Кога престъпникът ще усети, че няма безнаказаност
Задържаните да си плащат “престоя” и още промени
Аз поне нямам познати, които да не са пострадали по един или друг начин от битовата престъпност. На едни нахлуваха в къщите нощем в тяхно присъствие. А почти всички са потърпевши от тараши или опити за проникване в домовете им, когато ги няма. Поне една трета от хората, с които съм говорил, са с откраднати колела. За мен битова престъпност е и грабежът на чантата или портфейла и телефона на улицата. Битова престъпност са и дребните кражби от магазини, които стават всеки ден – при това съвсем не само от пропаднали крадци на дребно, но и от обикновени тийнейджъри, които знаят, че няма да бъдат наказани.
Статистиката за регистрираните в полицията битови престъпления все пак показва, че намаляват. Да, вярно е, че част от сигналите в полицията не се завеждат като извършено престъпление и съответно не участват в статистиката, а просто им се слага входящ номер. Ако престъплението случайно се разкрие, едва тогава сигналът се преквалифицира като сигнал за престъпление и то се отчита като разкрито. Следователно би могло да се вярва на статистиката, че има намаление на регистрираните престъпления. Отделен е въпросът, че тези, които са тарашени повече от един път, просто не си правят труда да подават сигнали. При кражбите от къщите често много трудно могат да се идентифицират откраднатите предмети, ако са купени преди години. Как да подадеш сигнал за вещ, която трудно можеш да опишеш?
Има и още нещо – сега всеки пострадал се оплаква в социалните мрежи от посегателства и съответно информацията за кражби е много по-голяма, което обаче не означава, че кражбите са се увеличили. Връзката между медиите и социалните мрежи вече е такава, че телевизиите и другите медии получават бързо информация за всичко и много по-лесно я отразяват. Така у хората се създава представа,че страната е засипана от престъпления. Подобно е положението с природните бедствия - в последните години светът живее с бури, земетресения, наводнения, урагани, цунамита, а всъщност само информацията за тях съществено се е увеличила.
П
ритежателите на магазини отдавна знаят, че полицията не се занимава с разследване на кражби до размера на минималната работна заплата. Това никъде не е регламентирано, но очевидно го има като устно указание. И правилно – иначе работата на полицията ще се задръсти от стотици дребни кражби на ден. Какво прави охраната на магазините или моловете или собствениците на по-малки магазини, ако са яки мъже – задържат крадеца, заплашват го, че ще му се стъжни животът, и го пускат. Просто защото нямат право да го задържат. И съответно той продължава да си краде. Полицията вече даже не получава сигнал за престъпление.
Пикът на регистрираните престъпления е през 2010 г. - 147 025. През 2018 г. регистрираните престъпления са 96 753. Това е спад с 34% при намаляване на населението в активна възраст в страната с около 8% за същия период. Не е само въпрос на регистрирани престъпления – има реален спад на престъпността, защото намаляват и тези, които няма как да не бъдат регистрирани - като например убийствата и кражбите на коли. Така например през първите 9 месеца на 2019 г. има с над 20% намаление на кражбите на коли спрямо същия период през 2018 г.
Разкриваемостта на престъпленията за периода 2010-2018 г. се е увеличила с над 3%.
К
азано с други думи – няма увеличение на битовата престъпност, но тя продължава да бъде бич за обществото. И няма кардинални мерки, предприети срещу нея. Поради това трябва да се приветства инициативата на главния прокурор битовата престъпност да е приоритет за държавата и още до края на годината хората да почувстват осезаеми резултати. Предприетите масирани акции на прокуратурата и полицията срещу контингента несъмнено ще имат такъв ефект.
Но би следвало да се помисли и за промени в законодателството. На първо място следва да се даде право на охранителите в магазини не само да задържат крадците, но да свалят личните им данни и да ги изпращат за регистриране в полицията. Би следвало охранителните фирми да имат право да пускат в социалните мрежи записи на извършените кражби – това всъщност ще е наказанието. В магазините всеки следва да предполага, че има камери, които снимат, така че записите може да бъдат направени публично достояние, освен ако не става въпрос за дете.
Крайно време е държавата да постави изисквания при строежа на жилищни сгради какви да са вратите и защитата на прозорците на приземните и първите етажи, така че през тях трудно да се прониква. В общите части на сградите задължително трябва да има алармена система. Трябва да се постави срок за въвеждането на мерки за сигурност и на съществуващите сгради. Следва да се даде право на домоуправителя или на посочено от него лице да задържа проникнали в сградите крадци, дори да не са влезли в жилище, за да свали личните им данни и да уведоми полицията.
Крайно време е да се направи много по-широка и автоматизирана мрежа от камери за наблюдение в населените места, както и да се премине към камери и софтуер за лицево разпознаване.
Масовата битова престъпност няма как да се пребори без всеобхватна мрежа за наблюдение и автоматична идентификация, когато има възможност. Това изисква разходи и няма как да стане веднага, но следва да се започне и да се изгради за определен срок.
В повечето щати на САЩ за първи дребни кражби и за първо хващане за шофиране при употреба на алкохол над разрешеното съдия налага административно задържане в полицията от един до няколко дни, като задържаният си заплаща престоя.
Естествено, трябва да се предвидят средства и да се изградят помещения за индивидуално задържане, което обаче не е най-скъпото нещо, ако разходите ще се покриват. Даже може да се използват и европейски фондове или заемни средства. По никакъв начин не бива да се подценява пробацията, особено безвъзмездния труд в полза на обществото, но пробацията не се контролира лесно и в повечето случаи няма въздействащия ефект на едно примерно 24-часово задържане. По-скоро комбинацията между кратко задържане с поемане на разходите и общественополезен труд в почивните дни е доста по-оптимален вариант. В цял свят при първи малки престъпления се отива към въздействащо и неизбежно административно наказание, което струва много по-малко от един съдебен процес, да не говорим за сравнение с лишаването от свобода. При повторно дребно престъпление следва да се отива към ефективно лишаване от свобода, независимо че първото наказание е административно.