Хърсев: 18 млрд. евро обезпечение ще се освободят, влезем ли в еврозоната
Ако нямаш разходи в евро, не е необходимо да си купуваш евро само от страх, че нещо ще се случи с лева - този страх струва пари, казва финансистът
Още акценти от интервюто:
- В Европа трайно се насажда усещането, че каквото и да се промени, все е на зле.
- Еврото има минуси, но тях сме ги консумирали още с приемането на валутния борд. Когато влезем в еврозоната, ще дойдат и плюсовете
- Еврозоната е ядрото на ЕС. Който не е в нея, остава навън и ще има само консултативни функции
- Г-н Хърсев, основателни или безпредметни са страховете на хора от влизането на България в ЕРМ 2 и еврозоната?
- Абсолютно не виждам основание за такива страхове, но разбира се, причина сигурно има, тъй като тази вълна на всяване на страхове избухва периодично. Според мен по-скоро става въпрос за един общ страх изобщо за бъдещето, той не е типичен само за България. Усещането, че каквото и да се промени, все е на зле, през последната година поне трайно се насажда в Европа. Не е само свързано с чисто български проблеми.
- Има ли обаче икономически основания за такива страхове?
- Не виждам икономически основания, защото всичко лошо, което е можело да ни се случи по повод на еврото, вече ни се е случило преди 20 г.
- Имате предвид въвеждането на валутния борд в България ли?
- Да, точно това имам предвид. Оттук нататък може само да става по-добре, нищо по-лошо не може да се случи. Всичко, което може да се случи във връзка с евентуално разпадане на еврозоната, рязко спадане на курса на еврото, инфлационни процеси - всички те ще се пренесат в България, дори нищо да не променяме от сегашния модел на паричния режим в България.
- Дори да не преминаваме към еврото?
- Ние сме преминали към еврото, само дето това не се знае. Еврото е един субститут, левът е евро, разделено на фиксирания курс 1,95583. И това е всичко, което можем да кажем. Тоест левът е по-лошата част от еврото, защото положителните елементи в паричния режим, който бихме имали, когато стъпим в еврозоната, продължават да липсват и това създава едни сериозни рискове.
- Какви тогава са основните ползи от влизането в еврозоната?
- Промяната от квазиевро към истинско евро, което на практика е стъпването в еврозоната. Първата и най-основна полза за мен основно е следната: ликвидира се проблемният порок на валутния борд в България - а той е липсата на кредитор от последна инстанция. На БНБ е забранено да рефинансира банките в случай на ликвидни кризи. В случаи на резки сътресения на икономиката няма централна банка, която да рефинансира банките, с което да облекчи този евентуален удар. Поради това банките трябва да разчитат всяка на себе си. Това е причината, поради която българските банки държат огромна ликвидност. Те могат да ползват само 70% от привлечените средства, за да кредитират, защото държат ликвидност 30%. Банките в еврозоната държат около 10% ликвидност, защото знаят, че във всеки миг те могат да почукат на гишето за рефинансиране на централната си банка и да го получат. Същото се отнася и за държавата - слава богу, ние имаме нисък държавен дълг, но ако в бъдеще нашата политика по отношение на държавните финанси, не дай боже, се промени и България премине към едно по-широко използване на фискалния ресурс за инвестиционни цели, ако е взел повече заеми, от достъпа до рефинансиране, от достъпа на български ценни книжа до европейската централна банка ще зависи от това колко лихви ще плащаме, колко пари ще излизат от джобовете ни всеки един миг.
Когато пазарът на държавни деривации не е ликвиден, курсът им се вдига, появява се една премия, която се плаща от издателя България затова, че нейните ценни книжа нямат активен пазар. Централната банка на ЕС ще добави именно тази безусловна ликвидност. Сега на пазара има български дългове, има държавни ценни книжа - сега в момента не ни е кой знае колко нужно, вътрешният ни пазар е достатъчно широк, за да поема търсенето и евентуалното предлагане на ценни книжа. Има много по-голяма ликвидност, отколкото е нужно при това ниво на дълга.
