Сами на сцената - най-успешните печелят смях, сълзи и ... компоти
Модата на моноспектаклите властва с Димитър Рачков, Захари Бахаров, Мариус Куркински Силвия Лулчева, Валери Йорданов, Ива Тодорова, Иван Юруков, Николай Урумов и др.
Този месец два спектакъла на актьори, оставени сами на сцената, потвърждават наблюдението, че в българския театър продължава да властва модата на моноспектаклите.
В началото на февруари в Сатиричния театър излезе премиерата на Силвия Лулчева “Мъжът ми е виновен” по текст на колежката й Лиза Шопова, която е и режисьор на постановката.
А в Народния театър актьорът
Валери Йорданов
показа премиерата
на “Караконджул”
по разказа “Дервишово семе” на Хайтов. Режисьор и автор на звуковата картина е Стоян Радев.
Това е сред най-популярните текстове на сладкодумния разказвач - за колоритната съдба на родопчанина Рамадан Дервишов, който се влюбва в момичето, за което е оженен на 14 години, без да го познава. После губи жена си в стародавни местни обичаи и започва да променя душата си по пътя към целта да си я върне. Страхотно силен и колоритен текст.
Не всеки актьор е навит да изнесе монологично представление. На зрителя може да му изглежда лесен и само жанрово различен театър, но успехът на този вид спектакъл зависи от много фактори.
Преди всичко актьорът трябва да си е направил име на сцената или на тв екрана. Иначе зрителят няма да е любопитен, няма да е подмамен от шанса да гледа актьора без други колеги, извън сюжетна история - базата на всеки спектакъл.
Изпълнителят на монопредставлението търси зрелищен текст, който трябва да е много личен, предлагащ истини за него или за автора.
Тогава зрителите ще станат съпричастни. Това е много важно условие към успеха на представлението - публиката трябва да се вживее в показваната история.
Това условие осигури
успеха на Ива Тодорова
в Театър 199
За да хване вниманието и интереса на зрителя, актьорът или актрисата трябва да споделя от сцената подробности от живота си. Публиката се вълнува от истините, които чува и вижда, както се пали от магиите на сцената. Всъщност истините на сцената са най-сигурната магия!
Един зрител на монологичното представление “Приятно ми е, Ива” в Театър 199 доверява на актрисата Ива Тодорова, че едновременно е плакал и се е смял на нейните шеги и интимни признания. Толкова много я харесал, че откъснал от семейната зимнина щайга с буркани с компот от кайсии и ги донесъл на касата на театъра. Подарък за Ива!
Оказва се, че в Театър 199 зрители носят на актрисата баници, кексове, сладкиши. Както казва тя, “представлението ме храни буквално”.
“Приятно ми е, Ива!” е част от вълната на моноспектакли по нашите сцени. И Ива Тодорова, ученичка на Крикор Азарян, живяла в чужбина и омъжила се за италианец, специализирала в “Театро Нуово ди Торино”, е налепила парченцата преживяно в история на собствения живот.
Тя вмъква самоирония тук-там, шегува се с италианеца и неговия български език. А знайно е, че иронията спечелва симпатиите на зрителите.
Жизнерадостното представление, направено с динамика, пластичност и много движение на сцената, докара на Ива два икара от миналогодишното раздаване. Отзивите на зрителите са най-голямата награда за актрисата. Дори двата икара, които спечели в конкуренция с големи артисти, не я радват толкова, колкото ехото на публиката.
Ива Тодорова играе живота си на сцената на Театър 199. Тя вече го направи при гастролите си в Шумен, Варна, Габрово, Люксембург, Виена. Навсякъде я приемат с френетичен възторг.
Благодарение на водопадите от хумор в монопредставлението й Ива Тодорова стана носител на извънредния "Златен кукерикон” за 2019 г.
В “Нов театър” към НДК актьорът от Народния театър
Иван Юруков привлича
зрители с “Пилето,
което казва ку”
С него Юруков подсилва отбора на самотните актьори с монологични изпълнения, режисирайки сам себе си.
Героят е пазач на някакви огромни тайнствени халета, бивши военни складове, сега изоставени в района на гара, през която от години не минава никакъв влак. Никой и нищо не нарушава спокойствието на пазача освен птицата, която издава остър крясък и го предизвиква да завърже кратък коментар.
