За Сан Марино и женствената българска борба
Две титли при жените и една на 18-годишния Едмонд Назарян не могат да скрият кризата в българската борба. Особено в свободния стил, където от три години търсим някой да спечели медал. През 2017 година Борислав Новачков взе сребро, а Михаил Ганев бе с бронз.
За това време Новачков се опита да стане боец от ММА, а Мишо - да стане кмет на Златарица. Но не и да открием някого, който да стигне поне до финал на европейско.
А в Рим финалист имаше дори Сан Марино!? Сан Марино? Държава, която е известна с това, че никога не е имала успех в какъвто и да е спорт. Няма да споменаваме шампиона на Италия и финалиста на Швейцария, но Сан Марино вече идва малко в повече.
Защото става въпрос за българската борба. Достатъчно да споменем времената, когато Валентин Йорданов и Иван Цонов бяха взаимозаменяеми. И когото и да пуснеш, медалът ни бе сигурен.
В Рим свободната ни борба бе повече женствена, отколкото мъжка. Сбориха се само двама, и то колкото можаха. Но силите им не стигнаха за отличие.
Малко е срамно на фона на жените, които също са свободна борба, да имаме такова представяне при мъжете. Могат да се извадят стотици доводи за кризата. Да, бившите състезатели от СССР са много, но са много и за състезателите на Сан Марино. Ние също натурализирахме такива, ама успехите са далеч.
В крайна сметка при най-доброто финансиране от страна на държавата единствено представянето ни при жените може да се отчете като успешно. Второ място по медали след Русия си е второ място.
Класиците имаха трима на финали, но всичките бяха в неолимпийски категории. Никой не подценява успеха на Едмонд Назарян и Даниел Александров или пък нещастието на Айк Мнацаканян, но все пак става въпрос за олимпийска година. Когато всички усилия са насочени към Токио и нищо друго не интересува състезателите.
Сега идва трудният етап в борбата - да пратим борци на олимпиадата. Защото до момента имаме 1 (една) квота на Тайбе Юсеин. И докато при момичетата може да сме сигурни, че ще има още, то при женствената борба, която показват мъжете ни, шансовете са минимални. Дано обаче съм лош пророк, но фактите през последните години сочат единствено към това. По-малко от 10 квоти ще си е провал.