Европарите от “Струма” отиват за аутобан София – Калотина, паралелно ще има и железница (Обзор)
Довършването на участъка през Кресненското дефиле ще стане с пари от следващия програмен период
Монтират видеокамери на сегашния път през дефилето
Апликационната форма, с която българското правителство кандидатства за довършването на магистрала “Струма” през Кресненското дефиле, е оттеглена в сряда, съобщиха от Агенция “Пътна инфраструктура”. Страната не се отказва от довършването на магистралата и ще кандидатства за тези пари през новия програмен период, който започва в началото на 2021 г., научи “24 часа”.
Тези 268 млн. евро, които бяха предвидени за финансиране на отсечката през Кресненското дефиле, ще се използват за довършване на магистрала “Европа” от София до Калотина Разглежда се и проект този къс аутобан от 48 километра да бъде съчетан и с паралелна жп линия, научи “24 часа” от източник в пътната агенция. Страната кандидатства за евросредства за довършване на “Струма” на 8 август миналата година. Европейската комисия трябваше да отговори в 3-месечен срок. Еврорегламентът за големите проекти предвижда обаче когато комисията има допълнителни въпроси, да ги изпрати на страната кандидат и тогава срокът престава да тече. Срокът за отговори е двумесечен.
България вече поиска удължаването на този срок с още един месец и на практика окончателното решение на комисията дали ще получим тези пари за “Струма” в сегашния програмен период изтичаше в края на януари. Пътната агенция в момента провежда два търга за избиране на изпълнител за отсечката през Кресненското дефиле, като не възнамерява да ги стопира, още повече че в условията за избор бе посочено, че финансирането все още не е осигурено. Става дума за платното с три ленти източно от дефилето, по което превозните средства ще се движат в посока от София към Кулата. Платното за обратната посока ще е сега съществуващият път, който ще се рехабилитира след построяването на другото платно, когато движението по него ще се пусне двупосочно.
Търгът за по-голямата част от новото 12-километрово платно вече изтече, има избрана фирма, останалите участници не са обжалвали и работата започва. Тъй като търгът е за инженеринг през следващата една година и половина избраните фирми ще са ангажирани повече с изработването на техническия проект, отколкото с реални строителни дейности. Министерският съвет вече реши през август, че ако не получим еврофинансиране за довършване на отсечката през Кресна, държавният бюджет ще отпусне необходимата сума. Това решение бе взето на 9 август – ден след като изпратихме в Брюксел апликационната форма, като вид ангажимент, че държавата ще довърши новото платно. Възможно е обаче въобще да не се стигне до отпускане на пари от бюджета, тъй като проектът ще се предложи отново през 2021 г. и има всички шансове да получи финансиране.
Той има положителен, влязъл в сила ОВОС, минал през всички съдебни инстанции. Няма и вероятност страната да връща парите за досегашните отсечки от магистрала “Струма”. България се е ангажирала да довърши аутобана още с присъединяването си към ЕС през 2017 г., но никъде не е поеман ангажимент това да стане в определен срок или непременно да е изградена с европейско финансиране. Междувременно пътната агенция започва и се ангажира до края на 2020 г. да извърши допълнителни дейности, които едновременно да гарантират опазването на местообитанията на живеещите в местността птици и животни, и заедно с това да повиши пътната безопасност на съществуващия път през Кресненското дефиле.
До края на годината ще се модифицират съществуващите водостоци на пътя, ще се монтират двустранно разположени мрежи в банкета на пътя и ще се монтират плетени мрежи за птици с височина 4 метра върху тротоарите на големите съоръжения. Анализира се и възможността за изграждане на видео система за постоянно наблюдение на пътя и система за информиране и пренасочване на трафика по обходни пътища в случай на нужда.
Макар и ОВОС-ът да е влязъл в сила, когато започне техническото проектиране, ще стане вече ясно какви точно съоръжения ще трябват и ще започне да се прави техническият проект за тях. Този технически проект подлежи на преценка за необходимостта от оценка на въздействието върху околната среда на тези изменения. При изготвяне на преценка вече ще се знае откъде точно ще минават строителните машини, какви материали ще се използват, когато се правят виадуктите, по какъв способ ще се изграждат. Всички тези процедури може да бъдат обжалвани и ако това стане, има вероятност проектът да се забави още. Избраните фирми няма да пострадат от това, тъй като техните договори са за срок от определен брой дни и този срок спира да тече, когато почва процедура, която не зависи от фирмата.
Другото голямо заблуждение, за което много заинтересовани екологични организации обичат да говорят, е, че големият 15-километров тунел през Кресненското дефиле има утвърден ОВОС и може да се строи. Този ОВОС е от 2008 г., но докладът бе приет с редица условия, които трябваше да бъдат изпълнени при следващите етапи от проектирането. Когато започна работа по тези документи, се установи, че много от негативните въздействие на един такъв дълъг тунел са били подценени. Сред тях са радиоактивността на почвата, което налага да се правят специални хранилища за депониране на земната маса, сеизмичността, въздействието, което ще има тунелът върху подпочвените води и евентуалното обезводняване на местността, извеждането на изгорелите газове, които няма как да се направи освен концентрирано, а това ще унищожи природата наоколо и ред други.
