Росен Плевнелиев: Голяма грешка е президент да гори мостове между институциите
Нека изберем еврото, а не рублата. Това е единственият ни изход от бедността
ОЩЕ АКЦЕНТИ:
Държавният глава отново се изявява като партийния президент на БСП
Въпреки всекидневните им протести канех Сидеров и Бареков на консултации и постигахме консенсус
Президентът се опитва да запази малко от намаляващото доверие към него в момент, в който лъсна липсата му на морал
- Г-н Плевнелиев, още миналия ноември предрекохте сблъсък на генерали – между Борисов и Радев. Преди два дни президентът свали доверието си от правителството. Как ще коментирате това действие на държавния глава?
- Този измислен и ненужен на българското общество и държавност сблъсък между двама генерали е иницииран от генерала популист – президента на България Румен Радев. Трябва да си даваме сметка какво се случва в момента. Да вникнем внимателно в аргументите, които държавният глава изложи в изявлението си, за да можем да разберем в дълбочина ситуацията.
- Как трябва да реагира правителството в тази институционална битка?
- Надявам се правителството по никакъв начин да не влезе в тази измислена ненужна битка, да не влезе в този капан. Защото българският народ няма нужда от това.
- В своето изявление президентът Радев изрежда причините, заради които сваля доверие от правителството. Първата е водната криза в Перник. Според вас носи ли се политическа отговорност за този проблем?
- Слушах внимателно изявлението на държавния глава. Не е вярно, че не се носи политическа отговорност. Действащият министър е в ареста. Много други лица, които по един или друг начин са допринесли за кризата, също са под светлината на прожекторите при разследването на прокуратурата. Така че този аргумент на Радев просто не е верен.
- Друг аргумент на президента е, че България се е превърнала в бунище и шепа бизнесмени извличат печалба, като са с държавни протекции. Как ще коментирате?
- Отново няма как да се съглася с държавния глава. Прокуратурата и правителството не бездействат, а обратното - действат. Медиите следят внимателно казуса. Внесените от Италия в България боклуци ще бъдат изнесени обратно с решение на правителството. Прокуратурата работи на високи обороти. Но добре е президентът Румен Радев да погледне към собствената си политическа партия и близкия до нея олигарх, в чиято тец се е очаквало да бъдат изгорени тези отпадъци. Той е бил краен получател. Нека Радев погледне обратно в собствената си политическа партия. И когато говори за протекции и безскрупулни печалби, да разбере, че проблемът е в собствения му двор.
- Президентът подозира още, че тихомълком се прокарва реформа във валутния борд.
- Тук е важно да вникнем във фактите и истината. Само преди няколко дни в Народното събрание успешно приключи дебатът, и то пред очите на цялото общество, за законодателна инициатива, която фиксира окончателно валутния курс и параметрите за влизане в еврозоната. С това отпаднаха всички съмнения и притеснения на когото и да било в държавата. Всички партии участваха в дебата и с изключение на БСП подкрепиха законодателната инициатива за фиксиране на ясните условия за влизане в еврозоната. Забележете - тук държавният глава по един изключително безотговорен начин, в момент, в който този дебат е затворен, го вдига отново, като
съзнателно всява
съмнения и притеснения
у българските граждани,
относно стабилността
на валутния борд
Всъщност Румен Радев отново се изявява като партийния президент - президентът на БСП. Социалистите бяха единствените, които поставиха под съмнение предложенията, единствените “против”.
Сега Радев отново с опорните точки на БСП е контра на всички останали политически партии, въпреки постигнатия консенсус с изключение на левицата. Радев обслужва отново БСП.
Тук държавният глава не действа държавнически, а точно обратното, поставя под съмнение валутния борд и финансовата стабилност в държавата, като всява страх, неяснота и несигурност по тази изключително опасна и важна тема - валутната и банковата стабилност на България. Това действие не е държавническо. Радев изкуствено се опитва да предизвика криза и клати държавата. Отново социалист клати държавата, както и преди 20 години. Точно БСП - неговата партия, практически причини най-големия валутен срив в България при тяхното правителство на Жан Виденов.
- Реално много българи се изплашиха за спестяванията си в левове. Има ли място за притеснение от тези валутни реформи?
- Това, което прави държавният глава - да всява страх и съмнения във вече постигнатия консенсус и ясни параметри за влизане в еврозоната, трябва да мотивира всички прогресивни демократично мислещи хора, институции и политически партии веднъж завинаги да затворим темата за валутния борд. Нека изберем еврото, а не рублата. Защото правителството и парламентът предлагат валутен борд, вързан с еврото, и интеграция с богата и демократична Европа. Очевидно със своите действия Радев работи за друг сценарий и валутен борд, вързан с рублата. Държавният глава също така постоянно говори за бедност. Единственият сигурен път към бедността на българите е да останем извън еврозоната, в периферията на Европа и в руските геополитически интереси. А влизането в еврозоната е гаранция за излизане от бедността и за добър стандарт на живот.
Ако държавният глава е честен и иска благоденствие, стабилност, той трябва да подкрепи усилията на правителството за приемане на еврото.
- Като друг аргумент в изказването на президента беше посочено, че институциите, които са призвани да отстояват закона, не го правят. Защо идва тази негова атака?
- Това е лична битка на държавния глава с главния прокурор. Но личните битки, амбиции и его на президента не са битките на българския народ.
Нещо повече, считам, че е голяма грешка да атакуваш институциите в момент, в който ти самият считаш, че си атакуван, и по този начин, не спазвайки елементарната библейска притча и мъдрост, която Христос е предавал на своите ученици: “Ако хвърлят камък по теб, не го хвърляй обратно!”.
Истината е, че на държавния глава не му отива да вади лични битки. Водейки лични битки държавният глава поставя под въпрос демократичната държавност и институции.
