Ще правите ли бебе? На два пъти държавата пита - раждаемостта скача и после спира
Емиграцията е тази, която изкривява най-много българската демография
За деца и емиграция - това ще са двете допълнителни анкетни карти, които догодина ще попълваме при преброяване на населението и жилищата в България.
Спокойно, никой няма да ви разпитва дали използвате кондоми или други противозачатъчни, нито защо. Държавата трудно може да се бърка в подобни интимни теми, дори ако много ѝ се иска. Известно е, че през 60-те управляващите
са водени от
същия страх като
сега –
че населението намалява и нацията изчезва. Тогава от най-високото ниво на управлението е спусната пълна забрана за аборти освен при чисто медицински случаи. Това е станало два пъти - през 1968 и през 1973 г. Веднага на следващата година данните показват рязко нарастване на раждаемостта.
Но през по-следващата година обаче пада до отчайващо ниски нива - по-ниски, отколкото са били преди въвеждането на забраната. Ето така реагира населението на подобни крути мерки –
свива се и не
иска да ражда и
отглежда деца
или пък отлага това до безкрайност.
В тази сфера каквато и да е намеса няма как да е ефективна. Целта на анкетите е по-скоро да се анализират причините едно семейство да отлага децата и какви условия трябва да има, за да се реши на тази стъпка.
Затова и анкетите ще се попълват само от жени между 15 и 49 г. и мъже от 15 до 59 г., като целта е да се получи представителна извадка от поне 12 500 души, и то от различни социални групи.
Една от най-големите заблуди у нас е например да се наслагват цифрите за раждаемостта и смъртността върху общия брой на населението и да се твърди, че българите не желаят да раждат и смъртността ни е по-висока от Африка.
В общия брой на населението обаче влизат и мъжете, които няма как да раждат, хората в пенсионна възраст и децата, които не могат да раждат. И тъй като в България като във всяка друга европейска държава делът на възрастното население се увеличава прогресивно в годините, данните за раждаемостта на 1000 души от населението все повече изкривяват общата картина. Сериозната наука гледа средния брой на живородените деца от една жена в детеродна възраст.
У нас тази бройка пада до 1,09 деца в годините на най-голямата демографска криза – през периода 1995-1997 г., но после тръгва нагоре, за да стигне до 1,56 преди две години. Което е и средноевропейското равнище. Така че
за раждаемостта
трябва да се
питат онези,
които раждат –
жените
Подобни изкривявания се получават и за смъртността. Ако сравним две села, едното със 100 души на средна възраст 75 г., а другото – със 100 младежи, в първото ще има висока смъртност при нулева раждаемост, а във второто – точно обратното. Горе-долу същото се получава, като сравняваме Зимбабве с България. Затова сериозната статистика гледа по-скоро средната продължителност на живота, а не процента на смъртност.
Това, което несъмнено удря най-много българската демография в момента, и то по няколко линии, е емигрирането. Едната е, че отнема директно от броя на населението. Другата е, че
изнася навън
раждаемост, защото емигрират предимно хората в активна възраст. А в същото време внася смъртност, защото обикновено от чужбина се връщат у нас да живеят българите, когато вече са в пенсионна възраст.
Много показателно в това отношение е случващото се в момента в област Кърджали. Това е единствената област у нас освен София-град, в която има механичен прираст на населението, като там повече се увеличава населението в селата.
От други данни на статистиката се вижда, че в Кърджали има и строителство, по-значимо отколкото на много други места в страната.
Очевидно е, че това са хората, които напуснаха България по време на “голямата екскурзия”, които са изкарали активните си години в Турция или другаде и сега се връщат да доживеят старините си в родното място.
Анкетата за миграцията е планирана да се попълни от 28 000 души, като ще се проследят нагласите на хората между 2011 и 2021 г. Въпросите са от рода на това дали през този период са живели за по-дълго от една година в чужбина или в друго населено място в страната, при какви условия биха заминали отново, защо не възнамеряват да емигрират и т.н.
Безспорно данните ще са много интересни и показателни, защото
през последните
5-6 г. нетната
миграция все
повече се свива
През 2018 г. например броят на хората, които са се завърнали от чужбина, е около 15 хиляди при 25 хиляди заминали, т.е. намаляването на населението по този показател е било само с 10 хиляди души. Това е най-ниското ниво от години насам и тази бройка непрекъснато пада.