Язовир “Белмекен” не се пълни догоре заради София, казва преди 20 г. проектантът му
За 21 г. в каскадата “Белмекен - Сестримо” са готови 1 язовир, 2 дневни изравнителя, 3 ВЕЦ, два пояса събирателни канали с 225 водохващания
Напоследък политици и експерти често споменават за яз. “Белмекен”. Това стана, след като правителството реши вода от деривациите на язовира да се пренасочи към водоснабдителната мрежа на София и чрез нов водопровод да се захрани бедстващият Перник.
“Белмекен” е
най-високопланинският
водоем с насипно
изградена стена
на Балканския полуостров. Намира се на 1923 метра надморска височина в Рила планина, а стената му е на кота 2000 метра. Обемът на язовира е 141 млн. кубика вода.
Белмекен означава известно място. Самият язовир е изграден по поречието на река Сестримска, която е уникален природен феномен, тъй като 10 км от поречието ѝ създават естествен концентриран пад на водата от 1500 метра. В основата за изграждането на водоема е река Крива, приток на Марица.
Яз. “Белмекен” е част от най-големия хидроенергиен комплекс у нас - каскадата “Белмекен - Сестримо”, към която по-късно се прибавя и ПАВЕЦ “Чаира”. Според експерти “Белмекен - Сестримо - Чаира” е един от най-грандиозните хидроелектрически обекти в Европа, проектиран и построен от български инженери, монтажници и строители.
Каскадата е собственост на НЕК. Проучването и проектирането на “Белмекен - Сестримо” започват през 1953 г. и са възложени на “Енергопроект”. Съществуват обаче исторически документи, че още през 30-те години на XX в. районът, където е изградена по-късно каскадата, е проучван и разработван, но проектът не е бил осъществен.
Самото строителство на каскадата започва през 60-те години. До 1974 г., когато “Белмекен - Сестримо” е завършена, са построени 1 язовир, 2 дневни изравнителя (малки язовири), 3 електроцентрали, два пояса събирателни канали с общо 225 водохващания. Строителството на каскадата обхваща площ от 4000 кв. км. Водите в яз. “Белмекен” се събират от северната и южната страна на планината Рила посредством
система от канали
и тунели с обща
дължина 110 км
Каскадата е проектирана и построена с два пояса събирателни деривации от планински реки и притоци на реките Струма, Места и Марица. Първата е на кота 1900 метра и пълни яз. “Белмекен”, а водите от втората деривация на 1200 метра се вливат в язовира изравнител “Станкови бараки”.
Огромното съоръжение е проектирано така, че основно да осигурява електроенергия, а отделно водите на каскадата да се използват за напояване на 600 хил. дка обработваеми площи и водоснабдяване. Поради това паралелно с изграждането на каскадата се построява и открит канал с дължина от 70 км, по който преработените от каскадата води да отидат в яз. “Пясъчник” за напояване на Горнотракийското поле.
Каскадата “Белмекен - Сестримо” е тристепенна, като яз. “Белмекен” се явява горният и най-голям изравнител. Оттам по 3-километров тунел с диаметър 4 м и 2 км подземен напорен тръбопровод водата постъпва в ПАВЕЦ “Белмекен”. Водите от централата отиват в разположения непосредствено до нея дневен изравнител “Станкови бараки”.
По тунел и подземен напорен тръбопровод с обща дължина 5 км водата от изравнителя достига до ВЕЦ “Сестримо”. Водите, обработени от втората централа, по 3-километрова безнапорна деривация достигат до дневния изравнител на ВЕЦ “Момина клисура”, а след централата водите по 70 км канал се транспортират към яз. “Пясъчник”.
Шеф на строителния участък на “Белмекен - Сестримо” почти през цялото време е инж. Йордан Йорданов. Според архивни документи
половината
ръководители на
строежа на каскадата
са пълномощници
на ЦК на БКП
и партийни секретари, сочи архивна снимка, която се пази в историческия музей в Белово.
Строителството на хидроенергийния комплекс се извършва от тогавашните ДСО “Хидрострой”, “Енергомонтаж”, СС “Тунели и инжекции”, ГУСВ и др. На практика обаче в строежа на “Белмекен - Сестримо” са привлечени инженери, работници и техника от цялата страна. Работи се при изключително трудни и тежки планински и метеорологични условия. Особено през зимата, когато след чести бури са ангажирани хеликоптери от военната авиация за доставка на храна на затрупаните от преспи обекти на строителите. Хеликоптери се използват и при тежки злополуки с работници, каквито не са били рядкост на огромната строителна площадка.
Вероятно затова периодично се разпространяват призиви на общостроителните партийни комитети за по-усилена и ефективна работа по строежа на каскадата за пълното ѝ завършване в срок и за X конгрес на БКП. Подобен призив се пази в музея в Пазарджик.
През 1980 г. - 6 години след завършването на “Белмекен -Сестримо”, започва и строителството на
уникалната и
единствена в
Европа ПАВЕЦ “Чаира”,
което е втори етап от строителството на каскадата. От яз. “Белмекен” по тунел със 700-метров пад водите отиват в ПАВЕЦ “Чаира” и завъртат турбините, след което с мощни помпи ги връщат отново в язовира без каквито и да е загуби. Самата централа е разположена на 350 метра под земята и до нея се стига по огромен тунел. Общата енергийна мощност на “Белмекен - Сестримо - Чаира” е 1600 мвт в генераторен режим и 892 мвт в помпен режим. Факт е, че енергийната мощност на “Чаира” е по-висока от тази на трите ВЕЦ от “Белмекен - Сестримо” с над 100 мвт.
Главен проектант на ПАВЕЦ “Чаира” е
инж. Георги Куков,
който е сред
водещите
специалисти
по проучването, проектирането и строителството на “Белмекен - Сестримо”. Инж. Куков работи по проектирането и цялостното изграждане на каскадата от 1953 до 1989 г., като в продължение на 17 г. е зам. главен инженер на “Енергопроект”.
Освен това той е проектирал и язовирите “Христо Смирненски” и “Златоград”. В своя публикация през 2000 г. инж. Куков заявява, че в продължение на 20 г. (от 1978 до 1998 г.) “Белмекен - Сестримо” е работила много под проектните си и реални възможности заради фрапиращ недостиг на вода. Това се е получило, защото 140-150 млн. кубика на година редовно се отклонявали от яз. “Белмекен” за приоритетни водоснабдителни цели - главно за София.
“Годишната използваемост на съществуващата капитална мощност на каскадата е под 700 часа при доказан оптимум за водните централи от 2500 до 3000 часа. Просто каскадата се нуждае от допълнителен водоизточник в яз. “Белмекен” с годишен капацитет от 500 млн. кубика вода. Заради недостатъчен приток не се използва пълноценно и високоефективният обем в яз. “Белмекен”, който в продължение на 6 месеца от годината се уплътнява едва с 30-40% от капацитета си”, заявява тогава проектантът му инж. Георги Куков.
За решението на проблема той предлага необходимите води за каскадата да се вземат помпажно от поречието на р. Места, където излишъкът на води според неговата преценка е 600 млн. кубика. Предложението му не се осъществява.
През 2011 г. президентът Георги Първанов награждава инж. Георги Куков с орден “Св. св. Кирил и Методий” с огърлие за изключителните му заслуги в българската хидроенергетика. Наградата е присъдена посмъртно и е получена от сина на легендарния инженер - Иван Куков.