Следващ момент, който трябва да отбележим: ние държим 18 милиарда евро натрупани и съхранени като покритие на валутния борд. В момента, в който влезем в еврозоната, това обезпечение на еврото ще се освободи. Каквото и да си мислят някои хора - тук или на Запад, че някой просто ей така ще си прибере тези 18 милиарда, няма да го допуснем.
Тези пари са на българската държава.
Тях ние можем да използваме за управление на външния дълг. Тоест плащаме си външния дълг с тези пари, взети назаем навремето. Тези заеми са върнати. 18 милиарда - седим, мътим ги на полога, а в същото време страната има външен дълг. Ако тези 18 милиарда нетни се освободят (ще се освободят много повече в интерес на истината, но част от тях ще остане като резерв на емисионно управление), получаваме един огромен за размерите на нашата икономика финансов ресурс, който може да бъде използван за погасяване на външния дълг. И ако това стане, ще се окаже, че България няма никакъв външен дълг. Напротив, тя е нетен инвеститор в чуждестранни ценни книжа.
- Това ли са най-важните плюсове от еврозоната за нас, за да коментирате и евентуалните минуси?
- Пак казвам - минуси има, но те вече са се случили. Например не зависи от нас паричната ни политика, някакви чиновници във Франкфурт определят всичко и т.н., но така е в момента. Ние минусите вече сме ги консумирали и остава някой ден най-накрая да излезем от валутния борд, да се присъединим към еврозоната и да получим и плюсовете. Да продължа с изброяването на очевидните икономически ползи. Когато България стане член на еврозоната и българските банки имат достъп до европейските парични кредитни пазари, не само до финансиране от централната банка, но и до самия пазар, това означава, че лихвите в страната ще паднат. Имам предвид кредитните лихви - тоест
ще плащаме по-малко по онези 30 и няколко милиарда нетен дълг на българските фирми.
Това в момента са пари, които директно излизат от джобовете ни и заминават към кредиторите, но то ще намалее. Да, в момента лихвите са сравнително ниски, но те няма да стоят вечно такива. При първия подем в икономиката лихвите веднага ще реагират нагоре. Около 1-1,5% отгоре ни струва да минаваме през субститута на еврото, наречен лев, и да ползваме директно кредити в евро.
- Доста съществени предимства изброихте дотук.
- Продължавам нататък. Стъпването ни в еврозоната ни прави част от единния механизъм за плащане в евро, а с получаването на пряк достъп до платежните системи намаляват разходите и времето за плащане и получаване на преводи в евро. Българските банки няма да събират от клиентите си цената за плащане в евро както към международни плащания - между 15 и 500 евро за един превод според сумата, а ще плащаме евроцентове. Не е все едно за всеки превод дали плащаш по 15 евро най-малко, или по 25 евроцента.
Разбира се, може да продължа с изброяването на ползите - съгласен съм с колегите, които не гледат толкова финансово-техническата, а гледат макроикономическата полза от присъединяването към еврозоната. Тя е безспорна - еврозоната е ядрото на ЕС. Според последния документ, публикуван преди 3 г. за бъдещето на съюза, става ясно, че еврозоната - това е Европейският съюз. Който не е в еврозоната, е някъде в периферията, остава навън, има един преходен период и като не влезе в зоната, излиза от ЕС. Това е документ, зад него стоят инициаторите Германия и Франция. Това е истината - ЕС ще се състои само от членове на еврозоната и от никой друг, останалите ще имат консултативни функции. Това не се е случило до момента, но ще стане, това е.
- Парите в обращение в България са се увеличили с 10%. Какво означава това?
