Брекзит - провалът на един 47-годишен брак по сметка
Великобритания излиза от ЕС с безразличие, както и влезе през 1973 г.
“Беше трудно да разбереш, че нещо важно се е случило, че това е дата, която завинаги ще влезе в учебниците по история. Повечето хора възприеха това като нещо обикновено и ежедневно.”
Това е част от репортаж на британския вестник “Гардиан”, но не от сега, макар да изглежда актуален за случващото се във Великобритания, а отпреди 47 години.
Тогава в нощта на 1 януари 1973 г. Обединеното кралство става член на Европейската икономическа общност, сложила начало на днешния ЕС. Заглавието на “Гардиан” на следващия ден е “Ние влязохме, но без заря”.
Изданието разказва, че повечето хора са възприели случващото се като нещо обикновено и ежедневно. Имало е малки разпръснати тържества.
Няколко ентусиасти
запалили огньове от
английската страна на
Ламанша, но като цяло
всички кротко спели
Проучване на общественото мнение от тогава показва, че 38% от британците са щастливи да тръгнат към това, което консервативният премиер Едуард Хийт определя като голямо приключение. 39 на сто са ядосани, докато на 23 процента им е безразлично.
Самият Хийт се опитва да повдигне духа с организирането на различни културни и спортни събития в продължение на 11 дни, но повечето са слабо посетени или се провалят. Само една трета от местата на стадион “Уембли” по време на футболната среща между английски и европейски звезди са заети. Франция, която два пъти през 60-те години блокира членството на Великобритания в европейската общност, отказва да предостави прочутата картина “Мона Лиза” за изложба на европейски шедьоври в Лондон.
Опозиционната Лейбъристка партия твърди, че
условията на
членството не са добри
и правителството организира циркове за хората, след като не може да им осигури хляб. Година по-рано пък Хийт е залят с мастило от протестиращи, когато отива в Брюксел да подпише договора за присъединяване към Европейската икономическа общност.
Ситуацията в момента не е много по-различна. Продължилата 1317 дни сага по раздялата на Великобритания с ЕС, изглежда, е изтощила всички. Нито поддръжниците на Брекзит направиха грандиозни тържества за официалното напускане на 31 януари, нито противниците му протестираха масово. Дори най-разпознаваемият символ на Лондон - часовниковата кула Биг Бен, не зазвъня в нощта на голямата раздяла, тъй като е в ремонт.
“Има язвителна симетрия между лишената от емоции сватба преди 47 г. и развода, който става на 31 януари. Ще има безцеремонно сваляне на британското знаме в Европейския парламент. По-запалените привърженици на Брекзит ще
пият за своето
“освобождение от плен”
Някои от тези, които са за оставане в ЕС, ще проведат бдения, където най-недоволните ще се закълнат, че един ден Великобритания ще се завърне в Европа, но като цяло нацията възнамерява да посрещне тази изключително важна точка на препъване в своята история с епично безразличие”, пише Андрю Раунсли, главен политически коментатор на “Обзървър”.
И за да е 100-процентова симетрията и тогава, и сега, Английската централна банка пусна възпоменателна монета от 50 пенса.
Според последните шест социологически проучвания около 53% от живеещите във Великобритания са за оставане в ЕС, а 47 процента са за напускане.
Това показва колко разделена поема страната към най-сериозното предизвикателство в новата си история –
да скъса с
най-близките
си съюзници
и да търси нови
Всъщност процентът на евроскептиците винаги е бил висок в Обединеното кралство и на участието в ЕС традиционно се е гледало по-скоро като на брак по сметка, отколкото на споделяне на общи ценности.
Затова, когато манипулативно бяха разпалени страхове как европейците вземат работните места на англичаните и как всяка седмица 350 млн. лири от техните данъци поемат към Брюксел, вместо да отидат за безплатното британско здравеопазване, много хора предпочетоха да повярват.
Но въпреки това не бяха толкова, колкото през първата година от управлението на Маргарет Тачър през 1980 г. Тогава 65% от британците се обявяват против европейското членство и само 26 на сто го поддържат. Но
Желязната лейди отказва
да обсъди идеята за
напускане на блока,
макар да е против по-нататъшна интеграция с него. През 1984 г. тя успява да извоюва някои отстъпки за Обединеното краство от Европа, което води до намаляване на вноските му в европейския бюджет. Това успокоява частично общественото мнение и го наклонява към по-голяма подкрепа за европейското членство, но тя никога не достига до нивото от 1975 г.
Тогава на референдум две трети от британските избиратели гласуват за оставане в Европейската икономическа общност. Само 3 години по-късно евроскептичните настроения започват да се засилват, тъй като страната навлиза в икономическа криза.
Разликата между про- и антиевропейските гласоподаватели се запазва малка до изборната победа на Тони Блеър през 1997 г. През първите години от 10-годишното му управление темата за Европа не е определяща, но когато се поставя въпрос дали Великобритания да се откаже от паунда и да въведе евро, дебатът отново се връща към общите ползи за англичаните да са част от ЕС. Според Роджър Мортимър, директор на звеното за политически анализи на института Ipsos MORI, дори тези, които са подкрепяли европейското членство, са го правили, защото искат да са част от общия европейски пазар, но не са били толкова ентусиазирани от идеята за политически и монетарен съюз. Затова
винаги са отхвърляли
идеята за единна валута
Всички тези проучвания показват, че евроскептицизмът не е нещо ново, което е разпалено през последните години в Обединеното кралство.
