Партията като изход от фалит
На трима мълвата вещае славно бъдеще, но само ако излязат на партийната сцена - Мая Манолова, Слави Трифонов и Румен Радев
Веднъж, беше отдавна, останах силно изненадана от назначаването на един министър. Дотогава го бях възприемала като мастит бизнесмен с ролекс, шофьор и всички богаташки салтанати, демонстрираше неутралитет, капацитет и просперитет. От самолет си личеше, че е баровец, а не номенклатура.
Внезапно обаче, без никакво предупреждение мина на държавна заплата, започна да се явява в сутрешни блокове и да рецитира партийната пропаганда като преоценена конфекция. Озадачено попитах негов стар съратник
как да си обясня
този житейски
обрат
и получих възможно най-неочакваното и прозаично обяснение: “Бизнесът му беше много закъсал. Трябваше или да фалира, или да стане министър, нямаше друг избор.” Каза го напълно сериозно, с откровеността на предан приятел, без да съзнава абсурдната тенденция на тази парадоксална мисъл. Оттогава наблюдавам някак с други очи политическия живот, по-простичко си обяснявам повечето лидерски амбиции.
В днешния исторически момент например имаме три известни личности, на които мълвата вещае славно бъдеще, но само при положение, че си направят партии. Иначе популярността им безславно ще угасне и ще потънат в забрава. Всъщност две, ако не броим Мая Манолова.
Имаше един миг, непосредствено след кметските избори в София, който навяваше на прогнозата, че “кюстендилската череша” има потенциал да впрегне електоралната си мощ и да се издигне с нова партия като феникс от пепелта. След разобличаването на
тайната ѝ сделка
с градската
десница
обаче мигът отмина.
Вече няма начин да стане омбудсман, не я канят нито в БСП, нито в кабинета, нито в Адвокатската колегия на Кюстендил. Ако не се прикачи към нечий чужд амбициозен проект, Манолова ще бие тъпана, че вдигат цената на тока и ще се присламчва към чужди протести, докато медиите спрат да ѝ обръщат внимание.
На фона на нейния кариерен фалит политическите амбиции на Слави Трифонов имат далеч по-голям потенциал.
Вярно, той загуби милионната си аудитория, сведе телевизионния си размах до ниво на кабеларка, но когато си бил 30 години една от най-ярките шоузвезди в държавата, ще жънеш фурор до живот като Лили Иванова и Христо Стоичков. Даже да спрат да те показват, сватба няма да минава без твоите тави, безсмъртен оставаш в народната памет.
От прозаична гледна точка обаче партията е единственият начин Слави да остане в ежедневието, пред него просто няма друга осветена писта.
Ако бяхме
Америка,
можеше с тая
известност да
стане Кардашиан, инфлуенсър с десетки милиони последователи, да се снима в новия филм на Тарантино, да направи милиарди от своя модна линия и звукозаписна компания… Но тук шоубизнесът е с малък обем, над вечерното шоу по Би Ти Ви е само небе. Дори в пика на славата парфюмът му не можа да залее пазара.
Хубавото е, че точно в момента аматьорското начало в българската политика провокира глад за професионални шоумени. По артистичност само Борисов може да се мери с неговия талант, всички останали минават в миманса.
Освен че ще спечели на ново ниво сърцата на своите фенове, с лидерския си проект Слави няма да страда от идеологически предразсъдъци и ще партнира с когото си иска. Не Мая, Копейкин да приеме в редиците си, няма да му се отрази на рейтинга.
Още нямаше такава партия, когато социолозите му отреждаха трето или най-много четвърто място по изборен резултат. Няма значение как ще я кръсти и кога ще я регистрират, така силно блести, че ще има желязно ядро. В края на краищата, щом Волен се задържа 15 години,
стартирайки
с бургаска
кабеларка,
какво пречи на Трифонов да се пробва на тая сцена!
При генерал Румен Радев положението е горе-долу като при Мая. След две години или прави партия, или излиза в пенсия. Няма опасност да се докара до фалит, президентската пенсия е около 4000 лева, но е обречен постепенно
да потъне в
забрава, все
едно е бил
участник в
риалити
Неговата популярност е неустойчива като тази на Петър Стоянов – двама мъже, изкарани внезапно от анонимност, за да се явят на президентски избори. За разлика от тях, Желю Желев, Георги Първанов и дори Росен Плевнелиев имаха обществено известни кариери преди да станат държавни глави. Не че това им помогна особено за поддържането на властовия имидж след края на мандата, но все пак политическият авторитет винаги оставя по-трайни следи.
Затова евентуалната партия на Радев не може да си позволи лежерност, целите и идеологията ѝ трябва да бъдат ясни, синьо или червено знаме ще развее, е големият въпрос.
Корнелия Нинова наскоро направи прогноза, че бъдещият президентски проект ще се превърне в алтернатива на ГЕРБ, което
предполага да
бъде десница
Но с Илияна Йотова до лявото рамо Радев никак не прилича на десен. Най-сигурно е да направи партия на пилотите, така няма да изневери на себе си. Пилотите возят всеки, който си е платил билета.
Може да ни се струва отстрани, че на Мая, Слави и Радев им е по-лесно, отколкото на нас, защото са честни, свестни и известни, но съвсем не е така - те също плачат. Предстои им да се влеят в морето на 136-те регистрирани политически сили в България и да стискат палци Борисов да не спечели пак.
Един бивш председател на Сметната палата беше казал, че сме страната с най-много партии на човек от населението. Погледнато по този начин, фалитът изглежда по-добро начало.