Н. Пр. Кристоф Айххорн: Има голям интерес от германски инвеститори в три сектора - финансов, IT и автомобилен
В целия балкански регион и у нас, в Германия, министър-председателят Бойко Борисов е изключително ценен партньор, каза германският посланик в България
Още акценти от интервюто:
Дори и България да остане на второ място в надпреварата за “Фолксваген”, тя разкрива потенциала на страната ви
Имате изключително важна роля за надеждната защита на външната граница на ЕС
Отношенията между Германия и България са силни като домашна ракия
В целия ЕС внимателно се следят срещите на министър-председателя Бойко Борисов с Брюксел и Анкара
Европа на две скорости би означавало разделение на съюза
- Ваше Превъзходителство, какви са впечатленията Ви от страната ни досега?
- Имам превъзходни впечатления. От септември, откакто съм тук, положих доста усилия, за да се запозная със страната. Няколкократно бях в Пловдив, Варна, Бургас, Велико Търново, както и на север. И до момента наистина имам прекрасни впечатления.
Впечатлява ме фактът, че много от хората, които срещам, говорят чудесно немски. Това се дължи на прекрасното обучение по чужди езици в училищата и езиковите гимназии. Това отваря много врати за българите в Германия и ЕС.
Друг пример - по време на първата ми визита във Варна посетих Медицинския университет, където в момента се обучават 900 студенти от Германия. Те изучават български език, за да могат да общуват с пациентите. Това е много впечатляващо, защото показва големия потенциал, който съществува.
- Вие дойдохте в България миналата година. Тогава държавите ни отбелязаха 140 години дипломатически отношения, на което може и да се дължат добрите ни познания по немски. Как ще се развиват те занапред?
- По този случай имаше много събития през изминалата година. Едно от тях се проведе в Берлин, имаше концерт на камерния състав на Софийската филхармония, на който присъстваха както българският министър на външните работи, така и германският. Събитието протече като една много приятна семейна среща. Имаме изключително добри политически и икономически отношения. За културните връзки вече споменах. Ако погледнем само училищата в България - 30 от тях предлагат немска езикова диплома, езиковата гимназия “Проф. Константин Гълъбов” предлага немска матура, както и немското училище в София. Това е един много голям резервоар, който може да захранва и в бъдеще тези добри отношения.
И двете страни са ангажирани членки на ЕС и НАТО. Неотдавна посетих групата за приятелство в Народното събрание, където обсъдихме каква е същността на това членство в тези две много важни институции. Ядрото е свободата. Преди 30 години падна Берлинската стена, тук много неща се промениха, народите и на двете страни искат да бъдат свободни граждани. Тоест имаме една общност на ценностите, която намира своето изражение в политиката.
Може да обобщим отношенията ни с едно изречение – нашите отношения са силни като домашна ракия.
- Германия е най-големият чуждестранен инвеститор в България. Какви бъдещи съвместни икономически проекти очаквате?
- Германските предприятия с инвестиции в България споделиха по време на последната им анкета, че са много доволни от решението да се установят тук. И на въпроса биха ли взели отново това решение, повечето от тях отговарят с “да”. Говорим за инвестиции в обем от около 3 млрд. евро за 20 години, които дават 65 хил. работни места. С министър-председателя Бойко Борисов често разговаряме за това как тези германски инвестиции да продължат. В края на миналата година заедно открихме дигиталната лаборатория на “Бош”, която е свързана с автомобилостроенето. Чуваме от банки от Германия, че проявяват интерес за инвестиции в IT и дигиталния сектор в България, защото тук има добри специалисти именно в областите на високите технологии. Голямата въпросителна обаче, която стои не само пред германските фирми, е недостигът на специалисти.
Много големият обем на инвестиции от последните години може би няма да е толкова интензивен през тази и следващата година. Но има много сериозен интерес от големи компании в трите области - финансов сектор, IT и автомобилния.
- Защо очакваме забавяне в следващите две години?
- Защото имаме едно успокояване на целия икономически процес в Германия.
- Съществува ли все още възможността германският концерн “Фолксваген” да построи новия си завод у нас?
