Петър Москов: “Приятно” е министър да бъде вкаран в затвора, но 121 в парламента са променили закона за търговете на лекарствата
Шарено мнозинство направи тази поправка, която отмени търговете за скъпи лекарства в частните болници, казва председателят на партия КОД и бивш министър на здравеопазването
Още акценти от интервюто
Прекалено многото болници и фалшивите болни са големите проблеми
С пръстовия идентификатор за 4 години щяха да са спестени 400 млн. лв.,сега имаме скандал за 800 хил.
В момента на здравето се гледа като на търговия в лавка
Мерките срещу въглеродния двуокис са глупави и скъпи
През 2014 г. в България по-печелившо беше да отвориш болница, отколкото казино
Нено Димов е изкупителна жертва на липсата на държавност
- Д-р Москов, след серията протести на лекари, медицински сестри и пациенти през 2019 г., тази година започна със скандал на какви цени се купуват лекарствата в частните болници. За какво е показателен той?
- Показва, че системата страда от хронични системни проблеми, които не могат да се решават нито през медийни акции, нито със замяна на системните решения с полицейски и прокурорски такива, каквото е тежнението на моментното управление.
Системните решения са свързани с начина, по който се контролира лекарствената политика, по който се урежда структурата на болничната помощ, която е безкрайно раздута, и най-вече с осъзнаването на политическата отговорност, че здравеопазването е една от същностните функции на държавата.
- Когато вие бяхте министър обаче е направена тази скандална промяна в Закона за обществените поръчки, която позволява на частните болници да не провеждат търгове за лекарства. Защо бе допусната?
- За да спра спекулациите, ще разкажа хронологията на събитията от 2016 г. Тогава Министерството на финансите внесе в Министерския съвет промяна в Закона за обществените поръчки (ЗОП), която въобще не касае здравната сфера, а е свързана с прилагане на европейското законодателство. В хода на общественото обсъждане и съгласуването между министерствата много лобистки организации бяха правили предложения за отпадане, включително и на част от болничните структури, от обхвата на ЗОП. Становището на Министерството на здравеопазването тогава беше категорично против, на финансовото също. Така законопроектът излезе от Министерския съвет без промяна в обхвата на ЗОП. След това в парламента, между първо и второ четене, група народни представители предложиха тази промяна и тя се гласува от едно доста шарено мнозинство. Това е повод обществото и медиите да се загледат по-внимателно в работата на парламента. По принцип е “приятно” виновен да е човек на висок пост, като министър, директор и т.н., защото той има име и може да бъде вкаран в затвора. Но всъщност
най-тежките лобистки
промени в българските
закони се правят чрез група
народни представители,
което е абсолютно анонимно, защото никой не може да изброи кой влиза в тази група. Никой не може да каже и кои са тези 121 народни представители, които са гласували промяната.
- Проблемът с високите цени изскочи заради правилото през 2019 г. фармацевтичните компании да връщат на здравната касата средства, ако са надвишили разходите за предишната година. Ако го нямаше това правило, щеше ли този проблем да стане известен?
- Когато моят екип влезе в министерството през 2014 г., липсваше последователна лекарствена политика за защита на публичния интерес, на финансите на касата и на възможността пациентите да имат нужния модерен набор от медикаменти.
Ние въведохме задължителна 10-процентна отстъпка върху портфолиото на фармацевтичните фирми, както и механизъм за задължителни други отстъпки при влизане на нови медикаменти в употреба. От тези два механизма тази година касата получава от фирмите обратно пари, които допреди 2014-2015 г. си оставаха в джобовете на индустрията. За 2019 г. те са 170 млн. лв., както и допълнителни 50 млн. лв., върнати по механизми, направени от сегашните екипи в министерството и касата. Това е надграждане на една правилна политика.
Отделен е въпросът дали точно това води до разкриването на различните цени, на които болниците са купували онколекарства. Ако в касата в компютъра на човека, който отговаря за лекарствена политика, има една обикновена контрола в екселската таблица, показваща, че аз искам от НЗОК да ми плати 1000 лв. за едно лекарство, а вие искате от касата да ви плати 100 лв. за същото, проблемът щеше да е ясен от първата фактура, която аз и вие пращаме към касата. А по отношение на лекарствената политика незабавно трябва да се въведе централизиран електронен търг за лекарства. По това трябва да бъде оценявана работата на правителството в здравеопазването.
В края на 2016 г. финализирахме цялата система и бяхме пуснали заявките за провеждането на търга. Медийната среда обаче тогава реагира, че
Москов иска в последните
дни на правителството
да направи търг за
1 млрд. и половина
А това означаваше всички фирми да се явяват на централизиран търг и този, който спечели, да е с най-ниската цена, която съответно ще е най-високата, на която ще може да продава в болниците.
