Първият дигитален супермодел излезе от интернет и стъпи на червения килим
Снимката на чернокожата Шуду накара Тайра Банкс да я помисли за истински човек
Ще вземе ли дигитализацията хляба от ръцете на моделите? Според някои да, според други не, но е факт, че те ще трябва да се конкурират с “хора”, които нямат плът и кръв. И макар че тази борба е неравна, тя се води вече три години.
Тогава фотографът и 3D артист Камерън-Джеймс Уилсън, отегчен от работата си в модната индустрия, решава да се захване с един малко по-различен проект. Един ден публикува снимка на екзотичната красавица Шуду Грам. Тя има удивително тъмна кожа, перфектно тяло, къдрава момчешка къса коса и почти черни очи. “Истинска ли е?”, започнаха да питат хиляди хора от цялата планета. Звезди като Тайра Банкс дори репостваха снимката ѝ, удивени от красотата ѝ, и бяха убедени, че тя е реален човек.
Оказало се, че Банкс и другите напълно грешат. Шуду Грам е дигитален модел. За създаването ѝ Уилсън черпи вдъхновение от тъмнокожа кукла барби, която била принцеса от Южна Африка. Тя била любимата му играчка, докато растял. Вдъхновителките от плът и кръв са едни от кралиците на модния подиум - Алек Уек, Наоми Кембъл и Иман. Така се ражда
първият дигитален
супермодел, който
вече има почти 200
хил. последователи в
инстаграм
В началото Уилсън се чудел дали да поддържа заблудата, че Шуду е истински човек. Решава, че дължи на феновете ѝ честност, когато започнал да получава дрехи, които модни брандове ѝ пращали и искали от нея да ги рекламира срещу заплащане. Така се зародила една друга дилема - трябва ли правилата за реклама да важат за дигиталните инфлуенсъри така, както за реалните, които трябва да информират последователите си, когато пускат платени публикации. Заради това някои рекламодатели предпочитат да се обръщат именно към дигиталните лидери на мнение, за да може снимки на продуктите им да излизат по-естествено в съдържанието на социалните мрежи.
Шуду може и да не звучи като голяма заплаха за моделите, поне ако си беше останала в социалните мрежи. Само че преди няколко месеца на наградите БАФТА тя съвсем буквално се разходи по червения килим като холограма. Нейната задача беше да публикува сторита в инстаграм, с които позволява на зрителите вкъщи да пазаруват официални тоалети, които са подобни на знаменитостите, които минават покрай нея на червения килим.
“Смятах това за абсолютно безумие”, казва Уилсън.
За да оживее Шуду,
той трябвало да
замине за Торонто,
където го чакала актриса, облечена в специален костюм, който използват при заснемането на специални ефекти в киното. По-късно нейните движения са пресъздадени от дигиталния модел на червения килим. “Беше едно от най-трудните неща, които съм правил заради всички детайли - от холограмата до анимацията”, казва Уилсън.
Така че не е изключено съвсем скоро да се осъществи и първото ревю, в което ще дефилират изцяло дигитални модели. Всъщност Уилсън вече е създал 7 такива, въпреки че критики към работата му не липсват.
Основно те идват от реални модели, които смятат за нечестно, че трябва да се конкурират с изкуствено създадени хора, чиито бедра няма да получат целулит или по чиято кожа няма да се появят бръчки, а не на последно място - никога няма да остареят. Тези, които ги подкрепят, смятат, че подобни
очаквания за съвършена
красота вредят на малките
момичета. Те искат да им
подражават,
като за целта гладуват или са склонни да се подлагат на пластични процедури, от които не се нуждаят.
Има и хора, които смятат, че професията на моделите трябва да изчезне завинаги. Те не приемат основанието, че дигиталните им колежки вредят на децата, защото по-голямата част от снимките им, които излизат не само в инстаграм, но и във всички медии, са толкова обработени с фотошоп, че също са нереални. Те отново показват един стереотип за красота, в който колкото си по-слаб, толкова си по-привлекателен.
Уилсън също не приема оплакванията на истинските модели, като дори твърди, че с работата си утвърждава всички видове красота. За да докаже, че държи на думите си, създаде Брен. Тя е тъмнокожа, но с това приликите ѝ с Шуду почти приключват. Лицето на Брен е обсипано с лунички и за разлика от виртуалната си сестра е закръглена. Не може да се пренебрегне фактът, че Брен е само една от седемте модела, а другите напълно затвърждават стереотипа за идеално тяло с мерки 90-60-90.
Единственият мъж в портфолиото на Уилсън е Кофи, който е чернокожата версия на Аполон. Моделът му Галаксия, която е представител на извънземната раса, пък е изключително слаба.
По-сериозната критика към
Уилсън е, че с работата си
затвърждава расистките
убеждения
Шуду бива описана като изображение, създадено от бял мъж, който е забелязал, че красотата на жените с тъмна кожа все повече се цени в световен мащаб, а това е неоспорим факт. За първи път в края на миналата година 5 цветнокожи жени бяха короновани като кралици на красотата. Това са Мис Свят Тони-Ан Синг, Мис Вселена Зузибини Тунзи, Мис Америка Ния Франклин, Мис САЩ Челси Кръст и Мис Тийн САЩ Калей Гарис.
Американският историк Ерик Лот смята, че популярността на Шуду се дължи на расисткото отношение на цялата нация. Според него модните марки искат да работят с нея не само заради многобройните ѝ последователи, но и
защото по този начин няма
да имат пряка връзка с
реален чернокож човек,
като в същото време ще се възползват от тренда към смуглите хубавици.
“Наистина мисля, че тези, които отделиха време, за да говорим за моята мотивация да създам Шуду, ще разберат, че не е някаква голяма схема, за да печеля на гърба на някого”, обяснява Уилсън. Факт е обаче, че 3 от 7-те му модела са чернокожи. Ако погледнете тях и останалите му дигитални деца, не може да се отрече фактът, че именно те изглеждат най-реални. Така че вероятно това е причината.
Едно обаче е сигурно: Шуду кара работещите в модния бизнес да се чудят накъде ще ги отвее вятърът и не е ли това само началото на закриването на цяла професионална ниша. Уилсън е категоричен, че неговата агенция за дигитални модели не отнема нечия работа. Напротив, предлага такава. Той наема истински хора основно за да снима движенията им, които да изпълняват моделите му в реклами или видеа. “Ако моделите, които са ми помогнали, са щастливи с работата, те са тези, за които трябва да ме е грижа”, категоричен е фотографът.
Въпреки това не смята, че има реална конкуренция между неговите творения и истинските модели. Основната причина за това е, че вторите излизат по-евтино за модните къщи и дизайнери и ще мине доста време, преди всички да могат да си позволят подобни услуги на тези, които предлага. Разбира се, това не важи за големите модни компании.
Другият недостатък на дигиталните модели е, че създаването им отнема доста време. Уилсън казва, че в зависимост от дрехите му трябват от няколко дни до няколко седмици. Така че, ако някой не разполага с време, ще трябва да снима истински модели. Все пак технологиите не спират да се развиват, така че нищо чудно след няколко години този проблем да се реши. “Кой знае какво може да се случи в бъдеще", казва Уилсън.