Ще има ли революция напролет?
Как гениалният Радичков предсказа днешните протести и преврати
През последните 2-3 седмици пак се бяха натрупали условия за клатене на държавата и клатенето наистина тръгна, както си му е редът, но сви студ и революцията се отложи.
Иначе доста поводи за клатене се събраха – вдигането на местните данъци, кризата с водата, замърсяването, вносът на боклук от Европа и Африка, отстрелването на Васил Божков, отнемането на последната радост от малцинството (лотарията), президентското импийчване, снемането на доверието от премиера и други гърчове на времето. Поводи за революция – колкото щеш. Лошото е, че наличните революционери вече са пенсионери, а те са кекави и не издържат на зима.
В ПИК прочетох, че
имало даже
план за военен
преврат
под егидата на президента. Поради липсата на армия планът предвиждал свикването на запаса. Но запасняците също са пенсионери. Младежта под 50 г. не е ходила в казарма и не се води в запаса. А който се води, вече е настигнат от алцхаймера. Аз например на младини имах специалност “парашутист-разузнавач”, но ми е трудно да си представя къде ще скачам с тези постмодерни стави и какви ще ги върша там, ако изобщо успея да стана, след като падна.
Ако някой може да направи въоръжен преврат у нас, това са олигарсите. Къде е боеспособната младеж? В охранителските фирми, работи за групировките. Но защо им е на групировките революция, след като те изградиха днешната демокрация? Сега върви естественият и закономерен процес за отстраняването на отделни олигарси един по един, докато накрая ще остане само един. Това е предвидено още от Аристотел, от олигархия закономерно се минава към еднолична диктатура.
Последното клатене не бе нито метеж, нито протест, нито жалък опит за революция, а
типична
нашенска
суматоха
Преди повече от половин век Йордан Радичков гениално го описа в култовата си пиеса “Суматоха”, която бе поставена в Сатирата. Докато се играеше, тя претърпя доста изменения. Ту Радичков добавяше нови сюжети и герои, ту цензурата задраскваше някои реплики и така накрая се получи едно многопланово и многозначно произведение, което колкото повече остарява, толкова по-актуално става.
В началото на пиесата един по един се представят Радичковите герои - Гоца, Араламби, Шушляка, Гамаша, Глигор, Първи, Втори и Трети циганин и така нататък. Веднага виждаме, че те са прототипи на днешните политици. Гоца си търси прасето, Гамаша си хвали вносните гамаши, Шушляка си хвали шушляка, а Глигор например обяснява, че жабата е мрачно животно и става ясно, че май е изперкал. Няма да казвам на кого ми напомня, да не изперка още повече.
Но най-добре представят политическия елит тримата цигани, които водят някаква крадена кранта: “Господ здраве да ви дава, да остареете, да оглушеете, да побелеете като снеговете на Стара планина, от щастие да не се отървете, както казваше моята баба, фараонката, с горещата кръв, и да ни благославяте, че ви водим тоя кон. Ако Атила имаше такъв кон, щеше два пъти да влезе в историята. Вземете го тоя кон,
три пъти
ще влезете
в историята
и нито веднъж няма да излезете от нея и няма да ви сполети нещастието на другите, дето ту влизат, ту излизат от историята, та като хан стана тая история!”
Как да не сравним този монолог с началото на прехода? А този кон – с реформата? Радичковите цигани обаче са честни и не се правят на ангели: “Ние сме цигани конекрадци, нощта е наша посестрима. Водим тоя кон, за да ви го продадем, и едва го удържаме по пътя, защото то не е кон, а ламя съща и ако не го трампиме някъде, децата ни ще мрат от глад...” И от къде задигнахте този кон? – пита Гамаша. “От Троянската война. Тоя кон е исторически, той е самият троянски кон, само да го яхнеш, и веднага побеждаваш противника!”
По едно време обаче селяните се стъписват – защо им е такъв буен кон? И циганите веднага сменят плочата: “Той е кротък като овца. Ако имаше виме, можеше и да се дои, и вълна ако имаше, можеше да се стриже. Това не е кон, а божа кравичка, на мравката път не минава, та той и светия може да бъде и да стои редом в църквата със свети Сисой мъченика...”
Това вече е
алегория за
втория етап на
реформата –
валутна стабилност, тройни коалиции, плосък данък и Института по пазарна икономика, за да го хвали:“Такъв кон вие не сте виждали. Същински ангел и лебед, има си всичките зъби в устата, бебета може да гледа, толкова е кротък, и не само бебета, ами може да реже и лук, може да мие прозорци… Купете го - да ви къпе бебетата! Той може да изкъпе всичките бебета на държавата.”
И в един момент настъпва суматохата, демек периодичното клатене на държавата. В първата постановка от 60-те това се постигаше с шумове и светлинни ефекти. После всеки излиза от клатенето по своему – Гамаша без гамаши, Шушляка без единия ръкав на шушляка и така нататък. Всички са прекарани, с изключение на циганите. Гоце, дето си търси прасето, описва усещането така: “Аз такава гигантска суматоха не бех виждал. Есенес ние ходихме на една друга суматоха, та да ви кажа ли, то и на суматоха не приличаше, да се засилиш повечко, и ще я прескочиш! А тая беше бая гигантска.
Такава пърлица не бях виждал и като се втурнах с брадвата, тя излетя от ръцете ми и хвърли искри. Аз пък да взема да ударя на камък!
Гоце се обаче не дава така лесно, ние се трудно предаваме и тъй се засилвам и такваз скорост развих, че гледам по едно време дрехите ми ги няма.
Като съм се засилил, та съм излязъл от дрехите си. Летя и се трия във въздуха, то пък от триенето се развива голяма температура, та се нажежих до бяло.”
След суматохата циганите се опитват да продадат на Гамаша гамашите му, на Глигор с кокилите – изчезналите му кокили, и така нататък. Така е и в наше време - де що има конекрадец, излиза с нов политически проект и се опитва също да го пласира – я пак извънредни избори, я Велико народно събрание, я президентска република, напускане на ЕС и изпращане човек на Луната. Искат всичко, за да не искат нищо.
Не ви ли
омръзнаха тези
суматохи?
Ако цялата тази енергия на протеста и клатенето се беше хвърлила да иска чисти и свети мажоритарни избори след референдума през 2016 г., днес щяхме да живеем в истинска демокрация. Който тогава се е противял или е мълчал, а днес крещи като Че Гевара и зове за свобода или смърт, той ви продава крадената кранта за троянски кон.
Да бяхте направили тогава своята суматоха!