А в момента има разделение на пазара - едни фирми играят в София, други - в Пловдив, а трети - в Търговище. Търгът щеше реално да изсветли лекарствения бизнес между болници и фирми, защото елиминира възможността представителят на фирмата да отиде при директора на болницата и нещо да се разберат.
Сега държавата не е осигурила нужните механизми, за да създаде реална конкуренция между фирмите, която да смачка цената и да спечели обществото. Това трябва да бъде държавна политика, още повече имайки предвид заявките на това правителство за създаване на различни каси.
- А не трябва ли здравната каса да прави търга, а не министерството?
- Не, защото това не е работа на касата, а на държавата.
Ще ви дам пример. Една от частните болници, които д-р Дечев цитира в казуса с онколекарствата, е в Бургас. Собственикът ѝ беше депутат. След като излезе от парламента, приложи в собствената си болница философията на тази, вече готова към 2016 г., система за централизиран търг. Резултатите при него, и то за една малка болница, са 30% надолу от цените, които е постигал преди това. Значи работи.
Другото, което трябва да се направи в лекарствената политика, е да се продължи политиката от предишния кабинет. Тогава подписахме споразумение с Румъния за съвместни процедури за навлизането на нови медикаменти. Така срещу фирми с обороти колкото БВП на България можеше да се изправи не една 7-милионна държава, а две. На форум в София, след който се подписа това споразумение, присъстваха 10 източноевропейски държави. Така може да се сформира 100-милионен пазар, чиито условия която и да е фармацевтична фирма ще трябва да приеме.
- Какво се случи след това споразумение?
- Нищо.
- Как то да заработи?
- Трябва двамата премиери или двамата здравни министри да се срещнат и да начертаят следващите стъпки за съвместни процедури. Така двете държави вече ще могат да имат изисквания към фармакомпаниите.
- Д-р Дечев обърна внимание и на големия брой болници. Как може да бъдат намалени?
- Големият брой болници е реалният проблем в здравеопазването ни. Ще го обясня така - да финансираш масрафа на 10 апартамента, при положение че можеш комфортно да живееш в един-два от тях, е глупаво и никой от нас не го прави. Българската държава и каса обаче го правят. Решението не е измислено от нас и се нарича Национална здравна карта. Според реалните потребности от болнична помощ, които сме имали за 10 години назад, тя определя количеството активни болнични легла, с които касата трябва да сключи договор, за да гарантира тези потребности. Това направихме през 2016 г. и имаше действаща здравна карта.
През 2014 г., когато моят екип стъпи в министерството, се разкриваха повече болници отколкото, казина. Трудно може да има по-печеливша дейност от казино, а към онзи момент по-сигурно и печелившо беше да отвориш болница. За съжаление, служебният кабинет унищожи картата, и всеки тръгнал да печели като от казино, получи тази възможност. Екипът на министър Ананиев отново въведе здравната карта, но за да действа тя, трябва да има методика за приложение от касата. Така че
д-р Дечев като поставя
въпроса с броя болници,
той пита себе си
Огромен проблем са и фалшивите приеми в болница. В края на 2016 г. бяхме въвели пръстова идентификация, така че един пациент, като отиде в болница и сложи пръста си върху устройството, касата знае, че той е там и се лекува. За последните два месеца на 2016 г., в които работи пръстовата идентификация, се спестиха средно по 10 млн. лв. месечно в сравнение с исканията преди това. Умножете това по 12 месеца и по 3 г. за 2017, 2018 и 2019 г. Дали тези стотици милиони не са проблем? В момента държавата е разтърсена от голям скандал за 800 000 лв., а аз говоря за близо 400 млн., които в тези 3 години отидоха в болничната система, за която д-р Дечев твърди, че била раздута. Това са истинските проблеми на системата, но те изискват политическа воля за решението им.
- Какво ще се случи, след като ВАС отмени и лимитите за болниците, въведени също от вас като министър?
- Лимити към болничните дейности има и сега и те винаги ще действат. Не може една система да има лимитиран приход и неограничен разход.
- Няма ли обаче сега болниците да си поискат неплатените средства, както и парите за пръстови идентификатори, и да се постави в риск касата?
- При положение че държавата, а и съдебната система гледат на болниците и здравеопазването по същия законов начин, както гледат на лавка за търговия, такъв риск винаги съществува. Винаги съм твърдял, че болниците трябва да излязат от статута на търговски дружества, но това не е просто лозунг, както социалистите го развяват, а върви с нещата, които вече обсъждахме.
- Нищо добро ли не се случи в здравеопазването през 2019 г.?
- Аз казах, че надграждането на лекарствената политика е правилно. Има добри действия в сферата на паралелната търговия, които частично намалиха този проблем. Мога да отбележа като положителна и програмата на министерството за трансплантациите.
- Вашият бивш съпартиец в ДСБ Нено Димов бе арестуван. Само той ли е виновен за водната криза в Перник?