- Първо трябва да се каже, че “Фолксваген” е частна компания, която сама взема своите решения. Те не се взeмат от германското правителство. В процеса имаше много страни, които бяха разглеждани като евентуална локация, и в края останаха две държави, едната от които България. Това, което чувам, сочи, че по-скоро решението ще бъде в полза на Турция. От българска страна има две възможни реакции - в първия момент това ще е разочарование, защото човек не иска да бъде втори, а да спечели, както при олимпиадите - никой не иска сребро, а злато.
Но и този, който е взел сребърен медал, също е на стълбичката. Което е много важно, защото фирмите по целия свят следят тези процеси внимателно и България показва, че има много сериозен потенциал, който ще е обект на бъдещо внимание от инвеститори и анализатори. Моето впечатление от разговори с бизнеса и политиката тук е, че това е и българската гледна точка.
- България очаква до няколко месеца да получи покана да се присъедини към валутния механизъм ЕРМ-2. Германия подкрепя ли страната ни и смятате ли, че сме готови?
- Впечатлението на Германия е, че България е поела много добър път за влизането в този механизъм. Има критерии и условия, които трябва да се изпълнят. Две институции следят за тях - ЕК и ЕЦБ. Страните членки гласуват на база на техните оценки.
В последния доклад на ЕЦБ за България се отбелязва напредък, но са необходими и по-нататъшни мерки, които да докажат готовността на страната. Германия подкрепя членството на България в eврозоната, по време на официалното си посещение в България миналата година федералният президент Франк-Валтер Щайнмайер също заяви тази позиция. Така че важното е първо да се предприемат необходимите мерки, а след това да се гледа конкретна дата.
- САЩ обявиха, че ще наложи ограничителни мерки по отношение на руските газопроводи “Северен поток 2” и “Турски поток”. Какво е отношението на Германия по този въпрос?
- Можем да отговорим съвсем кратко - ние оценяваме “Северен поток 2” като чисто икономическа дейност, която е необходима за сигурността на енергийните доставки в Европа и е легитимна по отношение на европейското законодателство. Разбира се, има някои елементи, които са важни - например какво би означавало това за транзитната доставка на руски газ през Украйна в бъдеще. Ние участваме в активен диалог с всички страни по този въпрос.
Санкциите от американския Конгрес може да се определят като намеса в суверенитета на Европа относно енергийното снабдяване. Германия и ЕС сме против тези санкции, които имат извънтериториално въздействие. Този въпрос може да бъде разгледан в по-широк контекст - как се отнасяме към свободната световна търговия? Ние имаме фундаментален интерес да се спазват международните правила.
- Как оценявате усилията на България като външна граница на ЕС по отношение на бежанците? Турският президент Реджеп Ердоган на няколко пъти заплаши да пусне милиони бежанци в Европа.
- България играе изключително важна роля за надеждната защита и охрана на нашата обща външна граница на ЕС. За това са единни и политици, и експерти. Много съм щастлив, че и по тази тема има тясно сътрудничество между България и Германия. Диалогът между София и Анкара като две съседни страни е изключително важен. Единодушни сме, че споразумението между ЕС и Турция относно миграцията е важно. От германска страна стриктно спазваме задълженията си по него и разчитаме на партньорите си също да го правят.
- Както казахте, премиерът Борисов успява да води добър диалог с Анкара, прави го и с Брюксел. Успя ли да се превърне в балансьор в региона?
- Когато министър-председателят Бойко Борисов води диалог и има срещи в посоките, които споменахте, ние, а също и в ЕС следим много внимателно какво се случва и съм сигурен, че тези процеси се наблюдават и от страна на Анкара. Това е едно естествено продължение на ролята на България, която тя пое и изпълнява от периода, в който председателстваше Съвета на ЕС. Оттогава се говори за “духа на София”, като тази атмосфера продължава да се поддържа от министър-председателя ви. В целия регион и у нас той е изключително ценен партньор.