Но в останалото безкрайно време човекът разправя за срещите си с различни хора и понеже е интроверт, наивно добър и “истински” - както го описва жена му, това, което вижда и от което се впечатлява, не е вчесано и изгладено от съображения, от социални контакти и проекти за бъдещето.
Най-любопитното е, че Юруков лицедейства и се превъплъщава в портретите на хората от разказите. Прави го с характерните гримаси, находчив, лаконичен, достоен за възхищение.
Той става селският дядо, който като Плюшкин събира всякакви предмети и сечива, трупайки ненужните вехтории с класическото усърдие на колекционер без капка алчност.
После се превръща в офицера, наблюдаващ охраната на складовете, човек с униформена душа, ревнив следач на церемониалите, комичен в усилието да показва високо достойнство.
Пазачът дори се вживява в образа на жена си, красавица, която отмъкнал от останалия свят, без да проумее защо тя е избрала него.
“Защото си истински!”, му повтаряла тя, докато той мълчи. Мрази думите, защото те променят смисъла си в различно време и пространство, казани от различни хора и дори с различен акцент. Откъде да знае той, че жената може да цени днес едни истински неща, но утре може да оцени други истински неща.
Не е подготвен да знае, че еднообразието изморява жените. И накрая тя избягва с друг мъж, който умеел да говори, изоставяйки пазача ужасно самотен на гарата, където никога не спира влак.
По времето, когато моноспектаклите още не бяха се размножили, нарекоха Николай Урумов царя на монолога. Той излизаше на сцената сам в различни представления, но
най-силното от тях,
което го прослави,
беше “Лалугер”,
копродукция през 2015 г. на Театъра на армията и Добричкия театър.
От жестовете и мимиките на обикновените хора актьорът налепва поведението на един наивен и доверчив човечец от провинцията, който се суети на софийската гара в това представление. На сцената има само голям перонен часовник и пейка, на която присяда актьорът.
Целият театър на “Лалугер” е изигран от актьора. Неговият човек Дянко идва в столицата от далечно забутано село, за да търси брат си, който е важен човек в едно министерство.
Опозицията е ясна - само братът чиновник (а може би началник) може да оправи проблемите на Дянко. В селото раздали субсидии от европейски пари за стопанска дейност, но на Дянко не дали, защото във фамилното землище се заселил лалугер от изчезващ вид. Не може сега да копае и засява там.
Човекът се видял в чудо и хайде в столицата да търси брат си да оправи бакиите. Неговият Дянко е облечен в стил “не ме забелязвай” - зелена риза под сако със зелено-кафяв землист цвят, шарена вратовръзка за много възрастни хора и преметнат през ръката кафеникав шлифер.
Мъкне бакалски картони с яйца и градински домати в мрежичка от времето на родителите ни. Армагани с природна чистота.
Монологът на Урумов, докато неговият Дянко чака на перона да дойде брат му, е структуриран върху противостоянието между чистото, природното, разбираемо село и столицата, променила характера и навиците на хората, включително и на брат му.
Много от порядките в големия град са странни, неестествени, неразбираеми за Дянко. Ники Урумов играе в характерния си стил на драматичен комизъм.
От тази кръвна група днес са Валентин Танев, Краси Радков, Ивайло Христов, Кръстю Лафазанов. Комичното при тях не е агресивно натъртено, със задоволство от неговия ефект и с още повече акценти в набелязаните места в текста, за да изтискат целия запас от одобрение у зрителя.
В стила на шоу комичното играеха Калата и Кольо Анастасов, а в по-ново време играят Димитър Рачков, Христо Гърбов, Жоро Мамалев, Мариан Бачев, Руслан Мъйнов и Виктор Калев.
Шоу-комедиантите
се опират на агресивно
и находчиво
поднесената мимика
и модулациите на гласа, на клоунадата в моментното отиграване на ситуацията.
С “Лалугер” Урумов взе наградата за най-добър изпълнител на Международния фестивал на моноспектаклите в Битоля, Северна Македония. След представлението при него идва украинският режисьор, спечелил приза за най-добър постановчик, и му казва: “Всичко разбирах, докато беше смешно. В последните няколко минути, когато стана сериозно, ти седна на ръба на пейката и като че ли направи урна за сълзи. Една лакримоза! Вече нямаше нужда да слушам, аз всичко чувствах!”