Заради неизпълнимостта на всички тези условия се пристъпи към разработването на нови 4 варианта и бе избран този с разделянето на двете платна на магистралата. От аутобан “Европа” остават още 18 км От автомагистралата между столицата и граничния пункт на българо-сръбската граница при Калотина за изграждане остават още само 18 километра. Това е разстоянието от източната част на Сливница през Костинброд и Мрамор до околовръстното на София. В строеж в момента са останалите 30 километра. Те са разделени на два лота – от Калотина до Драгоман и от Драгоман до Сливница. Частта от Калотина до Драгоман се строи от австрийската “Щрабаг”, като договорът е сключен на 15 ноември 2018 г. и срокът му е две години и четири месеца. Участъкът трябва да е готов през март 2021 г.
От Драгоман до Сливница се изгражда от ГБС, като договорът е сключен през декември 2018 г. и срокът за довършването на отсечката е приблизително през юли 2021 г. Двата участъка струват общо 234 млн. лв. До 45 дни избират строител на жп линията до Драгоман Националната компания “Железопътна инфраструктура” е готова не само с проект, но тече и търг за модернизацията на жп линията Волуяк-Драгоман. Участъкът е разделен на два лота. Първият е проектиране и строителство на участъка от Волуяк до Петърч, с прогнозна стойност 122,32 млн. лв. с ДДС и непредвидени работи. Вторият лот е проектиране, строителство и авторски надзор на участъка от Петърч до Драгоман и на сигнализация и телекомуникации. Прогнозната стойност е 292,77 млн. лв. с ДДС и непредвидени дейности. Общата прогнозна стойност е 409 611 392,43 лв. В нея освен посочените пари за строителството на двата лота се включва и проектиране и строителство на Европейската система за управление на влаковете за този участък, която ще струва 18,67 млн. лв.
Ще се финансира и извършването на спасително археологическо проучване и наблюдение по време на строителството, за което са предвидени 2,4 млн. лв. без ДДС. За визуализация и публичност на проекта са предвидени 150 000 лв. Изготвени и одобрени са подробни устройствени планове-парцеларни планове и подробен устройствен план за частично изменение на план за регулация и застрояване за двата лота. В момента текат процедури за отчуждаване. За гарата в Сливница предстои одобряване на ПУП и технически проект от компетентния орган - МРРБ. Процедурата по ОВОС е завършила с издаване на окончателно решение от МОСВ. Извършено е археологическо проучване на трасето и е издаден доклад от проучване на Националния археологически институт и музей към БАН. Така че Националната компания “Железопътна инфраструктура” е готова с проекти, търгове и с процедури за оползотворяване на европейските пари от “Струма”. Всичко това стана възможно с парите за техническа помощ от ЕС.
Общо девет са подадените оферти за проект “Модернизация на жп линия София-Драгоман-сръбска граница, участък Волуяк - Драгоман” по двете обособени позиции. Със заповед на генералния директор на НКЖИ Красимир Памукчийски е назначена комисия, която да отвори, разгледа и оцени постъпилите оферти и да класира участниците. Очаква се това да стане до месец и половина. Изграждането на първия участък - от София до Волуяк, ще стане с финансиране с над 104 млн. лв. по механизма “Свързана Европа”. Парите са налични след решение на генерална дирекция “Транспорт и мобилност” в ЕК от юли 2015 г. Договорът за безвъзмездна помощ е подписан и е в сила от 24 ноември 2015 г. Плановете бяха към края на тази година да бъде приключен. Обществената поръчка е обявена през ноември 2017 г. Оферти подадоха четирима кандидати да го строят. В края на януари миналата година за победител в търга бе избран испано-полският консорциум “Комса – Тракция” с цена от 190 млн. лв. без ДДС. Предвижда се изграждане на нов трети коловоз между жп гара Волуяк и Централна жп гара - София, както и модернизация на съществуващото коловозно развитие на двете гари. Предстои и изграждане на нова жп гара Обеля, която ще осъществява връзка с метрото. Обжалване обаче забави проекта.
Скоростите и за двата участъка - от София до Волуяк и от Волуяк до Драгоман са за 160 км в час за пътническите влакове и 120 км в час за товарните. Намерението на железопътния оператор е жп линията да е готова до 2023 г. и така от тази година да е готова жп линията от сръбската до турската граница, както и от сръбската граница до Бургас. Осведомени източници казаха, че се очаква проектът от Волуяк до Драгоман да бъде приет за еврофинансиране на следващия комитет за наблюдение, който ще е през юни. От другата страна на границата също се работи, казват запознати, но България била по-напред с проекта за модернизацията на жп линията от сърбите.