На 25 години, Ерик отказва живота на журналист в София, за да спаси фермата на дядо си - вече отглежда 90 овце
Младият мъж асистира при раждането на овце, прави и занаятчийски кашкавал
Ако млад човек има сигурна възможност, е по-вероятно да се възползва от нея. Особено ако тя идва от чужбина.
Точно обратното обаче предприема 25-годишният Ерик Борисов от Плевен. Учил е журналистика, владее френски, но избира да се върне в плевенското село Ясен и да отглежда овце. Днес стадото му наброява 90 животни, като нараства двойно за 5 години.
Ерик не се е събудил просто една сутрин с идеята да става фермер. Процесът е свързан с много усилия и започва още докато е в гимназията. Тогава всеки ден помага в семейната ферма на дядо си - или пасе овцете, или е зает с приготвянето на сирене.
“Не мога да кажа, че съм разбирал много. Изглеждаше много сложна наука тогава. Помагах на дядо ми, защото той имаше нужда от помощ. Но си казвах: Абсурд, няма как да се занимавам с това. Нищо не ме събира с този начин на живот”, разказва днес младият животновъд.
Дистанцията с животните засилвали и подигравките, които понасял от съученици. Затворил се в себе си и започнал
да се крие,
когато някой
минава по
поляната,
където е със стадото.
“Това мислене ни беше насадено точно в училище. Там се смяташе, че да се занимаваш с подобна дейност, трябва да си глупав или необразован. А това е тотална глупост”, убеден е порасналият Ерик Борисов.
Много от фермерите днес го подкрепят и му се възхищават. Има обаче и други, които го съветват “да се маха, докато е време”.
Не само че не се вслушва в съветите на вторите, а дори се осмелява да развие старото семейно стопанство.
То било от познатия тип - баба му и дядо му, както повечето хора на село, отглеждали животни за лични нужди.
Дядо му Емил, който бил пожарникар, се пенсионира и решава да увеличи стадото си. Измества се в селскостопански двор, но поради различни причини трябвало да смени мястото на животните. Ерик е в 7-и клас, когато дядо му купува 1 декар нива и на нея строи ферма.
Когато завършва гимназия, заминава за София, където учи “Политически науки”. Но само след година осъзнава, че столицата не е неговото място - не успява да свикне с динамиката и стреса във всекидневието.
Първоначално родителите му не разбират решението му и, както всички майки и бащи, си мислят, че се е случило нещо особено.
“Нямаше съществена причина, освен че не си представях себе си в столицата”, казва Ерик.
Дори и дядо му бил учуден - попитал го дали в София не е по-хубаво заради повечето живот и многото хора. В крайна сметка се оказва, че Ерик спасява стадото, защото след неговото заминаване за София дядо му обмислял да продаде животните.
Началото във фермата било трудно - за всяка дейност дядо му трябвало да го напътства. Освен това записва журналистика във Велико Търново и с дядо му работят като на смени - 3 дни е в университета, 4 - във фермата.
“Тогава с него сключихме нещо като сделка - че ще му помагам всеки ден, след като завърша. Той искаше да продава овцете, когато аз заминах в София. Но аз му обещах, че ще помагам, ако той обещае, че няма да ги продаде”, спомня си Ерик.
Най не му се получавало доенето - във фермата до днес то е изцяло ръчно.
“Отнемаше около 2 минути да се издои една овца.
На мен ми
трябваха поне
10 минути
- овцете бяха нервни, подскачаха, ритаха ми кофите. Беше комично, но с всичко се свиква. В това се убедих, няма нещо, с което да не се справиш, ако си постоянен”, добавя младият животновъд.
Породата на животните му е черноглава плевенска, тя е автентична за района и навремето е била сред най-гледаните породи - има и добри показатели за месото, хем добра млечност.
“Много от фермерите търсят чужди породи. И мен ме убеждаваха да купувам, защото това било бъдещето. Само че никой не им каза, че тези породи трябва да се гледат само оборно и то интензивно, със специална светлина, системи”, казва Ерик.
Той се сдобива с една такава, но животното не успява да свикне. Ерик отглежда овцете си само пасищно.
“Сега е зима и много от фермерите не изкарват овцете си навън. Като няма сняг обаче, аз не виждам някакъв проблем за нашите да са навън. Дори в момента съм на паша”, казва той, докато дава интервю за “24 часа”.