Не съм срещал по-точно определение на въздействието на драматичния комедиант.
“Лалугер” жъне феноменален успех при гастролите на Николай Урумов извън България - в Брюксел, Люксембург, Берлин, Виена, Кьолн, Дюселдорф, Карлсруе, Москва, Скопие. На представлението в Брюксел като част от фестивала на българската култура в белгийската столица са поканени евродепутатите в театрална зала, намираща се точно срещу сградата на Европарламента. “Лалугер” е игран е в десетки български градове общо 170 пъти.
“Чамкория” със Захари
Бахаров е спектакъл за
малкия човек в България
Явор Гърдев подготви “Чамкория” по едноименния роман на Милен Русков. Играе Захари Бахаров на сцената на Театър 199.
Близо двучасовият монолог е подвиг в актьорското изпълнение, защото не е писан специално за актьора и не е съобразяван с неговите психически и физически сили и възможности, а е превърнат в театър от обемистия роман на Русков.
Режисьорът Явор Гърдев се е справил брилянтно с първата си задача - трансформация на епоса в драма. За втората - участието на актьора, той е разчитал на доверието и енергиите на Бахаров, познавайки го от работата им във филма “Дзифт”.
И актьорът не го подвежда. Ролята на шофьора е връх в досегашната кариера на Бахаров. По изключително майсторски начин е извлечена от романа ролята на политическата ситуация като съдба, която става подмолно определяща в монолога - героят я приема с незнание за нейната сила, като някакво препятствие от величината на съперничеството с шофьорите конкуренти. А после, вече нейна жертва, той примирено убеждава себе си, че е действал за добруването на семейството си. Чак на финала разбираме, че сме гледали наратив от античната драма с наказанието за заслепението на героя. Наистина великолепна работа на Явор Гърдев и Бахаров!
“Чамкория” е спектакъл за малкия човек в България. За бай Славе, който върти волана на омнибуса до Чамкория, а всъщност върти кормилото на собствения си живот.
В центъра на разказа е атентатът на комунистите в църквата “Св. Неделя” през 1925 г., при който загиват над 200 души - политици, генерали, военни, обикновени граждани и майки с деца.
От мига, в който напуска църквата, за да запали цигара и чува зад гърба си тътена на взрива, животът на бай Славе го изправя пред избори, в които всъщност няма избор. Независимо дали ще вози по тъмни доби чували със сгънати на две трупове, или чанта с ограбени милиони от банка, дали ще играе по гайдата на комунистите, или на анархистите, той си въобразява, че сам определя живота си, но всъщност е играчка на политиката.
Бай Славе управлява вниманието на зрителите със смес от житейски драми и техния комичен коментар, реди история след история, в която думата дума отваря, и във върволицата от случки все някак успява да се измъкне невредим от опасностите на професията и от семейните свади.
“Чамкория” е представление, което те стиска за гърлото от мъка и смях и не те пуска до самия край. Тогава публиката, буквално обсадила Театър 199, изкарва 4 пъти на бис Захари Бахаров.
Мариус играе "природен" българин
С моноспектакли заяви своите чувства към театъра и Мариус Куркински. Той изигра повече от 100 пъти „Черното пиле“, създаден по три разказа на Николай Хайтов - “Мерак”, “Пазачът на овесената нива” и “Черното пиле”.
Мариус има сакрално възприемане на сцената и на общуването с публиката. Той започва да се интересува от Хайтов още в своя моноспектакъл “Сътресение”, изграден върху негов разказ.
Изключително пластичен актьор, Мариус превръща в лицедействие и пластика на тялото емоциите на своя герой. Той не пропуска възможност да поръси със светена вода живота на героя си, прокламирайки, че човекът е създаден за духовен живот, а не за материалното, което ни владее в момента. Няма друг актьор в българското театрално пространство, който реално да доказва с живота си духовните закони, на които е подчинен и които спазва.
“Човек трябва да направи избор как ще мине през тоя живот - казва Мариус. - Да бъде вярващ или невярващ. Друг избор няма. В личен план човек не може да бъде независим, защото общува с хора.
За съжаление, научих късно този урок, че най-важното е преди всичко да мислиш за другите, да се грижиш за тях, да помагаш. Стигнах до това заключение по трудния начин.”
