. В изкуството трябва да има някакво предизвикателство, иначе то е само една декорация.

- Какво ни разкриват вашите картини?

- Диалог с историята, философски поглед към възможностите на рисуването - използвам много препратки към различни философски идеи от миналото, както и към художници, които са станали икони. Опитвам се да показвам този диалог по свой начин.

Днес изкуството се консумира по начина, който напълно определя самото изкуство. Изкуството е напълно консуматорско, дори и да се разграничава от системата. Но според мен демократичното консуматорство е една голяма утопия. Идеята е да даваш на повече хора достъп до нещо - качеството му може да не е добро, но мечтата за всеки се е сбъднала. Така се стига до по-голямата консумация днес от когато и да е било. Това е голямата утопия, но в същото време и проблематичната идея. Това очевидно унищожава планетата.

Сложно е да живееш в реалността днес. Ние сме като летяща в Космоса скала, която изгаря по пътя си. Така сме се устремили към самоунищожението. Но все още трябва да вярваме в идеалите си, да вървим напред по оптимистичен начин. Защото това е ключът към живота според мен - никога да не смъкваш флага на оптимизма.

- Вкарвате Ван Гог по анцуг, заобиколен от емоджита, в едно от платната си. Защо точно емоджита?

- Те са част от съвременния език.

Тези картини се

опитват да уловят

реализма на

съвременния живот

- пренасищането, свръхконсумацията, свръхпроизводството. Аз се опитвам да покажа в картините си системите, които влияят на съвременната култура, без да заемам едната от двете крайности на популизма или либерализма. Но в същото време се опитвам да улавям динамиката между различните играчи, защото в крайна сметка животът е много сложен. Освен това динамиката на крайното разделение може да е много опасна сама по себе си.

Опитвам се да изследвам свръхконсумацията, езика и глобализацията по положителен, а не отрицателен начин. Със сигурност има много позитивна страна, много демократична, в която аз все още вярвам. Онзи предвестник на утопичните идеали, демократизацията на изкуството, информационна свобода и интернет. В същото време има и много тъмна страна, оказваща влияние на ефективността в политиката на много места по света. Тази битка между светлината и тъмнината, между доброто и злото може да се види в моите картини.

- Харесва ли ви в страната ни? Какво знаете за българското изкуство?

- Да, всички са много приятелски настроени. Не знам много за вашите художници, но съм чел доста за историята ви - за революциите, за комунистическия период. Страната ви има необикновена, богата история. Имате интересна култура - тя отразява как сте минали през различните промени в историята си.

 

 

Други от Мнения

Пречупване на тренда - ниските лихви спряха растежа на милионерските влогове

Вземащите кредит трябва да се съобразят с новата тенденция - лихвите ще се покачват Хората изчакват да видят докъде ще спаднат цените, за да получат по-изгодни сделки БНБ публикува редовната

Красен Станчев: Бъдещият кабинет не е на ротацията, щафета е - трябва да бъде разписано какво поема първият и какво предава

Обедняване и апокалипсис няма! Всички - без семействата с повече деца и част от пенсионерите, са по-добре в последните 2 г., казва икономистът - Държава пред катастрофа, икономика пред рецесия

Президентът си е основал звукозаписна компания и от там сега ще излязат редица нови хитове

Няколко коментара на извънредната и налудничаво динамична политическа обстановка: 1. “Да, България” винаги е била категорична, че експертният състав на правителството е това

Кабинет на ПП-ДБ само с техни министри не им дава по-добри възможности

Партиите - участнички в споразумението за излъчване на правителство от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ са заинтересовани да постигнат балансирано представителство в предстоящия кабинет

“Букър” тежи, колкото и да ръкопляскате или да хулите

Радвам се за Георги Господинов. Книга, писана на езика свещен, достигна до световно признание. Интересни са ми тези, които обругават, без да са чели Може би думата награда иде от това, че някой

>