Тук според мен един друг аспект също е много важен в контекста на Западните Балкани - Берлинският процес. През тази година две държави ще го председателстват - България и Република Северна Македония. Германия от самото начало се ангажира много сериозно за сближаването на страните от региона с ЕС. Така че много се радваме, че България и Република Северна Македония заедно ще председателстват и тясно сътрудничество между тях ще даде много положителен пример за страните от региона.
- Готова ли е България да се присъедини към Шенген? Ще има ли скоро консенсус по този въпрос в Европа?
- Важно е тук да се знаят процесите, които водят до вземането на решения. Това решение не зависи само от една страна членка, а всички трябва да имат общо решение. Така че сте права, че е необходим консенсус между всички, който в момента не изглежда много лесен. От една страна се вижда ангажиментът на България за защита на границите. От друга страна в ЕС в момента тече дискусия как бихме могли да адаптираме механизма на Шенген към променящите се условия на сегашната реалност.
- Отхвърлен бе четвъртият вот на недоверие срещу правителството. Стои ли стабилна България в очите на Германия и Европа?
- От наша гледна точка България е стабилна страна, която е изключително ценен член на ЕС и НАТО. Не мога да заема позиция и да се изкажа относно вътрешнополитически дискусии. Мога принципно да кажа, че един силен парламент е съществен фактор за стабилна демокрация, а част от него е функцията да контролира правителството, което не се различава от ролята на германския парламент. Трябва да има силна опозиция и силно правителство – и двете са важни.
Силна и стабилна демокрация включва и други елементи – например активно и силно гражданско общество, което поема инициатива и не оставя всичко в ръцете на правителството. Гражданите са най-добре информирани и знаят кои процеси функционират добре в техните населени места.
Като бивш журналист мога да кажа, че друга ключова част за силна демокрация са силните и независими медии, които да отразяват всичко това – какво правят опозицията, правителството, какви са настроенията в обществото.
- Как Брекзит ще се отрази на Великобритания и ЕС?
- И тук нашите страни са на едно мнение – съжаляваме за Брекзит. Но уважаваме това демократично решение и работим за това и в бъдеще отношенията между Великобритания и ЕС да останат толкова тесни и добри, каквито са сега. Това не означава, че могат да се елиминират всички отрицателни последствия, но ние ще се постараем да ги сведем до минимум. Брекзит не крие опасност за единството на страните от ЕС, защото в целия процес на всички нас ни стана ясно какво означава този съюз, какво ни дава и колко е важен за нас.
Така че за нас е много важно да продължим да работим заедно в посока по-нататъшно сближаване на страните за общо бъдеще. При това решаващият фактор не е колко е голяма една страна или от колко време е член на съюза, дали разполага с повече, или с по-малко средства, а с каква нагласа и убеждения сядаме на една маса в Брюксел. От основно значение е какъв може да е приносът на отделните страни за общото благо на съюза, а не да излагаме на преден план нашия егоизъм.
- Разбирам, че сте против Европа на две скорости?
- Въпросът за двете скорости е една много, много стара дискусия в ЕС. И той не означава нищо друго, освен че трябва да се намери баланс между тези страни членки, които искат бързо да се развиват, и тези, на които им трябва повече време. Да се постигне този баланс, е трудно, но идеята да отделим по някакъв начин страните, които не биха искали да се движат с такова бързо темпо, би означавало разделение на съюза. Затова и в бъдеще трябва да се инвестира в намирането на този баланс. Ние сме толкова взаимносвързани и в обществен, и в икономически аспект, че би било илюзорно да се каже, че Германия, която е развита, ще може да се развива сама, без да се съобразява с останалите страни членки. Единственият начин да продължим да функционираме като съюз е да действаме в унисон с останалите.
CV
Роден на 14 септември 1958 г.
Следва история, публично, европейско и международно право и политология (1979 - 1984)
Журналист в радио ARD (1979 - 1986)
ЕС консултант, Брюксел (1984 - 1986)
Посолство в Москва, културен аташе (1989 - 1992)
Посолство във Вашингтон, министерски съветник (2000 - 2004 и 2008 - 2011)
Посланик в Талин, Естония (2015 - 2019)
От юли 2019 г. Посланик в София
Женен, с 2 деца