- В България този процес на паричното предлагане е абсолютно автоматичен и зависи изключително от решенията на икономическите субекти да държат левове и евро у нас. Тъй като у нас все още има - макар и символични, но все пак лихви по евровите депозити, това води до един приток на депозити от нерезиденти просто за да не плащат таксата в чужбина. Това парично предлагане не е резултат от класически процес, дължи се на чисто технически причини. Нерезиденти си държат парите у нас, за да не плащат таксите, които биха платили в родината си.
Нашата икономика няма нужда от това предлагане.
- Небългарски граждани си държат парите тук, за да избегнат по-високи такси в банките в техните страни, така ли?
- Да, за да получават по-добър доход от своите пари.
- Как ще коментирате последните данни, че българите са спестили 55 милиарда лева - малко или много са?
- В сравнение с БВП все още е по-малко от средното за еврозоната като натрупване - това не са нетни спестявания. Като извадим от тях кредитите на домакинствата, и ще получим една съвсем скромна величина, а в някои страни тя даже е отрицателна - кредитите на домакинствата са по-големи, отколкото натрупванията им по сметките.
- Какво да очакват хората за своите доходи и за ръста на цените при влизането в чакалнята на еврозоната?
- Няма страна, влязла в еврозоната и да са намалели доходите. Винаги са се увеличавали - различно. Вярно е, че в някои страни - примерно от режим на плаващ валутен курс с големи колебания, предимно в южните страни като Гърция, Италия и Испания, в този начален момент се наблюдаваше един специфичен ръст на цените. Забележете това не е инфлация, този процес продължи сравнително кратко време - просто търговците се опитват да получат една по-голяма печалба, възползвайки се от този момент на страх, който настъпва след идването на еврото. Та това сравнително рязко увеличение докъм 8-10% е в първите дни, но после цените се връщат надолу в рамките на два месеца.
После цените се вдигат до 1 процент,
който се изчиства в рамките до една година,
не е част от инфлационните процеси. Но е лъжа, че има двойно и тройно увеличение на цените.
- Ваш колега тези дни посъветва хората, че ако печелят и харчат в левове, трябва да спестяват в левове. Вие какви съвети ще дадете?
- Това е правилно и нормално. Ако нямаш разходи в евро, не е необходимо да си купуваш евро само от страх, че нещо ще се случи с лева - този страх струва пари. Всеки би трябвало да пресметне колко струва такова обръщане и колко губи от по-ниската лихва... А и повечето банки започват да въвеждат такси за съхранение на наличности в евро.
- Сигурен ли е левът и колко?
- Точно толкова, колкото е сигурна и България. Права е ЕЦБ от нейната си гледна точка с настояването за тази промяна в българското законодателство, за което се настояваше и беше предприето. От тяхна гледна точка това е едно застраховане срещу евентуални необосновани действия на българските власти. Хората гледат перспективно. Да, в момента имаме правителство, което е доказало, че за него финансовата стабилност, стабилността на курса е основен приоритет. Но утре може да дойде друго правителство, може да се събере един популистки състав на НС, бог знае, казват си хората в ЕЦБ, накъде може да запратят лева. А когато вече сме част от европейския резервен механизъм, от банковия съюз, от готовност да се присъединим към еврозоната, това може да донесе сериозни проблеми не само на българската икономика, но и на еврозоната въпреки нищожния дял на българскато икономика спрямо страните от еврозоната. Това е предпазен механизъм, че каквото и да се променя, това си остава едно взаимно съгласие между България и страните от еврозоната.
- Е, тук ще ви кажат веднага: Ама нарушава ни се суверенитетът...
- А, да, вярно, вярно, та дрънка! Но той се наруши още от момента, в който ние се отказахме от самостоятелна парична политика и приехме да привържем лева към обезпечен валутен режим при валутен борд. И тогава се отказахме от този паричен суверенитет. След това се отказахме от друга част от нашите суверенитети, след като влязохме в НАТО и ЕС. Въпросът е това колко е зле. Когато се правеше валутният борд, един от аргументите беше, че той трябва да се направи, защото сме толкова глупави, че при този суверенитет правим грешки и си вредим сами.