Британците винаги са реагирали негативно на всеки опит за по-голяма интеграция в ЕС, но управляващите политици са успявали да успокоят притесненията им.
Така в продължение на години привържениците на Брекзит са изтиквани в ъгъла на британската политика до момента, в който на сцената не се появява Найджъл Фараж. Първоначално той е член на Консервативната партия, но през 1992 г. я напуска и прави Британската партия на независимостта.
След 7 г. успява да стане член на Европейския парламент, където се прочува със скандалните си изказвания, включително, наричайки председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпуй мокър парцал. Партията му никога не става водеща сила във Великобритания, но растящата ѝ популярност плаши тогавашния лидер на консерваторите Дейвид Камерън и в опит да запази властта през 2015 г. по време на предизборна кампания той обещава да се проведе нов референдум за членството на страната в ЕС.
Всички предварителни
проучвания сочат превес на
поддръжниците на Европа
и когато на следващата година се организира обществено допитване и 52% гласуват за Брекзит, шокът е голям.
Едва след това започва големият обществен дебат какво всъщност означава това. Той продължава повече от три години, през които се водят трудни преговори между Лондон и Брюксел за бъдещите им отношения. Британският парламент се оказва блокиран от противоречия по въпроса и се налага да бъде разпуснат предсрочно. Така се стига до изненадващата силна изборна победа на Консервативната партия през декември, която отваря път за реализирането на Брекзит.
В 23 часа местно време на 31 януари 2020 г. Великобритания става първата страна, напуснала Европейската общност, създадена след договора от Рим през 1957 г. Първоначално тя обединява Германия, Белгия, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия и целта е да се постигне икономическа интеграция помежду им. Идеята проработва и прераства в Европейски съюз, в който до днес участваха 28 страни.
Вече са с една по-малко заради излизането на Обединеното кралство, но поне до края на тази година нищо радикално няма да се промени, тъй като ще действа преходен период. Ще се запази свободното движение на стоки и хора между Острова и европейските страни. Великобритания ще продължи да спазва правилата на ЕС, но няма да има дума при вземането на решения в него. 73-мата ѝ депутати в Европарламента го напуснаха в сряда, а свободните им места ще бъдат разпределени между други държави.
През идните 11 месеца
трябва да бъде постигната
договорка какви ще са
отношенията между
кралството и съюза
в бъдеще. Лондон настоява всичко да се изясни до края на тази година, да бъде сключено ново търговско споразумение и да не се удължава преходният период. В Брюксел смятат, че подобно нещо е невъзможно.
Официално преговорите ще стартират на 25 февруари и до юли трябва да е ясно дали е възможно постигане на договореност по огромния обем от въпроси, които поставя раздялата, или трябва преходният период да се удължи с още една или две години.
И макар да има принципна сделка как Брекзит да се случи, ако не се стигне до допълнителни споразумения по детайлите, опасността от развод без взаимно съгласие си остава и съпътстващите го трудности за бизнеса и движението на стоки и хора – също.
ЕС губи 5,5% територия
и 66 млн. граждани
От днес територията на ЕС намалява с 5,5 процента, а гражданите - с 66,4 милиона, заради излизането на Великобритания. Това е първа загуба за съюза, който досега само се разширяваше.
Ако някога Обединеното кралство реши да се върне в европейското семейство, то ще трябва да премине през обичайните процедури за присъединяване, които и нашата страна трябваше да преодолява.
Смята се, че 1,2 млн. британски граждани живеят в страни от ЕС, включително и в България. Прогнозите са, че техният брой ще се увеличи през следващите 11 месеца, докато тече преходният период. Британски издания разкриват, че много англичани бързат да се пенсионират и трескаво са се насочили към Испания, която предлага по-евтин живот и по-добър климат.
До края на тази година за тях нищо няма да се промени. След това обаче вероятно ще са им нужни специални разрешителни или визи, за да продължат да живеят и да работят. Брюксел вече заяви, че това ще бъде реципрочна мярка и ще зависи от това какъв режим Лондон ще въведе за европейските граждани.
Великобритания планира още от следващата година да задейства нова имиграционна система, която ще изисква и от европейците визи. За туристически пътувания до 90 дни ще се дават онлайн разрешителни. За всички останали случаи ще се кандидатства за виза, като получаването ѝ няма да е лесно. Ще има точкова система, която ще гарантира, че на Острова ще се допускат само квалифицирани и търсени специалисти, а не хора, които ще тежат на социалната му система.
Живеещите в Обединеното кралство близо 4 млн. европейци пък ще трябва да кандидатстват за статут на уседналост, за да могат да останат в страната. Крайният срок за това е 30 юни 2021 г. Възможно е той да бъде намален с 6 месеца, ако не се стигне до споразумение между Лондон и Брюксел за бъдещите отношения.
Да кандидатстват за статут, ще бъде разрешено само на тези, които са живели във Великобритания преди 31 декември 2020 г.
Европейските здравни карти, които осигуряват безплатна спешна помощ, ще продължат да се признават до края на годината в Обединеното кралство. След това на пътуващите европейски граждани ще е необходима медицинска застраховка.