Еврото не е страшно, че Борисов да го е страх
Вече над 10 години България не постига големи цели, защото за властта “стабилност” и “консенсус” е фетиш
България за пореден път се отказва да иска настоятелно влизането си в еврозоната. Това стана ясно след близо двегодишни усилия да бъдат постигнати критериите за кандидатстване в чакалнята на еврото. Усилия, които в понеделник вечерта премиерът Бойко Борисов с лека ръка зачеркна.
“Докато няма абсолютен консенсус, няма да насилваме влизането на България в чакалнята за еврото. След като има толкова обструкции, след като президентството и опозицията се изказаха, аз съм длъжен да намаля темпото. Всеки ден ще убеждаваме хората и чак когато сме готови и хората са осъзнали, тогава ще преминем нататък и ще влезем в чакалнята”, обяви Борисов на парти на КНСБ.
Всъщност това е вече
петият път,
в който той
дава газ
на своите правителства да влезем в еврозоната и след това се отказва. Точно както през 3-4 месеца България ту е на крачка от влизане в Шенген, ту няма никаква сметка от зоната за безгранично пътуване.
Толкова ли е страшно всъщност еврото?
Не, просто Борисов си е такъв, нагаждащ се към най-малкото съпротивление, на моменти дори страхлив пред предизвикателствата. Нека само припомним опитите на последното му правителство покрай Истанбулската конвенция или Стратегията за защита на детето. Два документа, които бяха посрещнати на нож с фалшиви новини, събраха някакви протести и той консенсусно се отказа от тях. А са доста по-безболезнена тема от еврото. Всъщност и всички останали протести от по двама човека вече 10 години успяват да съборят почти всяко решение на Борисов.
Показателно е как се стигна до последното извъртане. По доста некадърен начин бе вкарана законова промяна, свързана с курса на лева към еврото, която е чисто техническа. Това, че е техническа, естествено, не попречи да предизвика поредната вълна фалшиви новини, че правителството бута валутния борд заради еврото. И ей сегичка ни изгоряха парите, както и Жан Виденов не е успявал да ги изгори. Появиха се дежурните вещери като проф. Стив Ханке да пророкуват, че България ще последва съдбата на Гърция. Даже и президентът Румен Радев се включи в хора на оплаквачките.
Но всичко това е нормално. В България продължават да действат руските интереси, за които още важи написаното на онази салфетка от Сталин и Чърчил.
Тези руски интереси - България да не е част от ядрото на ЕС, а троянски кон в него, си имат своите проводници. Това са партии като “Атака”, “Възраждане” и БСП, професори, цивилни граждани, самият президент. Е, и за рубли трябва да се работи.
В цялата тема обаче рязко липсваше правителството. Което да обясни аргументирано, че
точно заради
валутния борд
България
прилича много
повече на
балтийските
страни,
отколкото на Гърция. И че срещу хипотетичната опасност за 15% девалвация на лева стоят абсолютно сигурните ползи от влизането в еврозоната - българските банки стават много по-защитени от фалити, паричният ресурс, тоест
кредитите стават
много по-евтини
и най-главното за народа - че вече няма да се плащат 15 евро такса на банката, за да се предплати морето в Гърция. Вместо това Борисов заговори за консенсус. Да де, ама за свещената крава валутен борд нямаше консенсус през 1996 и 1997 г. В едни периоди дори Иван Костов бе против него.
Стабилността и консенсусът са стара болест на Бойко Борисов, нещо като нелекувано разтежение на адукторите при футболистите. Зад тези думи обаче премиерът винаги крие друго. Че има принципен страх от големи промени. В България в последните 10 години не се е случвала голяма реформа. Страната няма дори национална задача, голяма цел, чието постигане постепенно да обединява обществото. И това не е просто от страх, а някаква нужда да се фетишизират т.нар. стабилност и консенсус.
Обществото обаче се ръководи от лидери. Реално в човешката история няма нито един значим проект, който да е постигнат със съгласие. Нали не си мислим, че древните са дебатирали дали да измислят колелото? Или че Европа днес щеше да е този континент, най-доброто място за живот в света, ако през 50-те години Конрад Аденауер и Шарл дьо Гол не си бяха стиснали ръцете въпреки бушуващата още ненавист между германци и французи?
За съжаление, на Борисов му липсва именно това качество на лидера. Да води въпреки съпротивата, защото е убеден, че прави добро. Заради това е толкова изменчив и в убежденията си, не че еврото е страшно.