Планът “Урсула”може да закове у нас 750 лева минимална заплата
С 1785 евро по-високо от българското е най-малкото заплащане в Люксембург
- Северът и Изтокът се обединяват срещу плановете на Брюксел
Най-висока минимална заплата в ЕС получават работниците в Люксембург - 2071 евро, а най-ниска в България - 286 евро. Гигантските разлики във възнагражденията накараха ЕС да направи първата стъпка към установяване на минимална надница във всички страни членки.
Еднакви заплати
в ЕС няма да има!
Всяка членка ще продължи да решава колко пари най-малко трябва да получават нейните граждани за труда си, за да живеят достойно и да могат работодателите да си го позволят.
Еврокомисията обаче ще предложи на правителствата набор от общи критерии за нейното изчисляване. Новата шефка на инстутицията Урсула фон дер Лайен иска да спре изтичането на мозъци от Изтока на Европа към по-богатия Запад. “Много работещи хора в ЕС все още трудно свързват двата края, затова блокът се нуждае от нова рамка за определяне на минимални заплати”, обяви ЕК в средата на януари, давайки старт на консултациите по темата.
“Като унгарка разбирам тази политика”, заяви родената в София евродепутатка Клара Добрев пред “Евронюз”. “Стотици хиляди, а на някои места милиони хора напускат своите страни, заминавайки да работят в Западна Европа. Вече имаме огромен недостиг на работна ръка, който подкопава растежа на нашия БВП. Ако постигнем съгласие за минимална заплата на европейско равнище, тогава тази нелоялна и вредна конкуренция може да приключи”, добави членката на групата на социалистите и демократите в ЕП.
Революционната идея на ЕС да хармонизира социалните стандарти вече бе отразена в две резолюции на ЕП. Там се появи и формулата
“60% от
средния доход”,
Ако тя бъде одобрена, сметката показва, че минималната заплата в България ще скочи до 750 лв. (при средна заплата от 1249 лв. по данни на НСИ за третото тримесечие на 2019 г.). Друг обсъждан вариант е новото общоевропейско минимално заплащане да се изчислява като определен процент от БВП.
Планът на Фон дер Лайен е да разреши въпроса през следващите 5 години. Както неофициално бе отбелязано в Брюксел, ако проектът е успешен, след това подобен принцип може да се приложи и за общоевропейска индексация на пенсиите и социалните помощи.
От 28-те страни - членки на ЕС (27 след Брекзит на 31 януари), само 6 не разполагат със законово установена минимална заплата - Дания, Италия, Кипър, Австрия, Финландия и Швеция. В страните, където такава има, пък има големи разлики. По данни на Евростат през 2019 г. най-ниският минимум е бил в България (286 евро), следвана от Латвия (430 евро), Румъния (446 евро) и Унгария (464 евро). Най-високи минимални заплати вземат в Люксембург (2071 евро), Ирландия (1656 евро), Нидерландия (1636 евро) и Белгия (1594 евро).
Важно е да се отбележи, че от 2020 г. в редица държави има увеличение на минималата заплата, включително и в България, където тя стана около 305 евро. За целите на сравнението обаче са ползвани последните статистически данни на Евростат, които са от 2019 г. (виж картата).
Разликите между членките на ЕС са толкова значителни, че
най-високата
минимална
заплата в ЕС е над
7 пъти по-голяма
от най-ниската
Тук идва въпросът за стандарта на живот и, разбира се, различията в минималните заплати са значително по-малки. Ако размерът на възнагражденията бъде изразен в стандарт на покупателната способност (СПС), заплатите варират от 557 евро СПС на месец в България до 1646 евро СПС в Люксембург.
За плановете си Фон дер Лайен заговори още през 2019 г., обещавайки да въведе “рамка” за минимални заплати в ЕС, като същевременно зачита различията между отделните пазари на труда.
Брюксел обаче трябва
да се подготви
за тежка битка,
ако иска да реализира плановете си.
Очаква се икономически изоставащите страни от Източна Европа да се възпротивят на идеята, защото не искат да загубят предимството си под формата на евтина работна ръка в западните членки.
Латвийските политици пък са скептично настроени към плановете на Брюксел, виждайки ги като пореден опит за стесняване на правомощията на националните власти.
Най-голям отпор се очаква от скандинавските държави, които светкавично предупредиха, че не искат да въведат единно минимално възнаграждение, тъй като традиционно определят размера на заплатите чрез преговори между работодатели, синдикати и служители.
Датският министър на заетостта Питър Хюмелгард коментира, че макар да е получил уверения от еврокомисаря за работните места и социалните права Никола Шмит, че ЕК няма желание да подкопава колективното договаряне, той няма да се успокои, “докато не види окончателните подробности в писмен вид.”
“Притеснени сме, че директивата няма да съдържа необходимите изключения или защитни мерки за нашата система”, каза той в интервю за “Файненшъл таймс”.
“Основният
принцип в датския
модел е да няма
политическа
намеса”,
добави Хюмелгард.
“Съгласни сме с политиките и амбициите за укрепване и увеличаване на заплатите в Европа”, коментира шведският социалист Йохан Даниелсон. “Проблемът за Швеция и други скандинавски страни е, че тези амбиции може да подкопаят нашите традиционни трудови модели. Ако законодателството на ЕС задължава членките си да гарантират, че минималната заплата ще бъде определен процент от средната, тогава как може да стане това без намеса на правителството?”
Кипър например е една от страните без минимална заплата, като само 9 професии са защитени от конкретен минимум, определен с постановление на Министерството на труда. Сред тях са чиновниците, детегледачите, възпитателите в детски градини и ясли и др. Заплатата при тези професии започва от 870 евро бруто на месец, а след 6 месеца скача до 924 евро. Охранителите пък получават почасова минимална заплата в размер на 4,90 евро, която след 6 месеца работа при същия работодател се покачва до 5,20 на час. Подобна е ситуацията при чистачите. Заплатите за другите професии се определят с колективен договор, както на Скандинавския полуостров.
Независимо от задаващия се отпор Брюксел изглежда доста сериозен в плановете си. Инициативата е силно подкрепена от западните страни, които се
надяват, че това ще
намали притока
на мигранти от
“новата Европа”
Въпросите на социалната политика са основно в компетенциите на страните членки, но в Брюксел вече от няколко години се обсъжда необходимостта от въвеждане на общ подход.
Предишната ЕК под ръководството на Жан-Клод Юнкер разработи програмен документ, наречен “Социален стълб”, а новата шефка Фон дер Лайен обеща да започне прилагането му. Именно минималната заплата бе очертана като приоритетен въпрос от първата жена начело на институцията.
Еврокомисарят Никола Шмит уточни, че избраният от ЕК подход на консултации ще отложи поне с 9 месеца законодателното предложение, което ще се появи “най-рано в началото на лятото, но по-вероятно в началото на септември”.
Процесът ще се придвижи в два етапа. Първият предвижда дискусии с работодатели, синдикати, икономисти и разработване на обща позиция. Консултацията ще продължи 6 седмици, след което ЕК ще анализира получените отговори, коментари и предложения още 4 седмици. След като прецизира идеите си, институцията ще обяви втора 6-седмична консултация, отново със същите участници, преди да започне работа върху законодателното си предложение, обясни Шмит. Едва след това то ще бъде изпратено на Европарламента и на съвета за дебат и приемане на единни стандарти за това как да се изчислява размерът за най-евтината работна ръка в ЕС.