- Имаме нещо катастрофично - 100-хиляден град е без вода, което е немислимо, и цялото общество се пита Димов ли е виновният. Категорично в държава, в която не е ясно кой отговаря как да не се стига до такава катастрофа или кой опира пешкира, когато се случи, липсва държавност. Дали Нено Димов носи част от вината - вероятно, но това ще го реши съдът. В момента обаче той е изкупителна жертва на липсата на държавност. Затова разговорът трябва да бъде съсредоточен върху изцяло нов подход в управлението на водните ресурси. Нашата партия работи върху цялостно предложение за такава промяна. Сега един отговаря за язовира, друг за ВиК-то, трети за подаването към индустрията и четвърти към вецовете. Това трябва да бъде обединено, с ясна субординация, отговорност и приоритет - битовото задоволяване и здравните характеристики. Решението не е всички ВиК-та да станат едно голямо, защото при тази система на безотговорност рискуваме всички ВиК-та да станат пернишкото.
- След толкова кризи ще успее ли Бойко Борисов да завърши докрай третия си мандат?
- Не съм гадател, но мисля - да. Още повече че за мен е категорично, че следващият парламент трябва да има мнозинство, което да съдържа в себе си истинска дясна консервативна алтернатива. Такава към момента, електорално значима, няма и затова е нужно време.
- В тази връзка, какво се случва с вашата партия КОД?
- Работим по създаване на структури и сме напреднали.
КОД е заявка за
дясноконсервативно
политическо обединение, идеологическият противник на всички партии, които са представители на либералната идеология на прехода - това, в което живеем в момента - въпросите ви за здравеопазването, за водата и за всичко останало. Ако има български граждани, които са против либералната политика на прехода за разграждане на държавността, против модела на социални помощи, при който работещите издържат цели прослойки от професионално безработни и социално слаби, ако има хора, които са убедени, че тази зелена агресия всъщност е унищожаване на българската и респективно европейската икономика, то КОД може да бъде техният политически представител. Един пример. През 2018 г. в България е произведен ток за 2,4 млрд. лв., които всички ние сме платили. От тях 1,1 млрд. лв. са само надбавки от политики за борба с въглеродния двуокис. За 2019 г. тези надбавки са вече 1,6 млрд. лв.
Тази борба с въглеродния двуокис е глупава. Всеки читател, докато прочете това интервю, е издишал въглероден двуокис. Истинската битка за чист въздух и вода минава през други механизми. КОД ще даде своите предложения за действия в България както в обхвата на ЕС, така и на национално ниво.
- Имате ли готови предложения?
- Да, и в следващите седмици и месеци ще излизаме с конкретни тези. Преди две седмици КОД излезе с инициатива за промени в изборния закон и конституцията и да се каже, че право на глас имат завършилите основно образование. В България не можеш да вземеш книжка за мотор, ако нямаш основно образование, но можеш да определиш кой да е министър-председател.
- Кога може да участвате реално в парламентарни избори?
- Целта на КОД е да бъде отворена платформа за дясноконсервативно обединение, което да направи невъзможно каквото и да било мнозинство в следващия парламент, което да бъде лявоцентристко. Обединението на хора с обща идеология трябва да бъде задача номер 1 в момента, без значение от минало, лични конфликти и всичко останало. Общата идеология означава възможност не просто да влезеш в парламента, а след това да изпълняваш определена програма. Това беше проблемът на Реформаторския блок, който събра един карашък без единни цели в управлението.
- Ще търсите ли партньорство с ДСБ и “Демократична България”?
- За мен тази коалиция няма хомогенна идеология, поне на базово ниво. Те имат своите привърженици: и либералното, за което говорих, че е един от основните проблеми на нашата политика, и зеленото имат своите привърженици в България и вероятно биха ги намерили в лицето на тази коалиция. Но тук не говорим за това кой какъв е и за какъв се представя. Предизборната програма на КОД или на такова консервативно дясно обединение ще бъде поредица от законопроекти в сферите, за които говорихме. Ако ти си съгласен с това, нека работим заедно.
- Да ви очакваме ли на следващите парламентарни избори?
- Категорично.
ВИЗИТКА:
lРоден в София
lЗавършва медицина в МУ- София, специалност “Анестезиология и интензивно лечение”
l Специализира във Франция, Великобритания, Испания и САЩ
l Работи като старши асистент в УМБАЛ “Св. Анна” в Клиниката по анестезиология и интензивно лечение
l Член на Инициативния форум за създаване на нова дясна партия през 2004 г. и учредител на ДСБ. През 2007 г. е избран за член и на Националното ръководство на ДСБ
l 2009 г. става съпредседател на предизборния щаб на Синята коалиция
l 2013 г. е избран за зам.-председател на ДСБ
l Министър на здравеопазването от ноември 2014 г. до 27 януари 2017 г.