В “Черното пиле” Мариус представя българите, които днес остават далеч от гешефтите и измамите, от царуването на парите и лесната продажба на честта. Това са изчезващ вид хора, любимите герои на Мариус Куркински. И той ги изиграва като в 3D форма, така че ги виждаме “на живо” в неговите преображения.
Изключително постижение е трансформацията на финия, деликатен Мариус, актьор, който изтръгва поезията от всекидневното, в селянин от онези хора, които наричаме нашенци - загрубели, прозаични, милеещи за животните, които отглеждат, като за свои деца, далеч от градския егоизъм и комерсиалните интереси.
Не случайно Мариус се насочва към творчеството на Хайтов, който населява разказите си с “природните” българи, в които се преобразява актьорът. Смешен от една гледна точка, той буди, от друга гледна точка, тъжни мисли и сравнения за изгубената завинаги природност.
Миксът от печал и комизъм в “Черното пиле” е най-характерното качество на добрия монологичен спектакъл. А когато героите на Хайтов започнат да се разкайват за порочни - според тях - постъпки и желания, Мариус стига до върха на своята интерпретация. И в тези моменти от представлението той е най-силен и оригинален, намесвайки вярата си, че театърът е богослужение.
С “Черното пиле” Мариус спечели първа награда на националния театрален фестивал “Чудомирови празници” в Казанлък и награда за главна мъжка роля на международния фестивал “Друмеви театрални празници“ в Шумен.
Димитър Рачков предлага
антидепресант на публиката
Димитър Рачков е нарекъл своя комедиен моноспектакъл “Забраненото шоу на Рачков”. Нищо забранявано няма нито в спектакъла, нито във всичко, което досега актьорът е играл в киното, телевизиите и театъра.
Просто още една “кукичка” към зрителите. Особено към ония, които са израснали във времето на тоталитарните какви ли не забрани.
Рачков е чудесен комедиант, който спори за първото място с Любомир Нейков. Не се осмеляваме да кажем кой от двамата “произвежда” повече смях. Те се надиграват в спектакъла “Вражалец” и публиката се смее до припадък.
Съвсем разбираемо Рачков използва телевизията като дом на спектакъла си, защото тя го направи звезда. Всъщност той зцапочва доста плахо да се изявява най-напред в предаването НЛО. Сигурно не му е било лесно да партнира на колоси като Велко Кънев, Георги Мамалев, Петър Попйорданов, Антон Радичев... Но публиката го забеляза и той скоро стана неин любимец.
“Забраненото шоу на Рачков” е моноспектакъл, който въвежда зрителя в кухнята на телевизията. А там винаги е интересно, смешно и забавно. Как се правят новините? Лъжат ли ни рекламите? Какво работи продуцентът? Свършват ли някога сапунените сериали? Това са само част от въпросите, на които дава отговор шоуменът.
“Забраненото шоу на Рачков” е спектакъл антидепресант, който гарантира забавление за цялото семейство, пише в рекламен текст. Посмейте се на цялата телевизионна машина, разобличена в едно шоу - от сутрешните блокове до холивудските екшъни, от “Бай Брадър” до прогнозата за времето, от готварските предавания до спортните емисии...
Моноспектакълът на Рачков е първото телевизионно шоу извън телевизията, което разкрива смешната страна на тв продукциите, вкопчени във вечната битка за рейтинг.
Искали ли сте някога да водите новинарска емисия? А да участвате в любимата ви телевизионна игра? “Забраненото шоу на Рачков” е интерактивен спектакъл, който ви дава тази възможност.
След като видите шоуто, вие ще спрете да гледате телевизия. Ще спрете да си купувате прах за пране и да търкате билетчета, пише още в рекламата на “Забраненото шоу на Рачков”, което тръгва на турне от 20 март ще премине през пет града и ще продължи до 8 май.
Първата точка от турнето е Хасково. После Рачков ще излезе пред публиката в Благоевград, София. Русе и Варна
Една от изненадите в шоуто е, че винаги има някой гост на сцената, който е различен във всеки град. Забавното е, че и самият гост получава почти в последния момент покана от Рачков за участие. Досега откази обаче не е имало.
Междувременно Рачков ще бъде и на телевизионния екран като водещ заедно с Васил Василев - Зуека на шоуто за имитации “Като две капки вода”. То стартира по Нова тв през пролетта.