И добавя: “Изобщо не съм си представял, че ще бъда в събота с овцете на паша. До последно си казвах, че това не е за мен. Един от факторите, който ме задържа, бе, че от малък знам, че овчето сирене е много търсено.”
Засега се оказва прав - има
повече клиенти,
отколкото
количества
сирене,
които да им продава.
Не е изненада - продуктът е занаятчийски, прави се на ръка, няма машини, а хората оценяват това.
Освен класическото сирене има и пикантно - добавя чушки, които идват от градината на баба му.
Намеренията на Ерик са да експериментира и с други продукти като кашкавал, иска да предлага и кисело мляко. За тях обаче най-важно е
какво консумира
овцата
Храненето при овцете се оказало изключително сложно. “То е цяла наука”, казва Ерик. “Не само да знаеш колко и какво да даваш на животното, а да се съобразиш с целта - дали то ще е за мляко, или месо, и в какво състояние е овцата - бременна ли е, в лактация ли е”, казва Ерик. И допълва: “След няколко прочетени книги и след семинари, разбрах кога да давам люцерна, комбинирани фуражи и т.н.”
Оказва се, че почти никоя ферма не прави това, което в тази на Ерик се прилага. Масово например, когато овцата се роди, тя се отлъчва от стадото за 5 дни, а след това агнето кара на млекозаместител, а майка му се дои. При Ерик агнетата са с майките си до 3-месечна възраст и чак тогава се отлъчват от нея.
“Млякото е като powerfood (храна за сила - б. а), както и при хората”, казва Ерик. Въпреки че практиката е много трудоемка - след паша агънцата се пускат, за да намерят майките си, за да придобият инстинкт. Има случаи, когато овца роди две агънца , но често само едното я намира, за да суче, а за братчето му да не остане нищо. Затова е необходима дресировка.”
Ерик вече разпознава поведенческите характеристики на овцете, казва, че
не са толкова
глупави,
колкото пише в литературата, просто си имат своите проявления.
“Има един лаф: Ако овца мине през река, няма да се наведе да пие дори и да е жадна, ще пие там, където е научена”, шегува се той.
Шегата почти става реалност преди няколко години. За да излязат овцете му от фермата, трябва да минат през малък мост. Един ден обаче мостът се срутил. Трябвало да се действа бързо, тъй като била ранна пролет и денят не бил дълъг. С дядо му импровизирали с дървени плоскости и изградили малък мост.
“Само че овцете бяха запомнили, че мостът е бил друг, и нямаше минаване. Затворихме ги, за да нямат избор да се връщат назад, а да тръгнат напред. Първата овца само си сложи копитото върху моста, обърна се назад към другите, започна да блее и сякаш им съобщи, че от там не се минава, защото мястото е непознато”, спомня си Ерик. В крайна сметка намерили начин и с въжета принудили овцете да минат през моста.
“Може би хората се отказват много лесно,
през първите
години със
сигурност ще
си на загуба
Трябва да се научиш да буташ стени, а особено ако си градско момче, се свиква много трудно”, казва той.
Едва ли някое момче от града си е представяло, че например ще асистира на овца, докато ражда.
Макар че животните често вършат тази дейност в спокойните часове на нощта, преди няколко дни на полето Ерик видял, че една от овцете се отделила, легнала и изглеждало като да се измъчва. Младият животновъд бил далече от фермата и се наложило да помогне на място на овцата да роди. Веднага предупредил дядо си, който трябвало да дойде и да отдели животните от стадото. След няколко минути обаче - още една овца родила, но с далеч повече трудности, тъй като ѝ било за първи път.
Животновъдството е целогодишна и почти денонощна работа. На Ерик му се случва рядко да почива и то през октомври или ноември, когато е т.нар. сух сезон - нито се раждат агънца, нито се дои мляко, нито се произвежда сирене.
Планът му е скоро да се дипломира. Наред с държавния изпит - да направи нов обор, както и да увеличи броя на стадото.
Апелът му към потребителите е да консумират повече от продукти от такива малки ферми като неговата. Тъй като влагат много желание и чувство в производството, а и имат нужда от подкрепа, за да съществуват.