Радев се опитва да запази малко от намаляващото обществено доверие към него в момент, в който лъсна липсата му на морал - като командир на ВВС е назначил в противовес на правилата и добрата практика приближената нему г-ца Генчева за пиар на въздушните сили. След което се опитал да омаловажи казуса и дори да затрудни действията на институциите. В момент, в който президентът се срина морално, той реши да контраатакува, защото атаката е най-добрата защита. Същевременно обаче да водиш линични битки, като отслабваш демократичната държавност, не е морално.
Президентът Радев говори много за морал, но моралът на държавния глава минава през мъдростта да работи с всички институции, а не да ги противопоставя една на друга.
- Вие също сте водили подобна президентска война. През 2013 г. оттеглихте доверието си от тогавашното правителство на Пламен Орешарски. Има ли разлика, между това, което направихте тогава и това, на което ставаме свидетели тези дни?
- Факт е, че през юни 2013 г. аз излязох с изявление, така както и Румен Радев го направи. Но тогава призовах НС да преразгледа незабавно решението си за назначаването на Делян Пеевски за председател на ДАНС. След като призовах НС да ревизира решението си, аз свиках извънреден Консултативен съвет по национална сигурност на 20 юни 2013 г. Чак след това аз в тв изявление по “Панорама” свалих доверието си от правителството на Орешарски. Първо посочих проблема, дадох шанс, свиках съвет, работих с всички институции, за да се намери решение. Защото сигурността на българските граждани и достойното място на България в ЕС и НАТО бяха поставени под въпрос. Свалих доверието си от правителството на Орешарски, след като се убедих, че нямат никаква политическа воля да решат проблема.
Тогава имаше огромна криза в доверието към това правителство. Десетки хиляди граждани бяха по улиците, а правителството на Орешарски се крепеше на “златния пръст” на Волен Сидеров. Днес не може да има никаква аналогия между това, което беше през 2013 г., и случващото се сега.
- 30-годишната ни демократична история познава много такива примери на сблъсъци между президенти и правителства - Петър Стоянов и Иван Костов, Георги Първанов и Сергей Станишев. Трябва ли президентството да е опозиция на изпълнителната власт?
- Смисълът на президентската институция не е да атакува когото и да било. Не е да води лични битки, а да бъде мъдър балансьор, така че да се надгражда демократичната държавност. За съжаление, президентът Радев поставя под въпрос демократичната държавност, като води своите лични и популистки битки. Това не са битките на българския народ. Президентът Радев не е честен, той претендира да е алтернатива, но не дава никакви работещи решения, говори общи приказки и оставя съмнения за обслужване на чужди сценарии.
Единственото обяснение за мен, че се активизира точно сега, е, че Русия готви мощна кампания с цел да отклони България от интеграция в самото сърце на ЕС, а именно еврозоната.
- Как може да се развие в бъдеще този конфликт между институциите?
- Когато свалих доверието си в управлението на Орешарски и мандатоносителите Станишев и Местан, имах много ясни аргументи, действах институционално, не водех лична битка.
Но и тогава не изгорих всички мостове. През 2013 и 2014 г. продължих да имам речи в парламента в рамките на инициативата “Месец на политическите консултации”, въпреки че в парламента властваше коалицията на БСП и ДПС със “златния пръст” на Волен Сидеров. Проведох не един Консултативен съвет по национална сигурност, в който постигах консенсус. Нещо повече, канех Волен Сидеров и Бареков на КС и консултации в президентската институция, въпреки че ежедневно отпред организираха протести. Един държавен глава, ако иска да работи за държавността, не може да води война, да блокира институциите и да гори мостовете между тях - нещо, което Радев е на път да направи като стратегическа грешка.
- Този ход на президента Радев ще повлияе ли на репутацията му и на доверието в него?
- Да. При всички случаи. Хората вече са наясно кой е Радев и че неговата претенция да бъде алтернатива се провали. Това прави Румен Радев истински популист, който се бори за властта. Историята ни учи, че няма нито един популист, в нито една държава, който да е решил устойчиво който и да е проблем в обществото.
Говорим за боклука, но италианската столица Рим от 5 г. се управлява от популисти, а няма фабрика за боклука. Той е оставен изцяло в ръцете на мафията. За разлика от Рим София има модерна фабрика за преработка на отпадъци. Популистите - много приказки и никакви решения. Нека да сме наясно с това.
- Ще направи ли според вас Румен Радев партия?
- Той свали доверието си към правителството, защото иска да се представи като негова алтернатива в предстоящата битка през 2021 г. на президентските и съответно парламентарните избори. Радев обаче е популист, защото вече 3 г. не е дал нито едно работещо решение на нито един от наболелите проблеми в обществото. Говори за битка с корупцията, прави се на морален стожер, но видяхме как лобира за “Грипен”.
Чухме собствения му министър-председател Огнян Герджиков от назначеното служебно правителство да се оплаква, че всекидневно е имал натиск от президентството за назначения и задкулисни действия.
Радев разбира, че губи почва под краката си, защото заложи всичко на една карта - тази на популизма.
Прави се на добрия генерал, който води своята генералска битка срещу лошите, грабителски, корумпирани елити. Но хората вече са наясно, че той не е алтернатива.
CV
l Роден е на 14 май 1964 г. в Гоце Делчев
l Завършил е Техническия университет - София
l От 2007 г. е член на УС на Конфедерацията на работодателите и индустриалците
l От 2008 г. е член на борда на директорите на Американската търговска камара. Шеф на “Линднер - България”, създател на Бизнеспарка
l През 2009 г. става министър на регионалното развитие в кабинета “Борисов 1”
l На 30 октомври 2011 г. е избран за президент на Република България. След края на мандата си не пожела втори