Защо Борисов стигна и до Червено море
Явно от този бряг се вижда по-добре бъдещето на енергийните потоци в Средиземноморието
Присъствието на премиера Бойко Борисов в компанията на египетския президент Абделфатах Сиси и престолонаследника на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед ал Нахаян на откриването на военната база Беренис на брега на Червено море онзиден бе изненада за мнозина. Или хайде, не чак за мнозина, само за половина. И то тази половина, която не бе изненадана преди това да го види в Истанбул заедно с Ердоган и Путин на официалното откриване на газопровода “Турски поток”.
Червеноморският военен флот на Египет и новите възможности на неговите въоръжени сили в тази зона би трябвало да интересуват повече страни като Етиопия и Судан. Обединените арабски емирства също. Защото те имат военно присъствие малко по-надолу, в Еритрея, а и защото всичко, което се случва в Червено море - от Баб ел Мандеб до Суец, по принцип живо ги интересува.
Къде обаче е българският интерес? В случая той не е свързан по никакъв начин с Червено море. Откриването на базата Беренис е по-скоро удобен повод за Борисов да се срещне както със Сиси, така и с Мохамед бин Зайед (МБЗ). Всъщност най-вече с МБЗ, който трябваше да дойде в България в края на октомври, а след това визитата му се отложи за ноември, но събитията в Йемен отведоха принца в Рияд вместо в София. После пък Борисов бе зает с Тръмп и така и не се срещнаха.
Борисов залага много на личния си контакт с шейха и за малко повече от година
тази връзка се развива така,
сякаш двамата са ритали
заедно като малки в махалата
В същото време МБЗ има подчертан инвестиционен интерес на Балканите и проектите му в Сърбия, Черна гора, Албания, Косово, а напоследък и в Румъния са известни.
Връзката на Борисов със Сиси е от съвсем друго естество, тя минава
през добре синхронизиран канал за взаимен обмен на информация
и сътрудничество по линия на спецслужбите.
Разбира се, с Египет имаме и разнородни бизнес интереси, но напоследък това, което не дава мира на Кайро, е бъдещето на газопровода “Истмед”. В това начинание освен египетската страна интереси имат още Израел, Кипър и Гърция, но бъдещето на проекта бе заплашено директно от Турция, която в края на миналата година подписа морско споразумение с правителството в Либия. Освен всичко друго това практически блокира трасето на “Истмед”.
Тази тема ще бъде горещ картоф, който ще се подхвърля доста в следващите месеци. В България за нея ще се чуе в новините може би още другата седмица, когато
кипърският външен министър
Никос Христодулидис
ще се опита да преслуша
пулса на София по този въпрос
След още една седмица за пореден път ще се говори за “Истмед”, но този път с обратен знак, защото у нас пристига външният министър на Турция Мевлют Чавушоглу.
Засега изглежда, че бъдещето на този проект е силно заплашено от Турция и съответно България няма как да очаква от Египет нещо повече от втечнен газ.
И точно за такава възможност вероятно са се договорили Борисов и Сиси. Ако въобще двамата са говорили сериозно за евентуални бъдещи постъпления на египетски газ в хъб “Балкан”. Но явно от бреговете на Червено море се вижда по-ясно бъдещето на енергийните потоци в Средиземноморието.
Това, което прозвуча много сериозно между Борисов и Сиси, докато си казваха “довиждане”, бе обещанието на египетския президент скоро да дойде в България. Както вече се били договорили. И ако наистина Абделфатах Сиси дойде в София, това ще е първото посещение на египетски президент в България за цялата 94-годишна история на отношенията ни с тази страна.
Тогава може да се каже, че тази безпрецедентна историческа визита е била договорена именно в Беренис, на брега на Червено море.